Христо Марков
Доста често напоследък се питам дали депутатите ни са отчайващо тъпи или пък умишлено сътворяват глупави казуси в изборните закони, за да шиканират самия процес или пък просто да объркат избирателя. Истински нямам обяснение за този абсурд, който се сътворява преди всеки избор и този път доста фарисейски бутнаха в бюлетината за избор на президент опцията „Не подкрепям никого”, но първо има огромна разлика от „Против всички”, защото аз не подкрепям никого и като си стоя в дома си и гледам телевизия.
Но независимо как се приема опцията тя се брои за действителен глас. И влизаме в хипотезата на чл. 93, ал. 3 от Конституцията, а там пише от ясно по ясно, че за да е избран един кандидат на първи тур е необходимо да са грасували повече от половината избиратели. Значи тук е важно колко хора са гласували, а не какви бюлетини има в урните. Още от началото на 1990 год. откакто се провеждат свободни избори е било така – действителните и недействителните бюлетини се броят общо, т.е. колкото са намерени в урните. За да спечели някой от кандидатите би трябвало да получи повече от половината от действителните грасове. Текстът е императивен в основния закон. Родните ни законотворци са определили, че бюлетината „Не подкрепям никого” е действителна и тя не може да бъде извадена от общия брой, когато се смятат процентите на отделните кандидати. Значи методиката , по която се смятат резултатите от първия тур е очевадно противоконституционна и противоречи на закона, в който е вкарана. Нали Конституцията имаше пряко действие?! А на всичко отгоре в Изборния кодекс много ясно е дефинирано кои бюлетини са действителни. Така методиката противоречи и на кодекса.
Сега оттук напират няколко въпроса. Първият е защо толкова време
опозицията се прави на ударена
и не оспори този текст пред Конституционния съд. Допускам, че е от чиста простотия, защото съгласете се, че Нинова от с. Крушовица, Врачанско или Гергов от с. Нивянин, Врачанско не са толкова интелигентни, че да навлязат бързо в изборната методика. Но има и нещо друго, а тук и управляващи, и опозиция участваха заедно. Просто искаха да кажат на избирателя: „Идете да гласувате, пък ние ще преброим твоя глас, каквото и да избереш.” Просто и ясно. И тук всички са в кюпа.
Това си е мащабно и целенасочено подвеждане на електората, както наричат избирателния корпус. Първо се подвежда избирателят Х да отиде и да гласува, като има опция „Не харесвам никого”, а накрая практически този глас няма да бъде преброен. Обаче не е вярно, че това щяло да доведе до безкраен цикъл от избори, защото в чл. 93, ал. 4 въобще не става дума за действителни или недействителни – просто този, който на болотажа получи повече гласове/дори само с 1 глас/ той печели изборите и става президент. Съвсем ясно и просто. Така е от 1990 год. и разпоредбата не е променяна от тогава.
Ако наистина депутатите уважават избирателя, то ще оставят възможността да избират и опцията „Не подкрепям никого” и да се брои за действителен глас. Идеалният вариант бе, ако бяха приложили една позната опция, колкото и да изглежда абсурдна: Ако при тази опция „Не подкрепям никого” тя събере например 30 % от гласовете, то това означава, че не са се състояли изборите за президент и процедурата се повтаря с нови кандидати и изцяло нова кампания. Така е справедливо ми се струва – Ако 30 % от гласовете не подкрепят никой, то очевидно има огромен дефицит на личности, достойни за президент. Демокрацията е сложно и скъпо нещо и трябва
да се научим да поемаме рискове
Има и друга опция – просто отивате до урните и избирате някой от рода на Митьо Пищова, Кемал, има разни такива абсурдни кандидати. Защото това също е протестен вот на избирателя и наказва политиците. Няма ли да е наказание, ако Митьо Пищова вземе едни 15 %?! Защото точно това заслужават онези, които открито ни се подиграват. Той, човека, поне обещава да даде лимонатка на бабите и биричка на дядовците и да добави към питието „кибапчита, кифтенца и фафли”. Партиите, кандидатите, тяхната безпомощност ни вкараха в този мизансцен и нека поне го играем като тях. Като гласуваме за Митьо Пищова гласът ни със сигурност ще бъде преброен и така ще се увеличи базата, върху която се смята процентът на отделните кандидати.
Всъщност има и една мега-задачка, която си поставиха основните партии за тези избори, а именно: С тази закъсняла бъркотия да се компроментира изцяло изборният процес, да се ерозира вярата в свещената мажоритарна избирателна система и най-голямата им задача – да се компроментира референдумът. Да се докарат нещата до там, че да не се постигне заветният процент, с който референдума да бъде признат за валиден – колкото на последните парламентарни избори. Нали разбирате, че тогава веднага ще се срути държавната субсидия за партиите и ще избираме депутатите си мажоритарно. Мога до утре да ви пиша за предимствата на можоритарната избирателна система, най-малкото, защото съм един от малцината, които са участвали и печелили мажоритарни избори през 1990 год. на изборите за 7 Велико народно събрание.
И накрая – задължителното гласуване за първи път ще бъде „промотирано” в изборния процес, независимо че няма никаква санкция за него. В различните маргинални групи това ще повлияе и ще се увеличи избирателната активност, дори и формално, но пък по този начин има голяма вероятност
„мизата” за купените гласове да падне надолу – от 50 лева да стане 30 лв. дори и 20
Само Господ може да каже какво отражение ще има това в крайния резултат, но важното е да се стигне до реален избор, до реално и осъзнато участие в референдума, защото с него има шанс нещо да се промени.
Така или иначе предстоят ни интересни и непредвидими избори за президент и доста неясноти в референдума, независимо че народните избраници пак и пак се опитаха да объркат хората и да лансират неясноти, които да шиканират целия този процес. Все пак – да се надяваме на положителен резонанс.