​„Чудеса“ в кутията на Пандора, която Румен Радев отвори със служебното правителство

Олигархични игри - като червена демокрация и връщане на общественото доверие

Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Няколко от най-свирепите и крадливи клана на българската олигархия взеха с щурм изпълнителната власт преди дни. Този е еднозначният извод, когато се анализират фактите около служебния премиер и министрите в правителството на Румен Радев (и БСП).Тъжно, но съвсем очаквано събитие на фона на няколкомесечната им яростна офанзива срещу правителството на Борисов и управляващото мнозинство. Точно това правителство и мнозинство влязоха в челен сблъсък например с клана на контрабандната олигархия. Големите контрабандистки мрежи обедняха с няколко милиарда – за подобни суми се свалят правителства и се рушат държави, в която и да е част на света. Забележете, че ДСБ и Радан Кънев напуснаха Реформаторският блок точно, когато бяха ударени знаковите контрабандисти. Говори се, че един от тях е изразявал гласно недоволството си пред Кънев, а оня стоял мирно като Софиянски пред Черномирдин.

Варненската „Дънка“ си има дълга заигравка с „бореца с мафията“. Борец, който още щом влезе във властта партията му и съпругът на неговата съдружничка Елица Николова беше инсталиран като заместник-министър на енергетиката в правителството. За скандала с договора за правно обслужване на „Терем“ пък да не говорим –

вероятно е пълна „случайност“

това, че директорът на държавното предприятие от ДСБ даваше по 2000 лева на месец на юрист, чиято кантора е на същия адрес като тази на Кънев. При положение, че самото предприятие си имаше юристи, то бе принудено да дава на външен такъв. Както ще разберете след малко – същите тарикатлъци е практикувал в края на 90-те и днешният служебен премиер Огнян Герджиков, за когото Радан Кънев преди дни обясняваше, че на кадрите на НДСВ нямал доверие. Уникален наглец! Две години кой беше в коалиция с кадрите на НДСВ - Меглена Кунева, Даниел Вълчев, Борислав Великов и сие, на които иначе днес твърди, че нямал доверие? Дори и верни сами по себе си неща, когато са казани от напълно девалвирали персони като Кънев, те автоматично биват подлагани на същата девалвация. И човек, без да иска се пита – дали пък това не е съзнателно. В устата на Радан всяко нещо се профанизира, вкл. и иначе много важната нужда от дезавуиране на истинските лица на хората, които бяха назначени от проявения като руската пионка Радев, за уж българско служебно правителство. Нека се опитаме да го изпреварим, докато не си е отворил пак поразяващата уста. Започваме с

