Faktor.bg публикува в три чести (виж ТУК Първа част, б.р.) анализ за реализирането на тайния план на Юрий Андропов. Той предвижда пълномащабни реформи в СССР, но преди всичко навлизането на служители на спецслужбите в управлението на руската икономика. 30-години по-късно в него се оглежда режимът на Путин и днешното състояние на Русия. Без съмнения този план е трябвало да бъде мултиплициран и в останалите страни - сателити на СССР. Ще останете поразени, колко много замисленото и случило се в Съветския съюз и Русия съвпада с болезнения Преход на България.
Втора част
Планът на Андропов: От средата на 80-те ръководството на съветските спецслужби започва да концентрира в западни офшорни сметки част от печалбата от съветския износ, за да може при промяна на икономическите условия да установи контрол над основните активи и ресурси на икономиката.
Днес, 30 години след управлението на Андропов, впечатлява присъствието на служители на службите в управлението на руската икономика. Създава се впечатлението, че хората с пагони са проникнали в едва ли не всички сфери на руския капитализъм, който основателно можем да наречем „чекистки“. И това е съвсем според прословутия план на Андропов.
„Разбира се, той предвиждаше, че държавата ще решава и назначава собствениците на освобождаващата се собственост. Това беше напълно логично, като имаме предвид, че:
В страната не съществуваше никакъв първоначален капитал, а никой нямаше намерение да пуска чужденци. Това не означава, че бъдещите собственици трябваше непременно да са „комитетчики“, но, естествено, трябваше да работят под контрола на КГБ. И хората бяха подготвени, обучавани...“, разказва бивш служител на КГБ, започнат с плана на Андропов.
Вероятно, са подготвяли за тях и първоначалния капитал. В хипертрофиран вид тази версия е развита още в анонимната, но нашумяла книга „Проектът Русия“, излязла през 2005 година: Докато СССР се разпадаше, спешно трябваше да се установи някаква система на временен контрол върху огромните суровинни и стратегически ресурси на страната. При никакви обстоятелства тези ресурси не трябваше да работят за неконтролиран политически сектор. Ефективността оставаше на второ място. Главното условие е контролируемост. Прието е изискването да се предадат
държавните активи в частни ръце
Но не на всеки, а много избирателно“.
Анонимният автор твърди, че процесът на предаване на собствеността е бил организиран и контролиран именно от стратезите на специалните служби. По този начин, днешните олигарси по същността си са само наети менаджери, които са контролирани от истинските собственици.
„За корпорацията на чекистите през 1999 година вариантът беше двойно печеливш: Путин против Примаков — младостта против опита, но получен в една и съща структура“, пише авторът.
Макар, че „Проектът Русия“ не разполага с много факти, през същата 2005 година се появяват косвени свидетелства, които потвърждават версията му. Научният редактор на списание „Експерт“, анализирайки присъдата по първото дело ЮКОС, забелязал, че и двете страни - и обвинението, и защитата - фактически игнорират това, че главният печеливш от дейността на нефтената компания е офшорната фирма „Джамблик“, като най-интересното е, че тя е регистрирана на 8 ноември 1984 година.
Една смела хипотеза би могла да звучи така: още през далечните 80 години, осъзнавайки цялата безперспективност на съветската икономическа систума, някои висши функционери, основно от КГБ, са направили така че част от печалбата от съветския износ да остава в задгранични сметки. За тази цел е създадена мрежа от офшорки, които да акумулират парите.
Натрупаните по този начин средства, а това са десетки милиарди долара, в крайна сметка се оказват този
първоначален капитал, от който започва новата руска икономика
И като цяло-няма нищо удивително в това, че в началото и стоят бившите служители на спецслужбите. При този модел олигарсите са просто „оператори“, хора, на които е разрешено да поуправляват собствеността, спечелена с чужди пари.
Интересното е, че следите на фирми, подобни на „Джамбалик“, регистрирани още преди краха на СССР, се срещат в бизнеса и на други крупни руски олигарси. ¬Например, компанията Sibir Energy на известния бизнесмен Шалви Чигирински е създадена през 1996 година на базата на лондонската компаниа Pentex Energy plc. А тя съществува от 1981 година и е създадена „за да привлича инвестиции в СССР“.
Или странната история за забогатяването на банкера Александър Лебедев, която в банковите кръгове не могат да обяснят с нищо друго, освен със „златото на партията“-толкова внезапно в средата на 90-те години той акумулира под свой контрол огромни средства. Лебедев е бивш кадрови разузнавач, работил под прикритие в съветското посолство във Великобритания.
Други чекисти се отнасят със скептицизъм към тази версия (или просто не искат да я обсъждат) и лансират друга - без задгранични сметки, но също с допускането на „свой“ контрол над новородения руски бизнес.
„Представете си, че имате свой агент. Да допуснем, че той си седи в някакво външноикономическо обединение. Седи си там, седи си и от време навреме ви доставя нужната ви информация, а вие му помагате. След това се случват перестройката, приватизацията, всичко останало и той става частен бизнесмен. И първото, което прави е да ви покани при себе си. В службата за сигурност. Вие си мислите: „За какво съм му сега?“ Как за какво? А това, че вие имате за него дебело досие не е ли повод за близко общуване? А това, че вие имате връзки във властта и сред силоваците? А това, че вие, за разлика от него, сте професионален аналитик? И изобщо, ако се замислите, щеше ли да стане бизнесмен, ако не сте му разказал в подробности как ще се развива ситуацията по-нататък. Така че не е много ясно кой кого наема на работа“.
През 90-те години последният председател на КГБ Владимир Крючков е работил в ръководството на АФК „Система“, бившият шеф на Пето, идеологическото управление на КГБ -Филип Бобков ръководеше службата за сигурност на корпорацията „Мост“ на Владимир Гусински, бившият ръководител на Центъра за връзки с обществеността на МВР Алексей Кондауров отиде да работи в „Менатеп“ на Михаил Ходорковски.
Някои пък твърдят, че влиянието на чекистите в руския бизнес се дължи изключително на техните собствени професионални качества.
„В КГБ практически нямаше корупция, офицерите знаеха чужди езици, имаха представа от западната икономика. Естествено, когато в Русия започнаха да пристигат чуждестранни инвеститори, на тях им беше удобно да работят с контрагенти от средите на чекистите. Спомнете си, когато Владимир Путин беше заместник-кмет по външно икономическите връзки на Петербург, например, направи много за откриването на филиал на Deutsche Bank в града.
Чужденците с удоволствие вземаха на работа бивши чекисти, а те пък се учеха от тях на бизнес. Освен това, във всяко предприятие в СССР задължително имаше човек от службите, който формално се занимаваше с икономическо контраразузнаване, а реално – с целия комплекс от въпроси, свързани със сигурността на работата в завода, практически втори директор. Разбираемо е, че тези хора не са били пренебрегнати в хода на започналата, отначало неформална, а след това и официална приватизация. Или да вземем случая с Генадий Гудков, ние с него работехме на един етаж, той работеше по икономически дела, и схвана, че добре организираната и информирана охрана е нещо, което ще се търси. И ето ти го първото в Съветския съюз часто охранително предприятие“, спомня си чекист, преминал на работа в охраната на президента.
Снимки в галерия:
1.Юрий Андропов
2. Подполковник Александър Лебедев, втори секретар в посолството на СССР в Лондон, днес е преуспяващ банкер
Превод: Faktor.bg
Утре очаквайте Трета част.