От 18 януари Faktor.bg започна поредица със свое разследване за Ирина Бокова (виж тук Първа част, б.р.), осъществено с помощта на колеги от САЩ и Франция. Целта е да бъде осветлен публичният живот на бившия дипломат. Темата е важна, защото нежната на пръв поглед дама може да свали българското правителство, ако не бъде номинирана официално за поста генерален секретар на ООН. „Войната“ вече бе обявена от Георги Първанов и формацията му АБВ.
Защо верният кадър на БКП и БСП се превръща в толкова важен фактор, от къде идва разрушителната сила? Зад кандидатурата на Бокова явно се очертаха кръгове на задкулисието - монархия, олигархия, червена номенклатура, кадри и зависими от ДС. Но зад тях прозира сянката на Кремъл - красноречивият знак, че това не са интересите на България.
ВТОРА ЧАСТ
От 16 до 25 август 1979 година в София се провежда Първата детска асамблея "Знаме на мира". По покана на Людмила Живкова гост на асамблеята и откриването на едноименния комплекс в местността "Камбаните" пристига тогавашният Генерален директор на ЮНЕСКО Амаду-Махтар М'Боу. Той приема поканата да стане патрон на Асамблеята. Отчет за тази първа асамблея дъщерята на Тодор Живков прави два месеца по-късно пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, където я приема Курт Валдхайм - генерален секретар на световната организация . Той й благодари за подаръка - макет на монумента "Камбаните", и дори се обръща към снимащия събитието телевизионен екип с думите:
" Моля ви, връчването на подаръка да бъде заснето под знамето на ООН. "
Звучи трогателно
В онзи период Съветският съюз и сателитните му държави, сред които на първо място е комунистическа България, водят двойнствена политика. Чрез подривна дейност в Африка, Азия и Латинска Америка успяват да подкопаят редица държави. Под съветска власт падат Ангола и Мозамбик, Централна Америка е обхваната от хаос, засилени са оръжейните доставки за арабски терористични организации, а където е невъзможно по косвен път да постигнат целите си, се предприемат военни нашествия. През същата тази 1979 година руските танкове нахлуват в Афганистан и превземат Кабул.
Съвсем друг е подходът обаче към европейските интелектуалци, които са залъгвани и захранвани с илюзорни представи за "миролюбивата" политика на Кремъл. Особено внимание се обръща на държавите от така наречения Трети свят, чрез които Москва успява да извоюва солидни позиции във важни световни организации. Една от основните цели на руската външна политика е получаването на преимущество в Общото събрание на ООН и на важни лостове за влияние като ЮНЕСКО.
Съветската политика жъне успехи. За Генерален секретар е избран Курт Валдхайм, за когото по-късно беше разкрито, че е бил офицер от нацисткото разузнаване и е отговорен за масови убийства в окупирана Югославия. Според свидетелствата на участници в югославската съпротива Валдхайм е бил шантажиран от съветските служби, които са укрили досието му, за да не бъде съден за военни престъпления, но така се е превърнал в
зависим от съветските тайни служби
През 1984 година, тогавашният американски президент Роналд Рейгън оттегля Съединените щати от ЮНЕСКО и спира американската финансова вноска, която възлиза на близо една четвърт от бюджета на организацията. Дори ляво-либералният "Ню Йорк таймс" характиризира ЮНЕСКО като "напълно политизирана, деморализирана бюрокрация, чиято основна грижа е да осигури сладки длъжности за бивши политици и на форум, който да атакува именно основните принципи, на които ЮНЕСКО би трябвало да служи -. човешки права за всички, свобода на печата, неограничен достъп до култура." Авторитетният вестник описва самият М'Боу като "амбициозен човек, който е култивирал метода „аз на тебе, ти на мене" до степен на висше изкуство".
Чак след 20 години, при променения климат в света, президентът Джордж Буш връща Съединените щати в ЮНЕСКО и Америка отново поема основна част от бюджета на световната организация за образование, наука и култура . За кратко, обаче....
