Антон Тодоров, специално за Faktor.bg
След болшевишкия преврат през 1917 г. Москва започва активен износ на тероризъм и революция, а България става истински „полигон на сатаната”. Балканите са разглеждани от болшевишките вождове като много подходящо място, където може да се случи следваща революционно-терористична вълна. Историкът Цочо Билярски много точно описва периода на болшевизацията на БКП след преименуването й от социалдемократическа на комунистическа като „една история, изпъстрена с много кръв, с подготвяне и изпълнение на много убийства, заговори и атентати“. Документите от българските и руските архиви, които доказват националните предателства на небългарските комунисти са потресаващи. Тяхното въвеждане в публичен оборот категорично изключва възможността някой оттук-нататък да казва – „ама аз не знаех“, „нямах информация“, „може би“, „ама дали е вярно“, „говори се“ и т.н. Не, днес вече може без капчица колебание да кажем, че страната ни е била нападната през тези години от солидно заплатени и безмилостни в теорията и още по-безмилостни в практиката масови килъри, с далеч отиващи цели, свързани основно с поробването на страната ни от Съветите:
„Доклад на Енчо Атанасов и Георги Портнов за дейността на Добруджанския революционен комитет
Харков, 12 март 1920 г.
Доклад на др.др. Енчо Атанасов и Георги Портнов, пристигнали като представители на Добруджанския революционен комитет и направили устен доклад, същността на който се свежда до следното:
През 1919 година съгласно постановление на Одеското Бюро (Одеското бюро на Коминтерна, което е поделение на Южното бюро на Коминтерна със седалище в Киев.) беше създаден Добруджански революционен комитет (РКД) 10 във Варна. Район на дейността на РКД 10 са 5 града в Южна Добружда в Румъния и 4 града в България. В революционния комитет са следните другари: Енчо Атанасов, Кирицеску, Димитър Кондов (кмет на Варна), Станко Калъчев от Тулча (заместник-кмет) и Георги Портнов.
Нашите задачи бяха следните: да организираме революционни комитети в други градове и села, а именно: Балчик, Силистра, Варна, Добрич, Русе, Шумен, Каварна, Тутракан и в добруджанските села. Всеки революционен комитет трябва да се състои от център, съставен от трима другари и отдели: за агитация, за организационна работа, за разузнаване, за терористична дейност и за свръзка. Така описаните отдели характеризират и естеството на работата, с която трябваше да се занимаваме.
Каква работа свършихме досега
Тъй като началото на нашата дейност съвпадна с отстъплението на съветската власт в Украйна, то ние временно сме ограничили дейността си до агитационна работа, разузнавателна и свързочна. С настъплението на съветските войски в Украйна ние отново засилихме нашата работа и революционните комитети вече работят по направленията агитация, организация, разузнаване, свръзки и терор…
По подготовката за въоръжено завземане на властта беше направено следното: организацията е приключена. Всяка територия, в рамките на Добруджанския революционен комитет е подчинена на началник от Червената армия и е разделена на райони, които на свой ред са разделени на десетини. Готови сме за въоръжено завземане на властта, за което ни е нужна само заповед. Съсредоточили сме и продължаваме да съсредоточаваме всякакво оръжие в ръцете на комунистите. Тази работа ще се засилва тепърва. Организираме и руските пленници, които пристигнаха от Франция, като ги привличаме за нашите цели. Цялата наша работа протича съвместно и при пълен контакт с Българската комунистическа партия, откъдето получаваме наставления и съвети…До настъпването на момента за въоръжено въстание, който трябва да съвпадне с настъплението на Руско-Украинската Червена армия, ние работим по 1) възпитаване на населението в комунистически дух, 2) агитация, в полза на присъединяването на БКП към III Интернационал…3) разлагане на румънската армия, в която силно се увеличиха случаите на дезертьорство и съчувствие към революцията…
Поддържаме следните връзки:
1. С България – непосредствено с коммунистическата партия на България. 2. ЦК на БКП има тясна връзка със Сърбия и ние използваме нейното посредничество. Там също се проведе партийна конференция. 3. С Румъния и Бесарабия чрез другарите Криворуков и Константинеску, основателя на групата „Спартак“ в Румъния. 4. В Гърция изпратихме през октомври 1919 г. др. Боев на парахода „Фердинанд“, заедно с другаря Луи Филип Бадинат, френски моряк. Професионалното движение там е силно.
