Сравнително до скоро мнозина на Запад дори хвалеха Турция и ПСР като пример за Близкия Изток и ислямския свят.
Според тази повърхностна гледна точка Партията на справедливостта и развитието на президента Ердоган е организация на реформатори, която съумя да изгради в страната силна демокрация и, която успя да „изтръгне ноктите“ на своенравните военни, които организираха три преврата за двайсет години: от 1960 до 1980 година.
ПСР дойде на власт през 2002 година с обещанията да разширява гражданските свободи, да ликвидира бедността и да сложи край на корупцията.
Но работата е там, че Турция не е съвременна държава
Огромният стремеж за членство в ЕС на турското общество и икономическият растеж в голяма степен позволиха на Ердоган да започне настъпление срещу военните, да ограничи властта на генералите, а несъгласните да хвърли зад решетките, ползвайки подкрепата на различни фактори.
Но ПСР не се ограничи само с военните в настъплението си срещу „старата гвардия“.
Привържениците от близкия кръг на Ердоган по същество завзеха и преразпределиха бастионите на финансовата власт, започвайки с медийната и търговска импераия на семейство Узан. Следващият удар бе нанесен върху медийната и енергийна империя на клана Доган. Не беше пощадена и най-влиятелната династия в Турция – Коч, след като нейни представители подкрепиха протестите против Ердоган и ПРС в парка Гези.
Тук, сред подводните течения се включва и враждата между движението на ислямския проповедник Фетуллах Гюлен и партията на Ердоган.
Движението има множество противоречия с ПРС. В частност в областта на икономиката те възникват заради предложения в областта на образованието, които биха лишили движението на Гюлен от доходи, много по-големи от държавния бюджет за образование.
Но това са само повърхностните политически течения
Гюлен, когото Ердоган наричаше свой наставник и скъп приятел, ръководи влиятелно религиозно братство, което е изградило глобална мрежа от медии, училища и търговски компании и, което се превърна с годините в серриозен играч в турската политика.
Истинският конфликт между президента Реджеп Ердоган и Фетуллах Гюлен е едно от скритите течения със силно влияние в турската политика и както обикновено става дума за борба за власт и пари.
Всичко започва, когато прокуратурата предприема кампания срещу корупцията и в дома на президента на най-голямата турска държавна банка откриват 4,5 милиона долара. Започват арести и обвинения на министри на ПРС, синът на министъра на вътрешните работи е арестуван зрелищно пред телевизионните камери. Начелото на тази „драма“ се оказват свързани с Гюлен прокурори.
Впоследствие, и явно неслучайно, движението на Гюлен и неговите съидейници в полицията и съъдебната система бяха основни обвиняеми в мащабните съдебни дела „Ергенекон“ и „Чук“. В резултат на делата стотици офицери бяха хвърлени в затворите, включително и бившият шеф на турския генерален щаб.
Движението е и посредник при създаването на коалиции против ПСР.
И гюленистите вече явно не са сами
Управлението на Ердоган породи сериозни вражди между някога лоялните либерали, консерваторите, и, което е особено важно, старият елит, който преди смяташе, че „се е договорил“ с Ердоган.
С подкрепа в армията, полицията, медиите и съдебната система, движението на Гюлен не е най-силният противник на Ердоган, но заради своята публичност то е полезно на всички тези разнообразни групировки, които сега започват да се срастват помежду си, за да спрат Ердоган.
След като 10 години стояха в сянка, в състояние на отбрана, политическите играчи с османски корени се завръщат, за да хвърлят предизвикателство на парвенютата от периферията на турската политика.
Превод: Faktor.bg