Мила Владкова
Генералният директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) Ирина Бокова и посланикът на добра воля на ЮНЕСКО Хърби Хенкок имат удоволствието да обявят петия Световен ден на джаза, който ще се празнува по целия свят на 30 април 2016 година. Президентът Барак Обама и първата дама Мишел Обама ще бъдат домакини в Белия дом на петата годишнина на концерта на 29 април, а грандиозното събитие ще бъде излъчено в събота вечер на Международния ден на джаза в продължение на един час и включва избрано от най-добрите изпълнения по телевизия Ей Би Си – „Джаз в Белия дом”. Целият концерт ще може да бъде гледан на интернет сайтовете на ООН, ЮНЕСКО, Държавния департамент на САЩ и на Белия дом. В концерта ще участват изключителна палитра от артисти от целия свят, които ще отдадат почитта си на истинското американско изкуство, а именно джаза.
Речта, която Бокова никога не би произнесла в американската столица:
" Уважаеми г-н Президент, драга Мишел Обама , скъпи джаз музиканти, певци и композитори, мили приятели!
Искам да разкажа на всички вас за моята малка и горда страна България. Някога, когато моят баща е бил един от идеолозите на комунистическия режим, в моята родина убиваха джаз музиканти. Искам да ви разкажа за Сашо Сладура, хвърлен в концентрационен лагер и издъхнал там от мъченията. Искам да ви разкажа за една велика българска джаз-певица, Леа Иванова, която именно заради джаз музиката е била затворена в женски концентрационен лагер. Искам да ви разкажа за Милчо Левиев, също мой сънародник, който беше принуден да емигрира, за да може да свири заедно с Дон Елис в Калифорния. Или за Камелия Тодорова, която също избяга от режима, както и за Марио Станчев - все големи имена на българския джаз. Искам да ви разкажа и за Йълдъз Ибрахимова, друга велика българска джаз певица. В края на 20-ия век тази жена беше принудена от комунистическия режим насилствено да си промени името.
Като Генерален директор на ЮНЕСКО дължа на убитите и репресирани български джаз музиканти този жест. Виждам много гениални изпълнители тук и моля всички - когато утре свирите на множеството концерти във Вашингтон - импровизирайте за кратко нещо тъжно в памет на Сашо Сладура. Той е искал да бъде свободен човек като вас и е обичал музиката повече от живота си. Този фин и талантлив музикант е издържал само 11 дни в онзи концентрационен лагер и е издъхнал от зверските побоища , мъчения и издевателства на надзирателите. Призовавам ви - да почетем паметта му
с 11 секунди импровизация
Само 11 секунди! "
Ирина Бокова няма да произнесе подобно слово. За нея страданията на българските джаз музиканти не са важни. Устремила се е към най-високия дипломатически пост в света и за нея Световният ден на джаза е само трамплин и реклама. Целта оправдава средствата. Хич не я притеснява да използва сегашната си позиция като шеф на ЮНЕСКО , за да си прави реклама. Не е ясно дори дали знае кой е Сашо Сладура.
Онзи ден прочетох разтърсваща история във " Фейсбук ". Под статията на Ванцети Василев "Понтонният мост" за лагера в Белене, публикувана във Faktor.bg, един човек на име Сашо Попов споделя: "Трудно може да се опише комунизмът от нас, съвременниците му, та камо ли от тези родени по-късно или на друго място. Няма по-варварска и човеконенавистна клика от комунистическата. Разбирам лагерниците, а моите деди, ако можеха щяха да им завиждат, защото са убити през октомври 1944 година, а лагерниците са поживели поне още малко след това. Всъщност, при раждането ми не е имало жив дядо, на когото да ме кръстят и за това са ме кръстили на един добър музикант тогава, Сашо Сладура. Поне в детските ми спомени е останал само той - един прекрасен човек и изключителен музикант. Вечна памет на всички невинно загинали от ръцете на комунистическите палачи!"
В галерия:
1 Александър Николов - Сашо Сладура
2. Леа Иванова
3. Милчо Левиев
3. Камелия Тодорова
4. Марио Станчев
5. Йълдъз Ибрахимова
6. Георги Боков и Тодор Живков