Любен Лачански
Ще ме извините, но нали не съм политик ни поп-рок звезда и мога да го кажа:не обичам Гърция и гърчещите се непрестанно гърци. И това не е, че някога професор А.А.Тахо-Годи едва не се съдра от хомеричен смях на първия ми изпит по Старогръцки театър, питайки ме коварно с византийско-грузинска прилепчивост: Къде са били гримьорните на актьорите в древногръцките комедии и трагедии? И дали на арената /сцената/ са излизали истински козли?
Някой от вас да умее да чертае мазе на древногръцки театър?
Не. Като повечето българи и аз не ги обичам комшиите, защото коварно им завиждам... за планетарното безхаберие. И да ви кажа, моята ненавист е равнозначна на тяхната към България и българите. Тук едва ли някой ще ме оспори?
Това не го казвам, защото съм препивал с узо-менте, а защото те ще видят именно сега петостъпен ямбически вариант на просташкото “Кон боб яде ли?”, след като си избраха да ги управлява 40 годишен сладур -националкомунист като Алексис Ципрас, дето плю и на Библията по време на клетвата си в парламента /и това в Гърция!!!/ и започна тутакси да се изживява като
балкански Че Гевара
Сигурен съм, че той просто ще се окаже един от безбройните синове на лейтенант Шмидт, които се навъдиха пъплейки и мимикрирайки от СССР през Балканите, та по целия неук и наивен уморен от далавери свят.
Който не е чел Илф и Петров нека отвори съчиненията им. Няма да съжалява. Остап Бендер е син турски гражданин, според романа, но колко му е на Балканите до Турция. Една бюлетина растояние. Дори и ние го знаем.
Ех, Ципрасе, Ципрасе, ако вместо като младеж бледен бе правил соц. митинги пред прочутата “Атинска-Политехника”, та да не ходиш с жена ти на лекции, бе чел повечко книжки от гръцки автори - например критянинът Никос Казандзакис, щеше да разбереш, че само умните богаташи могат да си позволят с лека ръка да харчат сухата пара за цяло и не щяло. Те - понеже знаят как се правят парите и им е позволено да ги употребяват, понякого дори неразумно. Но такива недоносени формацийки като партийката “Сириза”, трудно би убедила някого, а най-вече банковите европейски хиени, че е с много богат и проспериращ фискален опит и багаж, та някой от “тримата големи” в Европа да я послуша, да и повярва и да редуцира във времето, пък и в лихви милиардните заеми, които страната на сиртакито най-безрасъдно е направила.
И едва ли новият министър на икономиката Янис Варафукис има славата на покойния Демис Русос поне, та веднага всички ще рекат, ха сега прави всичко каквото се сетиш и оправи едно хубаво нещата. Ако ще да продай изгодно и Дарданелите на Китай, както кюстендилския кмет продаде градската баня. Само мир да има!
Тая алабалистика няма да мине. Вервайте ми, както казваше един венценосен наш популист, подобен на Ципрас. По акъл и абитуриетска напоритост, подобен. Иначе имаше визитна карта с корона. При това истинска, макар и на картинка.
Тя глупостта, уважаеми, обаче не е равнозначна на годините. Виждал съм толкова стари идиоти, и толкова млади говеда, че ако реша да правя статистика и извод то той ще бъде пълно фиаско, какъвто прочее е и безсилният живот на всеки един от нас.
Тебе кво ти пука? - ще речете.
Пука ми, щото като ида да си натопя петите в Белото море, онези крайбражните православни продължават да ме гледат като завоевател от 1913 година. Местните паликарета ги е страх дори да кимнат че ме разбират заръчам ли си “гръцко кафе”, което най-прилично си плащам и бакшиширам. Те иначе са оперетно-ревниви и национално отговорни андарти на мегало-демократичната си република. Макар и мързела и кафето и бакшишите да са ни
общ дар от Аллаха
Реша ли обаче да се офлянквам и не дам петтяхто си евро за чадър на плажа дори и след седем часа вечерта, едни къдрокоси и немити Парисовци веднага започват да ми говорят на руски, че аз тутакси се присещах за дейността на хора на отговарячите от пиесите на Есхил и аха, да продължа представлението попържайки ги. Но не го правя. Щото сме комшии, щото сме от едно европейско семейство и дето се казва в името на единното ни и свято Православие.
Вятър работа е всичко обаче щом става дума за пари. Само още абзац за Гърция и ги оставям да си се пържат на собствения си популистки огън, който Че / Ципрас и буля му подпалиха под техните много чувствителни и уж все “ахилесови” пети. Дано не им лумне Олимп обаче, че пак ще трябва да ги приемаме като борци за мир в България. Правили сме го вече два пъти през миналия век и то все през втората му половина. Благодарност-никаква. То, не е кретен който прави добро безплатно, но се вкретенява, когато помисли, че ще му отвърнат със същото...
Да не дава Господ!
От времето на Одисей е известно, че гърците са лъжци и обичат да прилапват и чуждо. Иде бедно българче на крайбрежието им, те му препродават български продукти с надценка, а за чистота в хотелите му се грижи нашенка я от Бяла Слатина или Калотина. Какво да се прави? Пазарна политика. Обаче, ако искаш да си купиш аспирин, или сода бикарбонат от аптека след обяд или без рецепта. Забрави! Пращат те на лекар, дерат ти три кожи за медицински кетап и след като се наспят в осем вечерта ти дават лекарството та да гледаш вечерните новини спокойно.
