Решението на Бойко Борисов да не подава оставка заради тежката социална обстановка в страната не е плод на емоционалния му инат, а добре конструирана стратегия, сглобена през последните дни. Тя била разработена от шефа на кабинета му Румяна Бъчварова в съавторство с малкото останали „верни”, но добре хранени социолози, политолози и журналисти. Това разкриха пред Faktor.bg депутати от управляващото мнозинство. Инструкциите били спуснати днес до водещите играчи в партията, правителството и обслужващите медии.
Първата стратегическа насока била наречена условно „Юзда” и предвиждала обуздаването на гражданските бунтове чрез къртици, които да контролират и канализират действията на водачите на протестите. Премиерът настоявал до неделя гражданските вълнения да бъдат овладени и да не се стигне до големия национален протест. Вече лъсна една от скритите лимонки на Борисов – Даниела Пеловска, която се обяви, че хората на улицата не били против правителството, а премиерът сбъднал всички искания на недоволните. После се оказа, че Пеловска е стара другарка на генерала, а децата й са на яслата на Столична община.
С тактическия ход за обяздване на протестиращите била натоварена новата фаворитка Лиляна Павлова и въртешният министър. Павлова вече неформално успяла да влезе в контакт с някои от водачите на протестите, с цел да договорят уж как да решават проблемите. В същото време се събирала информация за всеки от по-изявените лидери – зависимости, стари прегрешения, кретиди, семейна среда, контакти, нужди. Целта била да бъдат по-лесен обект на въздействие и обяздване. Сред протестиращите трябвало да бъдат пуснати платени агитки, които да компрометират като лумпети недоволните граждани.
Основната защитна теза трябвало да бъде, че ГЕРБ остават във властта до редовната дата за избори през юли, за да могат да решат тежките проблеми на гражданите, свързани с ефективното действие на регулаторите, преоценка на ценоборазуването на електроразпределителните дружества и прокарване на законодателни промени, свързани с тези проблеми.
Друго алиби за оставане във властта било желанието на ГЕРБ да разкрият всички злоупотреби и нарушения, извършени от политическия елит през последните години. За целта основно щели да бъдат използвани лаещите отряди на Яне Янев. Под формата на борба с корупцията те трябвало да извадят в какви енергийни фирми и дружества са участвали хора на Станишев и БСП през времето на Тройната коалиция, какви пари са получавали, каква е вината на БСП за надуването на зелената енергия и колко от активистите им имат ВЕИ, фотоволтаици или се занимават с търговия на ток. Първият отстрелян вече е близкият до Станишев Антон Кутев. Той е бил в надзор на ЧЕЗ и е лапал добри пари.
От разсекретяването на договорите за приватизацията на Електро-разпределителните дружества трябвало да лъсне вината на НДСВ, но най-вече отговорността на тройката Милен Велчев, Николай Василев и Владимир Каролев. Пръст в далаверата имала и Лидия Шулева. Те били свързани с идването на купувачите и изработката на тайните договори. Герберите тихо шушукат, че някои от жълтите играчи имали и скрити дялове, получени като благодарност да приватизират. Заради далаверата на царската партия щяла да бъде спрягана като виновна и Меглена Кунева, която по това време бе министър, а сега се твърди, че получава финансови инжекции от ЕРП-та чрез зам. министърката на Николай Василев Мария Девизиева.
Третият ударен трябвало да бъде Иван Костов и непослушното ДСБ. Грехът им свързан с Мариците и пускането на американски инвеститори в енергетиката, които продават скъп ток. Със скандалните разкрития ГЕРБ щели да реализират схемата 3 в 1 – хвърляне на политически жертви в устата на гневния народ, омаскаряване на основните политически опоненти преди изборите и спечелване на време, за да се заметат следи на настоящото управление.
Трета тема в специалната стратегия била да се набележат жертви в администрацията, като Ангел Семерджиев, а прокуратурата поръчково да започне дела срещу тях. От катрана не бел опазен и Симеон Дянков, с него трябвало да си избършат ръцете за провалите във финансовата и икономическата сфера.
Важна част от плана за оцеляване на правителството била и работата с медиите. На специален отчет трябвало да бъдат сложени непослушните издания и журналисти, като се установят зависимостите им. Поръчковите медии пък трябвало плътно да изпълняват набелязаните мерки за кризисен пиар.