т.н. „служебен премиер“

Ако някой ми беше казал преди три месеца, че премиер на България ще стане Огнян Герджиков, аз щях да се смея дълго, настоятелно, безспир. Не знам колко от Вас са чели неговата автобиографична книга „Аз не бях политик“. Предполагам, не, сигурен съм, че не сте повече от пръстите на едната ми ръка. Както беше казал един хаитянски коментатор преди време: „В Хаити никой не чете, затова, ако искаш да скриеш нещо – напиши го в книга“. Герджиков е възприел този урок и е „скрил“, описвайки в книга например факта, че в детството си е бил „бавноразвиващ се“. Не, не, това не е клевета, това е истина, описана от самия днешен служебен премиер на стр.39-42 в автобиографията му. Стринка му Славка, която преподавала в „помощно училище“ (тогава така се наричаха училищата за бавноразвиващи се) окуражавала родителите му, че много от завършващите тези училища все пак са си намирали работа и не било чак толкова страшно. Даже веднъж довела свой ученик-кретен, за да покаже, че освен да върти глава и да мучи, може да прави и полезни неща. Стринка му направила мъдро, но доста странно от днешна гледна точка заключение:
„В крайна сметка – заключила мъдро тя – не е речено, че Огнянчо трябва да стане професор“ (Герджиков, О., Аз не бях политик, С., Изд. ателие Аб, 2015, стр.41). Огнянчо стана не само професор, ами и председател на НС, а сега вече и министър-председател. Хак да Вие, да си го носите на гръб. Апропо, тези, които в несвяст гласувахте за московския човек Румен Радев как сте, добре ли сте, добре ли спите, след онова което ни сторихте? Предполагам, че сред първите Ви „желания“ е било Радев да започне възстановяването на НДСВ – една от най-мародерските и крадливи шайки, връхлетявали някога отечеството ни! Надявам се, че разбирате иронията ми. С такива щети и трудност се отървахме от това стадо политически скакалци преди години, а днес то ни бе върнато на ключови места във висшата публична власт от лицето Румен Радев. Позор, такъв позор не се беше случвал от доста време в изстрадалото ни и видяло какво ли не отечество. Гласуваш за Радев, а получаваш безсрамната камарила на лъжлив дедо от Мадрид. Неслучайно от няколко дни по телевизиите тече неспирен поток от фейсове, които бяхме решили, че сме изгонили завинаги след золумите, който натвориха – Антония Фарма, Паситата, Малкият Мук от Варна, танцуващият с брейди облигации от фамилията Велчеви и т.н. За случаи като този Фуше е казвал, че това е нещо повече от престъпление, това е най-груба грешка. Това е политика на най-висш цинизъм, гарниран с хъшлашко намигване: вие може да продължавате да си лаете, а на нас оставете лъжата. Вие ще ни гласувате, а ние след това ще си правим каквото си искаме. Или по-точно, каквото олигархичните кукловоди искат от нас. Това е. Толкова е просто и логично. Отново ни доказаха, че всичко което се говори и обещава преди изборите няма никакво значение след тях. Да назначиш един от адвокатите на „Мултигруп“ за служебен премиер, човек, който сам обяснява, че поради това, че бил бавно развиващ се, родителите му искали да му слагат главата в специална глина, предписана от лечителя Петър Димков (тази идиотщина пак е описана от самия него в книгата му „Аз не бях политик“)–такова, няма как да се случи в друга, нормална държава. Да припомня пак Бърнард Шоу – единствено демокрацията Ви гарантира точно толкова справедливо управление, колкото заслужават и сами си избирате. Огнян Герджиков е приет за член на БКП през лятото на 1989 г. – тогава и кучетата на село знаеха, че болшевишкия режим в страната ни си отива. Наистина трябва да си бавноразвиващ си, за да станеш член на (не)Българската компартия няколко месеца преди да се срути режимът й. В архива на МВР-Пловдив би трябвало да се съхранява една разработка с псевдоним „Синдик“. В Главна прокуратура в края на 90-те – също. Покойният днес прокурор Михаил Дойчев е онзи, който прекрати делото срещу синдика на

пловдивската „Агробизнесбанк“

Огнян Герджиков. А събраните в тях доказателства имаха много сериозен характер. За какво става дума? От 10 юли 1998 г. днешният служебен министър-председател е бил синдик на „Агробизнесбанк“. В началото на 1999 г. Държавен финансов контрол извършва ревизия и открива множество нарушения в неговата дейност. Какви са най-фрапантните сред тях? Въпреки забраната, която налага Търговският закон, Герджиков е упълномощавал други лица да упражняват неговите права като синдик. Вследствие на това двама души са извършили плащания за 226 126 лв. Огнян Герджиков е сключил за първите три месеца на 1999 г. 12 граждански договора със служители на банката, които в същото време са имали сключени редовни трудови договори. Според Държавен финансов контрол тези служители са получили възнаграждения, за да извършат работа, която е била тяхно задължение и по трудовите им договори. Едно от сериозните нарушения, описани в ревизията на ДФК е, че синдиците от двете одиторски фирми – „БДО Биндер“ и „Явор Зартов“ са си определили допълнително възнаграждение преди приключването на производството по несъстоятелност, както изисква търговския закон. Какви са фактите по това нарушение? До 10 юли 1998 г., когато в „Агробизнесбанк“ са били „БДО Биндер“ и „Явор Зартов“, които по граждански договори са си изплатени 59 008 лв., въпреки че за повечето услуги е имало служители на щат, които са били квалифицирани да ги извършат. По този начин първата фирма е прибрала допълнително 1 130 333 лв., а втората - 480 607 лв. Същата врътка е направил след тях и синдикът, който се е наградил с 57 992 лв. Явно е преценил, че законно полагащите му се 14 000 лв. са недостатъчни за труда му. Друго обвинение към Герджиков е свързано с продажбата на банков клон в Пещера по занижени цени. При начална цена от 355 862 лв., сградата е била продадена за 29 869 лв. Според ревизията на Държавен финансов контрол Огнян Герджиков в онези години е продължил стила на работа на предишните синдици и това заключение произтичало от случая с предоставянето на активи на банката за временно ползване. Добре де, този човек ли ще ревизира Борисов и управлението му? Не е ли малко нахална и доста безсрамна тази претенция на другаря Герджиков и поставилият го на този пост Румен Радев. Радев изобщо проверява ли хората, които назначава или го прави под нечия диктовка? Ще добавя и факта, че трима от петимата подсъдими по делото за източване на Агробизнесбанк са били сътрудници на ДС. Герджиков се е намирал в чудна компания. Пак се сещам за автобиографията му, където в главата „Агент на ДС“ описва как в началото на юни 1983 г. след завръщането си от двумесечна специализация от Виена е бил привикан в отдел „Задгранични паспорти“ на ДС и разпитван от кадрови служител на отдела. В този разпит Герджиков разказвал подробно за хората, с които се е срещал в австрийската столица. Версията на Герджиков е, че не бил писал и подписвал нищо, ама знае ли човек. Аз на хора, дето са щели да им слагат главите в глина, за да поумняват, дума не вярвам.Та така с избраника на Румен Радев. Като гледам как напълни екипа си с