Боев посети също Константинопол, за да се свърже с другарите, изпратени от Одеса, но не успя да ги намери. Сега Кацапов (има грешка в изписването на фамилното име. Става дума за Койчо Касапов , който по това време е резидент на съветското военно разузнаване в България и Румъния и е член на революционния комитет „Добруджа“, бел. моя), пристигайки във Варна, изпрати в Турция и в Константинопол двама другари – единият, за да се обоснове за постоянно там, а другият – за свръзка. С Италия държим връзка чрез БКП, която има в Италия свой представител – д-р Исаков.“ (Российский государственный архив социально-политической истории (РГАСПИ), ф. 502, оп. 1, д. 9, л. 196-198). В този изключително ценен документ от руските архиви засичаме няколко от имената на първопроходците на най-злостното национално предателство – служенето на целите на московската диктатура за разпространяването на болшевишката зараза в Европа и света. На първия конгрес на БКП (т.с.), проведен на 25-27 май 1919 г., се поставя началото на болшевизацията на тази партия. Какво точно приема този конгрес, което го прави толкова важен за всичко, което следва? Приема програмната декларация на неБългарската комунистическа партия, в която присъстват три неща: насилствено сваляне на законната власт в страната чрез въоръжено въстание, установяване на съветска власт като форма на диктатура на пролетариата и обявяване на партията за част от Третия комунистически интернационал. Веднага след този конгрес БКП пристъпва към изпълнение на тези цели. Коминтернът играе основна роля в снабдяването на комунистическите терористи в България с оръжие, муниции и пари. Още тогава си проличава особената охота на тези хора към контрабандата – нещо, което ще стане неотменна част от практиките на комунистическите режими по-късно в Източния блок.
Един от най-нечистоплътните национални предатели
по това време е Христо Боев Петашев. Започнал предателската си дейност още като офицер в българската армия през 1915-1918 г., където достига до чин „капитан“ и командир на рота в 57-и полк на 9-та дивизия, Христо Боев е един от водачите на войнишкия метеж през 1918 г. След разгрома му край Владая минава в нелегалност като използва помощта на пернишки миньори. Софийският военно-полеви съд му издава доживотна присъда. Бяга в Румъния, където попада в затвора. Тук за него се застъпват функционери на румънската социал-демократическа партия и с тяхна помощ той е освободен и през ноември 1918 г. се добира до Одеса под самоличността на „руски военнопленник“. В средата на декември вече е в Москва. През следващата година завършва шестседмични партийно-организационни курсове в Саратовския университет и е назначен в ЦК на РКП(б), където заема длъжността секретар на българската група в Бюрото на чуждестранните комунисти. Става един от най-отговорните агенти на Москва, като връзка между ЦК на РКП(б) и ЦК на БРСДП(т.с.). През май 1919 г. Христо Боев и Стефан Шарков са изпратени в България от Стоян Джоров, председател на Централното бюро на българските комунистически групи към ЦК на РКП(б), за да участват в първия конгрес на БКП (т.с.). Двамата пристигат след четиридневно плаване през изключително бурното Черно море и акостират в село Свети Влас. Добират се до София и предават на ръководството на БРСДП (т.с.) болшевишка литератира, писма от Московската цитадела на световната революция. Боев участва като делегат в Първия конгрес на БКП (т.с.). Стоян Джоров пише следното до Християн Раковски:
„Скъпи другарю! Нашата първа експедиция в България се оказа много успешна. Освен, че изпратихме там много наша литература, ние получихме от България много ценни сведения.“ Християн Раковски по това време официално е министър-председател на Съветска Украйна, но конспиративно ръководи и дейността на нелегалната работа на чуждестранните комунистически групи като оглавява и т.н. „Закордонной коллегией“. От септември 1920 и през следващата, 1921 г., Христо Боев е слушател в академията на Генералния щаб на болшевишката армия, но официално (поради конспиративни съображения) не е бил записан сред слушателите там като в ежедневието използва фалшивата фамилия „Дмитриев“. Формално завърша обучението си в Селскостопанската академия (отново поради конспиративни съображения). През април 1920 г. Боев осигурява пътуването с лодка до СССР на първия български представител в Коминтерна - Иван Недялков с псевдоним „Шаблин“. Същата година организира пътуването на делегацията на БРП (к) за Втория конгрес на Коминтерна. Лодката, в която Боев пътува с Георги Димитров и Васил Коларов, е спряна от румънските власти, тримата са арестувани и престояват един месец във румънски военен затвор, откъдето отново са освободени. За да поддържа конспиративни контакти с комунистически функционери в Турция и Гърция той дори се главява за огняр на кораба „Фердинанд“. През 1921 г. Боев започва да работи под ръководството на Ян Карлович Берзин – тогава зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия и началник на военното разузнаване (ГРУ) от 1924 г. до 1937 г. На Боев е възложено да създаде нелегална разузнавателна организация в България. През август 1921 г. той идва в България, с псевдоним „Фьодор Русев“. Преди това сключва брак с австрийската еврейка-комунистка Йозефа Колб Енгелберг. За кратко време Христо Боев създава резидентура с широки разклонения, която запова да събира информация от висши правителствени източници, от партийни функционери, парламентаристи, офицери, както и агенти сред белогвардейската емиграция. През май 1922 г. под контрола на компартията в България се създава организацията за репартриране на руски емигранти, основно от белогвардейските среди, с наименоване „Съюз за завръщане в Родината“ („Совнарод“). Борис Иванов (работещ под псевдоним Борис Краснославски) от резидентурата на Разузнавателното управление на Щаба на Червената армия, Борис Шпак, руски офицер-белоемигрант, който преминава сътрудничи на съветското разузнаване и пристигналият от Берлин за координиране работата на резидентурите на съветското военно разузнаване в България Семьон Фирин (Пупко), активно използват тази организация и успяват да вербуват за нейните цели генералите Юрий Гривицки, Александър Секретев, Евгении Зеленин от Донския корпус и голяма група от офицерите. През 1921 г. Христо Боев и Никола Трайчев създават дружеството за мореплаване и търговия „Матеев, Кремаков и сие“ в Бургас, което им служи за прикритие. Купуват от Истанбул френски кораб, клас „Vedette“, който получава името „Иван Вазов“. На 29 декември 1921 г. корабът Босфора, но попада на буря и едва се добира до Бургас. Малкоизвестен факт е, че на 19 януари 1922 г. цар Борис ІІІ нарежда ремонта на кораба на болшевишките предатели да се изпълни безплатно във военния арсенал на държавни разноски и след това присъства на пускането му на вода. Всичко това царят прави като един вид подкрепа за двамата „предприемчиви“ небългари, които всъщност са едни от най-коварните и безмилостни съветски агенти в Царство България. Така царят без да подозира помага на комунистите и това няма да бъде единственият случай. С купуването на кораба „Иван Вазов“ се създава възможност за нелегално прехвърляне в България от Одеса и Севастопол на оръжие, информация, комунистически терористи, агитационна болшевишка литература. След септемврийския комунистически метеж 1923 г. „дружеството” преустановява дейността си и „партийната яхта” е продадена.