Преди няколко години мечтаех да бъда стара мома в Гърция, а тате ми да е офицер. Имаше до скоро една врътка в някакъв техен закон, че поради естественото на работата на родителя, момата не могла да се омъжи, а това и е донесло куп морални трески за дялане. И хоп-получава доста солидна социална пенсия в евро. Традиции, не можеш да риташ срещу най-древната цивилизация в света. И последно: Спори се, дали Олимпийските игри проведени преди няколко десетилетия в изконната им и древна родина край пътя за Маратон, или тези които Путин изигра неотдавна в Сочи са по-корупмираните и кражбите са най-величави?
Историята мълчи и ще мълчи до пълната победа да “Сириза”. Сигурен съм, че много скоро политпросветникът Ципрас ще бъде прогонен из под Акропола в старото му студентско апартаментче. Дано не е с камъни, гърците ги умеят тия работи, а и както знаете, според историята изгонването от полиса е било най-тежкото наказание за гърка. Но... да се оправят. Нали са наследници и на бога на далаверите Хермес. И както се полага в такива исторически случаи краката на Хермес са крилати. Ето, че пак стана дума за пари?
И все повече ще са актуални пустите му средства за оцеляване, колкото повече бащите на нациите вещаят Апокалипсис. Медиите да им припяват, а интелектуалците да се отричат от подобен начин на глобализирина оцеляване. На всичките изброени просто така им е изгодно.
Наистина много време и място отделехме на гръцките ни приятели, но не можем да не отбележим и една много поучителна постсъветска мелодрама. При добре режисирана проверка в руски магазин за хранителни стоки в милионен град упълномощен велможа бил крайно удивен от безпаричието на хората. Учудил се, не на шега горкият и понеже проверката се провеждала под познатото на мнозина още живи българи мото: ”Народен контрол”, което се излъчвало и по всички канали на всички телевизии, велможният “глашатай на правдата” рекъл проникновената истина: ”Ами, граждани става ясно, че като нямате пари за храна ще ядете по-малко. Стига сте бягали за здраве и за отслабване. Сега ще отслабвате методично!”.
Според нас и този баща на нацията е достоен за държавна награда. Предполагам, че ще му бъде дадена. Така, както в името на националните интереси на Русия президентът-миритворец Владимир Путин ще пътува към светлото бъдеще с шест тонна лимузина, при това последен крясък на сигурността. Някъде видяхме и картинки от тази квази представителна кола. Направо страх ни хвана. Удивляваме се, че при всеруската немотия не са се присетили и не са му лакирали откровенно танк, или на крайцерът “Аврора” не са обули гуми на вседеход, та така да проверява мирните си поданници, които работят неуморно за мирното бъдеще на целия свят. Най-вече на Европа.
С Украйна работата тепърва предстои да поеме по-стахановски размери.
Но не само ортодоксалните европейци са
трън в петата “ахилесова” и на Путин
За него ние българите сме “пиявици и готованци”. Така ни определя прокремълската информационна агенция РИА”Новости”. А щом тя го казва, значи Путин е наредил тя точно така да го каже. В тази кръвожадна дописка всичко ни е припомнено. И полубезплатният нефт и газ преди 25 години, и самолетите подарени срещу кьопоолу и люти чушки, и джепането и параходите, и още куп комунистически добрини, които сме преживяли. Е, добре че само някои от нас... И с времето ще ставаме все по-малко. Може и да е за добро. Който събира мъдрост, събира тъга. Пише го в Библията. Нашият министър-председател Бойко Борисов, няма нищо против книги като Библията и Корана, затова и нея я цитираме. Повече ускорено политическо внимание - повече демократични промени!
Някъде по-горе писах, че подобно на Одисей южните ни съседи обичали да послъгват и пригепват това-онова. Щото пък ”братушките” никак не лъжат... Хайде-де? Само дето ловко и навреме са сменили състава на делегацията си и то в последния момент. И то все с хора, на които поради Европейските санкции заради Руската политика спрямо Украйна, им е забранен достъп до редица европейски държави. За съвещанието на 29 януари на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, ни в клин, ни в ръкав, като председател на споменатата делегация е вписан настоящият спикер на руската Дума Сергей Наришкин, лице с тотална забрана за влизане в ЕС. Какъв ли ще бъде ответният отговор на тази откровена подмяна?
Абе, какво ли не прави човек, когато започне да го стяга чепикът някъде. При това, когато му е единствен пусти чепик, а за нов няма никаква надежда поне в следващите 4 години?
Не напразно моята професорка по Антична литература, древни езици и култури от грузински произход А. А. Тахо-Годи, която запознати каръщисваха като една от примадоните - любовници на Сталин ме питаше, дали и в България имаме поговорката: “Беден човек, жив дявол!”.
Естествено, отговарях аз и мачках в джоба си “пищова”, на който всичко бях конспектирал изключително съвестно, без разбира се точно онези въпроси, които тя с хомерически смях ми задаваше и на които аз о, Боже, отговарях пак с помоща на Всевишния и изкарвах прилична оценка, за да вържа стипендията, която ми изплащаше Съветската страна, сигурно пак срещу лютеница, корнишони или червени горски боровинки.
А защо не и срещу уран или пък вярност.
Май последното ще е най-точно.
Вярност...
В “Немили-недраги” на Иван Вазов има епизод: Двама от изгнаниците във Влашко си говорят, говорят, просто за да мине историческото време и ако оцелеят да идат някъде и да изкрънкат храна. По едно време единият казва на събесеника си: Абе, я ти много да не знаеш, ами ми дай малко тютюн, да си свия едно цигаро. Другият, благороден бедняк отговаря: Абе, аз една стиска ще ти дам, ама хватай та вече си купувай, защото Агоп тютюнджията на едната вяра не фатя!
Вазов цитирах по памет и някоя тънкост от текста може и да е убягнала от морната ми памет. Но девизата, т.е. смисълът е същият...