откровени куки и отрочета на кадрови офицери от РУМНО и ДС,

няма да се учудя, ако от горния храст след време изскочи заек. А и Герджиков незабавно даде знак, че няма нищо против най-скандалните представители на ДС. Буквално преди дни за негов медиен съветник беше назначен агент „Талев“ (Иван Гарелов). Ето какво пише в личното му дело(виж документи в галерия, б.р.):
„Преди да бъде превербуван като ОРОН, Иван Гарелов е бил кадрови офицер от I-во Управление ДС (така се е казвало ПГУ-ДС тогава), откъдето е уволнен. Защо е уволнени ли? На 19 декември 1967 г. младши лейтенант Иван Гарелов е назначен за служител на I-во Управление ДС. На 1 септември 1968 г. е изпратен в разузнавателната школа на КГБ. Ето какво пише в предложението за дисциплинарното му уволнение: „В школата мл. Лейтенант Гарелов ... е тръгнал по хлъзгавия път на пиянството, моралната разпуснатост и недисциплинираността. Влизал е в недостойни пререкания със съветските другари, напускал е без разрешение района на школата, а при връзките си с жени проявявал такова лекомислие, че допуснал да бъде заразен от венерическа болест трипер”! Ето какво пише в рапорт полк. Паско Маринов Тодоров, старши на спецкурс „Б”- гр. Москва до началника на I-во Управление ДС: „Др. Началник, във връзка с поведението на слушателя Иван Гарелов донасям: в началото на септември м.г., след напиване в кафе „Лира”, гр. Москва, същия си е загубил личния паспорт...Въпреки дадените обещания Гарелов и след това на няколко пъти се напива. Характерното за него е това, че много бързо се опива и в такова състояние не може да контролира действията си...В средата на април ми стана известно, че Гарелов е заболял от венерическа болест. При проверката се установи, че е болен от трипер и му се провежда лечение...Освен това, в поликлиниката на КГБ, където е бил на преглед, е съобщил на лекаря само името на жената, с която е имал полова връзка, без да даде други данни за нея”.  Това, разбира се, е категоричен знак за „новия“ морал на моралистите от НДСВ, с които Румен Радев наводни висшата изпълнителна власт. Към тях спада и служебният външен министър Ради Найденов, дядото на когото Ради Найденов-старши е бил основател на българо-съветското дружество в Плевен през 1940 г. и министър на правосъдието в най-мракобесните комунистически времена 1946-1962 г. Като министър на правосъдието от казионната БЗНС Ради Найденов-старши предлага да се гласува закон за

забрана на БЗНС „Н. Петков“

Сред избраниците на Румен Радев е и

изпеченият политически гастрольор Илко Семерджиев

Когато му е нужно и му изнася е от правителството на Беров, после от СДС (края на 90-те год.), от ДСБ, а когато иска да реанимира кариерата си може да ни бъде поднесен под вънкашност нова и име старо от квотата на Румен Радев. Прочетете внимателно обвинителният акт, факсимилета от който виждате (в прикачения файл, под текста, б.р.)и сами си отговорете този ли е подходящият човек да ревизира направеното от Москов. А това е само един от казусите срещу Илко Семерджиев, който създава основателни съмнения дали това е подходящият професионалист, който да оценява направеното от други. Добавете и казуса, когато като шеф на здравната каса в края на 1999 г. той сключва договор за информационно осигуряване на НЗОК с „Аремис софт“. Обвинителният акт по това дело пак сочи липса на конкурс и грубо нарушение на 10 текста от Закона за обществените поръчки. Същата история като врътката със закупуването на сгради за НЗОК, където според обвинителния акт отново многократно е нарушен Закона за обществените поръчки.