Друг национален предател
от небългарските комунисти е Григор Чочов. Това е човекът, който без умора и с безкрайно разрушителна фантазия работи срещу отечеството ни и неговото легитимно публично управление. От средата на 1919 г. той оглавява нелегалните комунистически канали. Групата на Чочев старателно изучава крайбрежието на Черно море, работата на граничните постове, движението на военно-морски кораби на Антантата, добиват и щателно разучават картата за разположението на минните полета, създават петнадесет тайни склада за оръжие и литература. Като куриери по този канал действат агентът на Коминтерна Боян Папанчев, сътрудникът на ГРУ Жечо Гюмюшев, Енчо Атанасов. Изградена е цяла партийна флотилия, в която имало пет моторни лодки и един кораб. Свои хора комунистическата база във Варна е имала в морската полиция, в митницата, в градската администрация, в пристанището и в щаба на руската емиграция. Дейността на базата е координирана от ръководителя на аналогичната база в Истанбул Никола Трайчев (с фалшиви имена Давид Давидов) и от софийските резиденти на съветското военно разузнаване Христо Боев Петашев и Борис Иванов. За да ръководи Военната организация на БКП, в България е изпратен военният терорист, офицерът от Разузнавателеното управление на РККА Михаил Малхазович Чхеидзе, а по канала през Черно море, който Христо Боев и другите съветски агенти изграждат, са пренесени около 800 пушки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 кг взрив. В България пристига още един специалист-килър от кадрите на РУ на РККА – Христофор Салнин („Осип“), с латвийско-украински произход. Подвизавал се в началото на 20-те като съветски агент в Далечния изток (през 1926-1929 г. е резидент в Китай, под имената на американския гражданин Кристофър Лаубърг). През 1923 г. прехвърлен в Германия, където изгражда нелегалната военна организация на компартията там, както и със създаването на червени терористични отряд и в Тюрингия и мрежа от военни складове и нелегални оръжейни бази. С поредната пратка оръжие е изпратен през 1924 г. в България. Четири месеца участва в терористичният партизански отряд на Никола Янчев в Южна България, където водят боевете с правителствените войски. Христофор Салнин („Осип“) е инструктор и към терористичния отряд на Янко Андонов, който действа по същото време в Сливенско. Отрядът се занимава основно с участие в канали за доставка на оръжие, терористични бойни акции срещу органите на властта в района и диверсии по жп линиите и телеграфните връзки. През януари 1925 г. Янко Андонов е назначен за ръководител на Военната организация (ВО)на Сливенския окръжен комитет на компартията и Христофор Салнин („Осип“) става инструктор към ВО. След като терористичните отряди са разгромени от българските власти, „Осип“ се прехвърля в Турция и оттам се връща в Съветите. Михаил Малхазович Чхеидзе и Христофор Салнин („Осип“) са двамата масови килъри от Разузнавателното управление на Червената армия, пряко отговорни за подготовката на атентата в църквата „Свети Крал“ („Света Неделя“) на 16 април 1925 г. и доставката от Виена на взрива. Дядото на днешния нахалник Асен Агов от ДСБ, носещ същото същото име, осигурява детонаторите за този сатанински комунистически атентат. Ето какво пише в официалната биография на левия земеделец Асен Агов, издадена по време на комунистическия режим преди 1989:
„Организира нелегална група в летище Божурище. На 12.09.1923 г. е арестуван. Освободен е през ноември 1923 г. и се включва активно в работата на Единния фронт. В дома му са заседавали ръководителите на военния отдел на ЦК на БКП. Разпространява в-к “Войнишки глас”- комунистически вестник за пропаганда сред военните. Той рекрутира съселянина си Иван Паунов за работа във Военния център. Същият убива прокурорът Димчев, проф. Никола Милев и комуниста-предател Кузинчев, след които атентати намира винаги убежище в дома на Агов. Поддържа връзки с военни и особено с такива от Пловдивския гарнизон.“ (Борис Цветанов, „Асен Агов. Биографичен очерк“, С., 1983, стр. 110). Хърватският журналист Йое Матошич описва най-кратко този пъклен акт с думите на един от своите събеседници в България, където пристига ден след атентата – на 17 април 1925 г.:
„Атентатът е дело на руския болшевизъм и неговите агенти, които се намират на Балканите…А ако има някои местни гадове и изроди, то те са плащани с чуждо злато и морално подпомогнато отляво и дясно. Така нареченият български комунизъм е дело на озлобени емигранти, които смятат, че болшевизмът може да се наложи на гърба на българския селянин и да го третират като животно.“ (Й. Матошич, „Кървава България“, С., Унив.изд., 1991, стр. 22). Отявлен съветски агент е бил варненският Димитър Кондов Петров (30 декември 1919 г. – 23 май 1921 г.). Като секретар на варненската организация на БКП той е в основата на изграждането и ръководството на нелегалния канал Варна-СССР за прехвърляне на терористи-нелегали от цяла Средна и Западна Европа, на оръжие, взривни материали, нелегална поща, пропагандна литература и т.н. Заради противодържавната си терористична дейност е ликвидиран в нощта на 23 срещу 24 септември 1923 г. на приморския булевард във Варна (Дряновски, Б., Кметовете на Варна, 1903-1923 г., част втора, изд. Славена, Варна, 2011, стр. 237).
