Веселин Вучков*, специално за Faktor.bg
Винаги се учудвам на изначалната ни способност да произвеждаме псевдо-новини: „подхранваме“ някоя измислица на медия, НПО или „експерт“, след това посочваме с пръст „виновни“ и накрая … всичко се пука като балон. Та така и с десетилетната дъвка „мъртви души в избирателните списъци“. В ролята ми на зам.-министър в МВР (2009 – 2013) така и не разбрах настървението, с което МВР бе обвинявано по темата „мъртви души“. А МВР не трябва да играе никаква роля в подобно упражнение. А – оказва се – мъртви души в списъците няма! Но го разбираме едва сега (през 2014 г.), а мнозина капитализираха манипулациите си по темата охотно и упорито…
Нека всички прочетат два текста от българската Конституция:
Чл. 42, ал. 1: Гражданите, навършили 18 години (с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите лишаване от свобода) имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
Чл. 26, ал. 1: Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Така че голямата „новина“ на Изборния борд не е никаква новина, защото тази простичка истина се знаеше много отдавна.
И ако темата „мъртви души“ ще отшуми за седмица-две, друг проблем ще се „затъркаля“ през следващата година: изискването за уседналост, поставено за местни избори. Намирам за изключително важно Изборният борд да се заеме с този проблем незабавно: да обсъди проблема и законовите текстове, и да предложи решение! А не всичко да се „стоварва“ върху МВР и ГРАО в самото навечерие на местните избори (след година време) и знайни и незнайни „експерти“ да
надуват до предел предизборни децибели
Нужно е решение сега, поне до края на 2014-та година.
Първи проблем: какво значи „уседналост“? Новият изборен кодекс посочва, че право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са живели най-малко през последните шест месеца в съответното населено място (чл. 396, ал. 1). Всъщност, какво точно означава „са живели“?
Втори проблем: кой и как ще установява обстоятелството дали лицата „са живели“ последната половин година в населеното място? Проблемът е сериозен, защото атрибутите на тоталитарната държава отдавна са заличени (и слава Богу!): не може
да „прикачим“ полицай до всеки българин,
за да гарантира, че хората са живели на точното място през даден период. И още нещо: да не забравяме, че като граждани на ЕС имаме „привилегията“ на рехав граничен контрол. Т. е. гранична полиция не води регистър кой и кога е преминал границата, а след влизане в Шенген границата се превръща във виртуална.
Трети проблем: новият Изборен кодекс предписва от избирателните списъци да се заличават имената на граждани, които имат настоящ адрес през последните шест месеца (преди датата на изборите) извън страната (чл. 409). Сега е времето да се разсъждава: това изискване покрива ли плътно съдържанието на понятието „уседналост“; формален ли е подходът или съдържателен; как може да бъде заобиколен?
Споделям размислите си заради горчивия опит от предишните местни избори, когато МВР бе обвинено несправедливо точно по тази тема. Изборният борд следва да се заеме с проблема незабавно, на основата на ясни постулати и убедителни послания. А МВР да бъде встрани от темата, свеждайки своята роля единствено до издаване на лични документи…
*Веселин Вучков е бивш зам.-министър на вътрешните работи (2009 – 2013),
депутат от ПГ на ГЕРБ в 42-то ОНС.