За служебен министър на МВР е назначен Пламен Узунов – директна креатура на един пловдивски масон-свиневъди. Дори само това би трябвало да е достатъчно този човек да не помирисва МВР. Радев го назначи за вътрешен министър. Преди две години службите засякоха производство на нелегален тютюн за цигари на територията на РУ-Първомай. Производството било организирано в изоставен обор в краен квартал на града от местен жител с инициали А.Б. Схемата за изкупуване, рязане и пласиране на нелегалния тютюн за цигари е била покровителствана от Пловдив и София. Между 5-6 лв. се изкупувал изсушеният тютюн от района, а след това нарязан и приготвен за свиване се пласирал между 18-30 лв. За нелегалното производство е подаден сигнал до шефа на РПУ-то. Разпоредено е да бъде поставено наблюдение на обора, който по някаква случайност се намира до родната къща на съпругата на полицейския шеф. Но няколко дни по-късно нелегалната резачка изчезва мистериозно, а тайното производство спира. Скандалното е, че всичко това се случва, когато обектът е под пълното наблюдение на секретен пост на МВР.

Как мислите, дали днешният МВР шеф, както и тогавашният шеф на РУ на МВР-Първомай са знаели нещо по казуса? Въпросът е реторичен. Толкова за днес по казуса служебно правителство. Не защото ми липсва информация за другите хубавци и хубавици в него, а защото това, което имам за другите изисква поне още няколко анализа – толкова гъста, наситена и пълна с всякакви „чудеса“ е кутията на Пандора, която Румен Радев отвори с назначаването им. Този фронтално демонстриран от него цинизъм под формата на пълна подмяна на вота на избирателите му ще има като последици все неприемливи неща. Вкарването на представители на

българската олигархия и задкулисие във висшата изпълнителна власт

ще накара олигархията и задкулисието да полудеят от радост, предвкусвайки грабежа, който се очертава. Казвате, че служебното правителство имало само 2 месеца? Не е така. Я си представете, че в следващия парламент има патова или трудна за сформиране на ново правителство партийна конфигурация. Тогава това правителство може да продължи да управлява и 4, а може би и повече месеца. При такова развитие на нещата, най-популярното занимание (освен направляването на директното крадене от служебните министри) сред олигархията и задкулисието ще стане хвърлянето на шапки до небето от радост. Те и само те ще намажат филията здраво, нямайте съмнение в това. Без съмнение това двулично политическо поведение, което демонстрира със служебното правителство Румен Радев ще задълбочи маса проблеми, които съществуваха и досега. Рязко ще се засили апатията и отвращението от политическото –нещо, което просто няма как да се избегне. Причината е, че когато си гласувал за някого, ти на първо място си му дал своето доверие. И очакваш да спазва и изпълни онова, с което е спечелил доверието ти. Когато веднага след изборите стане ясно, че си излъган по най-нахалния и подъл начин от Румен Радев, едва ли ти остават много опции за последващо рационално поведение. Вариациите в поведението ще зависят от интелектуалното ниво на излъганите. Едни ще псуват тъпо и ще пеят фалшиво в тенекиените кръчми на панелните гета, откъдето дойдоха сериозни гласове за „Червен“ (Румен) Радев. Част от гламавите десни, които гласуваха за московския сламен човек вероятно ще кажат „Баста“ и ще бъдат изгубени за парламентарните избори. Трети ще се оттеглят в „света на великите духове“, докато анализират последиците от включването си в „Операция Президент“. Четвърти като едното нищо ще включат на програма социално и политическо „изключване“. Терминал-2 като опция е ясен – там винаги е било горещо. При следващи избори нищо и никой няма да може да накара тези, които останат тук да гласуват. Ето това е най-голямата щета, която оръжието за масово поразяване (ОМП) в лицето на Румен Радев извърши. И тя не бива да му бъде прощавана никога.