Кольо Парамов
Тези дни ни съобщиха „благата вест“, че гуверньорът на БНБ Иван Искров щял да подаде оставка на 19 юни 2015. Как е била избрана датата – не знам, но тя наистина се вписва в световната история.
През 1927 година бащата на днешния Рокфелер, който сега е на 99 години и е бил тогава на 11, пред семейния съвет заявява: „Задаващата се тежка финансова криза, ако продължи повече от една година ще се превърне за нашето богатство в бедствие“. Тези думи през годините са се превърнали в неписан постулат за отмерване на банкови кризи.
Верен на Рокфелеровото определение нашият Иван Искров стартира кризата в КТБ точно на 20 юни 2014 и сега
иска да избяга
от нея на 19 юни 2015. Това е само един ден разлика, но никой не може да го обвини, че кризата за него е била повече от една година. Тоест, бедствието за Искров не се е състояло, то касае другите, които да си търсят края както и както намерят за добре.
Уникален парадокс – главният банкер, най-важният човек в държавата, напуска себе си след 364 дни на тягостна обстановка и тежка институционална криза на доверието. Този парадокс ще роди и най-големия кошмар на новата българска политика – да размаже отвътре олигархията. И понеже нашата олигархия е твърде сурова и нескопосона тя ще продължи да се самоликвидира в лични битки, без да създава нищо полезно за обществото. Нейното положително предимство е, че има силата и възможността да ползва мощта на мръсните пари, за да се опозорява сама. Вчера Прокопиев насъска Искров да ликвидира Цветан Василев, после Делян Пеевски впрегна цялата си мощ за да свърши същото, утре обаче благодарение на завистта и глупостта на някой друг подобен
ще ликвидират по същия театрален начин и Пеевски и Прокопиев
Вечното перпето мобиле в промяната на България от 25 години се изроди в безконтролна, нагла и зависима политическа класа, която си отмъщава, защото осъзнава, че е импотентна, а гражданите я презират. Говоря за унижението, защото онези като Прокопиев, които получиха богатство за половин милиард от Иван Костов, трябваше обратно да му „благодарят“ достатъчно силно. А те се стискат и затова днес екс премиерът Иван Йорданович има не повече от милион по сметките на семейството си в КТБ. Тази неразумна цел и устременост на Иво Прокопиев да омаломощи Цветан Василев, издаде на показ създателя му Иван Костов като непремерен политик. А утре, когато законът за банковата тайна се приеме – ще видим още 1000 такива. Остава само някой да каже- като опълченец: „Грабвайте телата…“ И ще видите каква омраза ще настане, каква стихия на народа, каква цигания ще представим на Европа.
И тъй като политическо-банковия фейлетон все още не е написан, с пълна сила трябва да се конкретизираме още веднъж около персоната на гуверньора Искров. Самият той като искра запали най-големия и най-скъп банков пожар, който ще ни коства доста пари, противоречия и причини, за да си разрушим що-годе елементарната ни стабилност. Иван Искров нанесе големи вреди на БНБ. Той се записва с железни букви в новата 135-годишна история на националната банка като несръчен чирак на елементарната интрига на посредствени, пошли и безскрупулни политици. Ликвидацията на КТБ и симулирането на някаква държавност зад многословието на Искров в случая струва безпардонно толкова скъпо. Ако един ден историографите проследят изказаните мисли, изречените слова и заклинания на Иван Искров като готовност за перфектна работа на КТБ, и ги пресметнат като брой думи, ще установят и другия парадокс. А той е, че всяка изказана дума от устата на Искров би се оценила на десетки хиляди левове или евро. Отнесените N-броя думи, изречени от Искров към досегашните и бъдещите загуби с мултиплициращия негативен ефект от 10-12 млрд. лева ще ни убедят в тази констатация.
Златните слова на Иван Искров парализираха нормалния, логичен банков проблем и го превърнаха с умисъл и убеденост в целенасочена криза. Тази криза на доверието, подготвена елементарно и реализирана педантично от държавата, даде сила на Искров, че
ще е съпътстващ, а не съотговорен
за всичко, което стана в КТБ. И до ден днешен, и до 19 юни Искров, като че ли няма да разбере, че той е отговорният, длъжният и главен пазител на банките в България. Не 364 дни (20 юни 2014 – 19 юни 2015), а 1000 дни в резерв да му отпуснат на днешния гуверньор ще му бъдат малко да осъзнае падението си да бъде организатор и вдъхновител на този позорен банков фалит и погром. Искров отива в историята доволен и солидно обезпечен финансово. Той има пари и биография на сериозен човек. Но нанесе такива беди, че ни е бедна фантазията какво ни чака, когато цялата тайна за КТБ излезе наяве.
Подготвяйте духовата музика, Искров си отива на 19 юни. Подгответе достойното му изпращане. То ни се полага като на глупаци. Жалкото е, че Доньо Донев не е жив, за да види новите си герои. Да ни е честита датата 19 юни 2015! Тогава по ново му ще осъзнаем раздялата си с твърде скъпия ни Иван Искров.