Руски, а след това и съветски агент
е бил и градоначалникът на София Антон Прудкин, назначен от Александър Стамболийски за градоначалник , докато е действуващ агент. В началото на 20 век Антон Прудкин е работил за царската охранка - от ноември 1902 г. до 1914 г. с малки прекъсвания и превербования, под псевдонимите „Озеров” и „Такварян”. В своите мемоари „Записките на моряка” Прудкин лъже безогледно, докато се опитва да отхвърля обвиненията още тогава, че е бил агент на имперската Охранка. Документалната истина, която откриваме в архивните масиви на РГВА (Российский государственный военный архив) е, че той е получавал е от 300 франка на месец в началото до 420 франка след като разгръща доносническия си талант напълно. Донасял е за анархисти, арменски дашнаци и македонски комити. Имперска Русия готви през 1915-16 г. десант за окупация на Проливите и един от основните агенти на имперското военно разузнаване – Антон Прудкин – предава на руския вицеконсул в Бургас Удинцов подробен план на отбраната на Босфора. Откъде го е получил ли? От българския военен аташе по това време в Истанбул полк. Тодор Марков. Паралелно с това шпионира отбраната на Варна и Бургас, за което уведомява руското имперско военно-морско разузнаване (Российский государственный военный архив(РГВА), ф.37967, оп.2, а.е.68, л.205-206). По време на управлението на Ал. Стамболийски Антон Прудкин е градоначалник на София. През март 1920 г. лично подготвя терористичен акт, по време на лекцията „Положението в болшевишка Русия” на белогвардейския публицист и писател Пьотр Рис, при който загиват няколко души, вкл. български прокурор. Съветският шпионин Кръстьо Белев твърди, че точно по онова време А. Прудкин е имал специални заслуги към Съветския съюз (включително като е действувал за разгромяването на емигриралите в България руски белогвардейци), както и към БКП (Кр. Белев за Съветския съюз и за съветската агентура в България, сп. Минало, 2002, кн. 3, стр. 43). Антон Прудкин работи много активно през 30-те и 40-те години за съветското разузнаване, но за тази негова дейност ще четете в следващите части на този анализ. За да подготви почвата за болшевишки преврат в България, през 1922 г. в страната ни пристига кандидат-членът на ЦК на РКП(б) Владимир Павлович Милютин, който в периода 1922-1924 г. е представител на Коминтерна за Австрия и Балканите. Според него комунистическата партия в България може да вземе властта и има сили да наложи съветски строй в България. Ръководството на БКП според него не се е отказало от идеята за въстание, но изчаква, тъй като се налага да разчита само на собствените си сили, а в другите балкански държави липсват силни комунистически партии. Освен това се страхуват от чуждестранна военна интервенция, доколкото имат предвид кървавия опит на унгарската социалистическа революция от 1919 г. Според Милютин в БКП са на мнение, че въпросът за властта трябва да се разглежда единствено в рамките на всички балкански партии, което налага най-напред да се укрепят комунистическите партии на Югославия и Румъния (Архив Президента Российской федерации (АПРФ), фонд 3, опис 20, д. 90, л. 42-46). Съветското военно разузнаване успява през последващите години да разгърне структурите си в България въпреки опитите на българската полиция да елиминира комунистическата терористична мрежа. През пролетта на 1926 г. в Прага като съветски вицеконсул пристига едно лице с фалшиви имена – Христофор Иванович Димов. В документацията на съветското военно разузнаване той се води като Фьодор Иванович Русев, а всъщност това е вече добре познатият ни националният предател Христо Боев Беташев. Преди да се появи в Прага той ръководи нелегална резидентура на ГРУ в България – от август 1921 г. до юни 1923 г. След това е легендиран като австрийски бизнесмен в Австрия и Германия, а от юни 1925 г. пристига в Съветите, получава съветско гражданство и става член на ВКП (б). Година след това вече е в Прага. Само няколко месеца по-късно обаче „великият” нелегал Христо Боев е засечен от чехословашкото контраразузнаване. Заловен е заедно с българския студент Илия Кратунов, родом от Дряново, също съветски агент. Докопани са, докато получават военни документи от работника във воената типография Франтишек Шимунек. Незабавно е изгонен от страната като предизвиква с разкриването си огромен скандал между Чехословакия и Съветите.