Казват, че историята се повтаря като фарс. Дали е така, наистина, или ненаучените исторически уроци водят до нови трагедии? През 2008 година, след един сравнително дълъг период, през който Москва се държеше цивилизовано на световната сцена и това създаде грешната представа за траен мир, руските танкове нахлуха в Южна Осетия и Абхазия. Дадено беше началото на новата стара политика на Кремъл. През същата тази 2008 година започна и кампанията на провалилата се шумно десетина години преди това в българските президентски избори Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО. Ето какво пише за нейната кампания журналистът Георги Милков: " За Бокова пък може да се каже, че определено е човек, който не би се спрял пред нищо, за да мобилизира всички възможни сили и средства на своя страна. Нещо, което е демонстрирала не веднъж през годините, но най-ясно това си пролича по време на кампанията й за ЮНЕСКО. В продължение на две години - през 2008 г. и 2009 г. (годината на избора) , значителен ресурс от българската дипломация бе пренасочен в това русло. Голяма част от външнополитическите действия на правителството и президента също бяха подчинени на идеята Бокова да оглави ЮНЕСКО“. Поради тази причина, в онзи исторически отрязък от време имаше совалки на държавния глава Георги Първанов в Латинска Америка и на външния министър Ивайло Калфин в Западна Африка - дестинации, които иначе десетилетия наред са били извън приоритетите на висшите български държавници. А високопоставени делегации от България „откриха“ не само страните от Карибския басейн, но и Хондурас, Салвадор и Малави , с които дотогава (а и днес) никой не е поддържал дори елементарна дипломатическа кореспонденция.
През 2008 г. , по време на посещението на президента Първанов в Аржентина (Бокова също бе в състава на делегацията), в името на това да се спечелят симпатии и подкрепа за българската кандидатура за ЮНЕСКО, бе допуснат
невероятен външнополитически гаф,
който подразни Великобритания. Както стана ясно от аржентинската преса в деня след официалната визита, президентът Кристина Фернандес де Киршнер е благодарила на българския си колега за подкрепата за Малвинските острови. Тези острови, които Великобритания нарича Фолклендски, са смятани за британска задморска територия и през 1982 г. спорът за тях доведе до фактическа война между Аржентина и Обединеното кралство, която короната убедително спечели.
Повече от ясно е, че като държава член на ЕС, България не би трябвало да взема страната на Аржентина по спора за Фолклендските острови, дори и в замяна на гласа й за Бокова като шеф на ЮНЕСКО. Очевидно обаче външнополитическите съветници на президента Първанов не са го предупредили за това. За инцидента нямаше официално опровержение, нито извинение. Подозренията, че аржентинската преса си е измислила или не е предала точно думите на държавния глава отпаднаха в момента, в който самата Кристина Фернандес де Киршнер обяви благодарността си към Първанов след разговорите, вдигайки наздравица на официалния обяд. Факт, за който свидетелстват и няколко официални български представители, присъствали на събитието. Всичко това предизвиква незабавната реакция на официален Лондон, но всичко остана добре потулено за широката общественост.
В крайна сметка Бокова бе избрана през септември 2009 г. за Генерален директор на ЮНЕСКО след сложен дипломатически кадрил, в който най-силният претендент за поста - египетският министър на културата Фарук Хосни, загуби заради обвинения в антисемитизъм.
Но Лондон не забравя „приятелите си“. Източници в София твърдят, че именно амбициите на Бокова да оглави ООН е била една от важните теми, обсъдени само преди месец при посещението на английския премиер Дейвид Камерът и българският му колега Бойко Борисов. Короната е дала ясен знак, че България не може да разчита на нейната подкрепа за Бокова, а това прави повече от сигурно предположението, че с този претендент шансът ни е предварително обречен.
Снимки в галерия:
1. Людмила Живкова, Брежнев и Живков
2. Откриване на "Знаме на мира"
3. Скритият от СССР нацист Курт Валдхайм
4. Бокова и Путин
Утре очаквайте Трета част.