Петър Бояджиев, Франция
През изминалата седмица Иван Костов жертва част от съня си, според неговото признание, за да изрази някои свои оценки за актуалното положение в България. Нещо, което смятам за нормално. Струва ми се че поне веднъж в годината е редно всеки бивш министър-председател да има тази възможност. Няма да засягам всички посоки, които Костов коментира. Единствено темата ДПС, Турция, Русия привлече вниманието ми, а и я познавам относително добре. Очевидно, че тук има движение по необходимост. Необходимостта не е от днес и тя е резултат от промяната в отношенията ЕС, САЩ и Русия. Иван Костов, се опита ясно да очертае разграничителна линия между проруските политически партии и ДПС. Според него ДПС е направило вече завоят към Анкара и неоосманизма. Да разбираме завой от Москва към Анкара. Поне така аз го разбирам думите на Костов.
Триъгълникът България, Москва, Анкара е и интересен и важен за развитието на страната. Русия е многонационална и все още държава-империя макар и в много умален вид, след сривът от 90-те години. Турция е също многонационална държава и наследник на империя. И двете страни са оказвали съществено влияние върху развитието на България. Оценката на това влияние е съвсем друга тема. В България има много рязка и нова разграничителна линия по оценката на влиянието на Русия. Съществува една категория, между които и българските комунисти, за които военните успехи на руската империя са разглеждат като освобождение. Друга група българи обаче имат по-реалистично виждане по въпроса, и не си затварят очите пред огромните вреди, които руската имперска политика е нанасяла, а и сега нанася на страната. За влиянието в миналото на Турция смятам, че има консенсус. Не може една нация, загубила независимостта си в процеса на имперската експанзия на предшественикът на Турция – Османската империя да хвали факта, че е била в рамките на тази империя почти пет века. Турция не отрича, че е наследник на империята. За познаващите, срива на Османската империя е известно, че съвременна Турция е спасена, едва ли не по чудо благодарение на куража и стратегическата мисъл на Кемал Ататюрк. Последният е и основател на една нова политика вътре и вън от страната. Той окончателно е скъсал с имперските традиции. Нещо повече, обръща съвременна Турция на Запад, към Европа. Познаването и отчитането на тази промяна е почти непознато за огромната част от българите. Това историческо невежество, се използува много активно и безскруполно от проруските сили в България. Като прибавим към това и факта, че в продължение на 45 години острието на тези сили - българските комунисти просто бяха превърнали страната в придатък на руската империя, която в този период беше се маскирала зад името Съветски съюз, картината се изяснява.
От историческа гледна точка, в продължение на целият период на Студената война, съвременна Турция спираше имперските набези на Руската империя докато през този период българските комунисти бяха отдали и то без аренда страната на съветската империя.
Очевидно нито имперската политика на Русия, нито услужливата унизителна политика на българските комунисти са били жизнеспособни, защото империята се срина. Срина се и цялата недалновидна политика на българските комунисти. Но разпадайки се, в руините си тя остави всичките възможни бацили и зарази в снагата на българското общество. Едно от тези отвратителни наследства беше и
насилственото преименуване на мюсюлманите и турците в България. Но преди това години наред българските комунисти усилено вкарваха в тяхната партия, всеки що годе интелигентен турчин, помак и мюсюлманин. Освен това масова ги вербуваха
за агенти на ДС с цел създаването на хомо-социалистическият човек,
без семейство, без вяра и единствено войник на партията, която беше филиал на КПСС. Тези тъжни наследства усилено се премълчават от проруските сили в България. А реалността е, че тези сили и днес владеят основните властови позиции.
И сега се връщаме на твърдението на Иван Костов, който струва ми се пропуска тези обстоятелства, които аз споменавам по-горе. Вярно е, че през последното десетилетие в съседна Турция текат процеси на частично преразглеждане на политическото наследство на младотурците /в случаят Ататюрк/. Интегрирането на Турция в ЕС, което беше в стратегията на турската външна политика, се отлага за неопределено време. ЕС е в състояние на лутане и не демонстрира капацитет да даде отговори на големите проблеми на планетата. Проектът за европейска конституция се провали. Начинът на функциониране на ЕС е неефективен. При тези реалности Турция, която е на границата с радикалният ислям, не може да си позволи да стои имобилна и разбираемо се обърна частично към верската спойка в обществото. Докъде и как ще се развие този вътрешен сблъсък между наследството на Ататюрк и ислямският модернизъм на Ердокан, само бъдещето ще покаже. Всеки наблюдаващ забелязва, че политическата линия на Ердоган е преминала върхът и вече слиза по нанадолнището. Очевидно той не е някакъв фанатик и ще отчете тези реалности в политическата практика.
Обективният и сериозен анализ на политиката на Анкара е жизнено важен за България.
Иван Костов доста умело и бих казал манипулативно използува проблема с бежанците. Отказът в България от бежанската вълна, която залива Турция за последите 3 години е около 20 000 бежанци, което представлява 1 бежанец на 350 българи, докато Турция е изправена пред близо 2,5 милиона което прави 1 бежанец на около 32 турци.
Според мен мъгливото споменаване за услужливата роля към Русия и проруските кланове на ДС, от ДПС в продължение на 2 десетилетия и внушението, че е направен завой към Анкара и неоосманизма не може да отговаря на една обективна оценка. Повече ми дава основание да смятам, че става дума за съзнателно политическо внушение.
А че времето на разцвета на отношенията между ДПС и Русия е отминало е очевидно. Въпреки масовостта на руската пета колона в България, проектите не успяха. На Русия тепърва и предстоят сериозни неприятности и изпитания с неизяснен за сега изход и с много неизвестни.
Времето за лесните пари за ДПС с помощта на Русия са вече в миналото
от 2-3 години и разбира се, че те, както и проруските кланове на ДС търсят нови решения. Но ми се струва, че техните погледи са насочени много повече към САЩ, отколкото към Анкара. Близкото бъдеще ще даде и видимите отговори на подобни предположения.
Във всеки случай, промяната в отношенията между САЩ и ЕС, от една страна, и Русия - от друга, е с трайна перспектива. Политическото тегло на Полша и северните страни в рамките на европейската политика ще расте. В този преходен момент българското правителство се намира неподготвено, защото предходните правителства не са му подсигурили необходимите параметри на свобода от Русия. Липсва също и политически потенциал за изготвянето на една по-стабилна и трайна политическа линия.
И накрая, за мен остава загадка, защо Иван Костов твърди с такава категоричност, че ДПС окончателно е направило завоя към неоосманизма. И защо в подтекст ни внушава, че Турция е опасност, ако не и враг на България, докато тя е наш съюзник в НАТО. И нещо повече - Ердоган ясно заяви позицията си по анексията на Крим, докато, доколкото съм проследил, ако не съм пропуснал, липсва такава ясна позиция от страна на българския премиер, както и от страна на ДПС.