Освен изброените и описани дотук сътрудници на съветското разузнаване, през 20-те години за ГРУ работи (като заместник-резидент) известният писател-хуморист и издател на списание „Маскарад“ Тома Измирлиев , брат на заклетия левичар Христо Смирненски. Тома Измирлиев е вербуван от Радослав Габровски през есента на 1921 г. Журналистическата му дейност е била удобно прикритие, а многобройните му контакти давали възможност той от своя страна да вербува разузнавателна мрежа. И братът на Христо Смирненски изобщо не си губи времето: вербува поручика от 2-а велосипедна дружина в София Радослав Цветков, чичо си запасния поручик Иван Филков от Русе, запасния майор Иван Станчев от Кюстендил, Георги Арнаудов (който по нареждане на Христо Боев напуска компартията и се внедрява в младежката организация на Демократическата партия), актьора Цено Кандов, келнерът Иван Ганчев. Тома Измирлиев изпълнявал ролята на свръзка и с агенти, вербувани за разузнавателната мрежа от Христо Боев. Започвам с името на запасния майор от гвардията Христо Ботев. Да, името не е случайно, това е синът на ген. Кирил Ботев и племенник на поета Христо Ботев. За съветското военно разузнаване работи и Николай Гаврилов, отговорник за комунистическата мрежа в 1-ви и 6-ти пехотни полкове, също поручик Иван Подстриганов. Сред националните предатели е бил и запасният майор Иван Николаев, бивше военно аташе в щабовете на ген. Деникин и ген. Врангел, доверено лице на министър-председателя Александър Стамболийски, който често изпълнявал деликатни мисии в чужбина (вкл. по присвояването от Стамболийски на публични средства и препирането им извън България). Сътрудници на резидентурата са и Карло Луканов, Петър Коларов, Георги Зуйбаров (адвокат и общински съветник в Самоков), Димитър Гичев, Христо Генчев, Боян Папанчев, Пенка Атанасова, Тодор Димов.
Българите - сътрудници на съветското военно разузнаване
са цял легион.
Запознаването с фактите за тяхната предателска дейност предизвикват единствено
погнуса, а това, че повечето от тях са напълно неизвестни за българите, трябва
да се промени. Нужен ни е паноптикум на националните предатели и местни
руснаци, които са нанесли през годините ужасни рани по снагата на българската нация
и държава. За да не се забравят престъпленията им, защото днес по парадоксален
начин се възражда тенденцията тяхното предателство да бъде наричано
„интернационализъм“, „антифашизъм“ и все такива изопачени понятия, целта на
които е измамата да продължи. В този смисъл се сещам за пророческите думи на
близкия до сърцето ми френски ултраконсервативен философ Жозеф дьо Местр:
„Фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени са от големи престъпници, но
употребявани от нищо неподозиращи люде, които затвърждават престъплението, без
да го съзнават“. Прав е!
Б.Р. В галерия - агентите на Съветите. Някои от снимките се публикуват за първи пъти.