Антон Тодоров, специално за Faktor.bg
Машиностроенето в комунистическа България – от лошо към по-лошо (част I)
Най-големият мит за комунистическа България е настоятелното, безсрамно и с
известен пропаганден успех натрапване на мнението, че на 10 ноември 1989 г. сме
загубили една процъфтяваща и просперираща, със завидно място в СИВ
благоденстваща държава. Но не само това – съпровождащата митология настоява, че
сме имали много добро място в търговията на европейския континент, а по
определени производства сме били водещи в света. Мога да обясня защо се раждат
тези абсолютни глупости, но не мога да разбера защо все още има хора, които им
вярват. Нищо от тези митове не се потвърждава от фактите и архивните документи.
Нищо! Диктатурата на БКП, на неграмотния правешки диктатор Тодор Живков и
другарите каскетаджии в Политбюро и ЦК на БКП доведе страната до пълна
икономическа катастрофа, а с великата криминална революция, която същите тези
хора и техните наследници подготвиха и осъществиха, беше предпоставено
продължаването на нищетата и във времената след 10 ноември 1989 г. Ето какво
пише в доклада на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов, подготвен от голяма
група съветници и експерти и завършен през ноември 1989 г. – като истински
апотеоз на краха на диктатурата на българската комунистическа партия. Нали
знаете руската поговорка „Конец – делу венец“(„Краят
увенчава делото“):
„Друга
причина за нарастването на дълга е фактът, че нашият голям износ за
социалистическия пазар (електроника, машиностроене и др.) е основан на голям
консумативен внос по второ направление, срещу който съответните
стокопроизводители нямат стабилен противоимпортен продукт. Така например за
1988 г.:
- електрониката при близо 60 млн. щ. долара валутни приходи, има валутни разходи за около 180 млн. щ. долара;
- транспортното машиностроене има нулево салдо – приходи и разходи за около 47 млн. щ. долара;
- химическата и биотехнологическата промишленост, въпреки износа на продукти от първичната преработка на нефта, има отрицателно салдо от 3 млн. щ. долара;
По същество експортът на водещите отрасли в нашата икономика представлява конвертиране на щатски долари в рубли. “(Доклад на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов от ноември 1989 г. Състояние на икономиката. Пътища на развитие, ЦДА, ф. 1Б, оп. 67, а.е. 3695, л. 1–74). Четем стенограмата от словото на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НР България Петър Младенов на срещата с актива на МВР, състояла се на 25 ноември 1989 г.:
„Хайде да вземем един прост въпрос в областта на индустрията. Ние изземваме между 70-80 процента от печалбата на предприятията. За да може да се развива едно предприятие нормално, трябва да има възпроизводство, т.е. за да може да направи ремонтите, да поддържа техниката в нормално състояние и т.н., то не трябва да плаща повече от 60 процента. Не може да плаща повече. А за да бъде съвсем нормално и за да има модернизация, да има стремеж към внедряване на научно-техническите достижения и т.н., то трябва да бъде някъде около 50 процента. А ние вземаме между 70, за някои 80 процента. Имайте предвид, че там няма и просто възпроизводство, т.е. ние не оставяме средства за най-елементарни ремонти. И аз го разбирам другарят Величков какво има предвид. Напълно ми е ясно, че
можем да докараме нещата до крупни аварии, които да имат катастрофални последици,
тъй като много от нашите химически предприятия, големи машиностроителни заводи и т.н. са в такова състояние, че всичко може да се очаква от тях...Картината е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст - 5,6, 6 процента и т.н. А знаете ли каква е истинската картина? Ако вземем за база 1983 г., следващите години ние не само, че нямаме някакъв прираст на националния доход. Ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, се оказва, че фактически имаме непрекъснато намаляване. Т.е. 1984 г. е по-лоша от 1983 г., 1985 г. е по-лоша от 1984 г., 1986 г. е по-лоша от 1985 г. и т.н. до края, до последната 1988 г.“ Ще сгрешат тези, които решат, че картината на упадъка е характеристика на комунистическото стопанство и в частност, машиностроене, чак през 80-те години. Архивните документи сочат, че още през 1961 г. представители на компанията „Рено“ посещават страната ни, за да проучат възможностите на промишлените предприятия, които търговски представители на НРБ толкова хвалят в страните по пребиваването си. Специалистите от „Рено“ идват с декларирана нагласа за стругове, електротелфери, електрокари, но още щом правят първите проби на място, дори тяхната куртоазия е поставена на голямо изпитание и заявяват, че
цените са в пъти по-високи от западните, а качеството – в пъти по-ниско
Посланикът ни във Франция през 60-те Владимир Топенчаров пише отчаяни дописки, че „има рекламации за почти всички машиностроителни изделия, внесени във Франция, а отстраняването им става чак 2 месеца след рекламация.“ (ЦДА, ф. 259, оп. 18, а.е. 237, л. 22, 48-49). В друг анализ за качеството на българските експортни стоки във Франция четем същите данни, които има в информациите на Владимир Топенчаров:
„ДТП „Машиноекспорт“: През 1967 г. получихме многократни рекламации за почти всички металорежещи машини, които сме доставили на Франция. Рекламациите се отнасят до следното:изгаряне на електромотора;блокиране на скоростните кутии на супорта и др. Отстраняването на тези рекламации е ставало не по-рано от два месеца след обявяването им, което дава лошо отражение на нашите следващи продажби на машини въобще…“Тези документи описват няколко от най-тежките проблеми на българския машиностроителен износ: високи цени на продукцията и стоките, лошо качество, огромен валутен внос на промишлените предприятия в машиностроителния бранш, които произвеждат непродаваема на западните пазари продукция и създават огромен дефицит и задлъжняване.Двадесет години по-късно, в съвсем друга държава (Гърция) ситуацията с качеството на българската машиностроителна продукция щеше да е смешно, ако не беше толкова трагично. Вижте сами:
„СИГНАЛНА ЗАПИСКА
от отдел „Външна политика и международни връзки“
на ЦК на БКП
ОТНОСНО: слабости и недостатъци в организацията
на работата на външнотъргавските централи,
осигуряващи износа за Гърция.
„…особено тревожен е въпросът с качеството на стоките и преди всичко в областта на износа на машини. Почти няма случай българска машина, изнесена в Гърция, без дефекти и недостатъци. Смята се за нормално вече
още с пристигането на машините да започне техния ремонт
Не са редки случаите, когато в машините са откривани забравени инструменти, липса на детайли и части, което показва, че преди изпращането им те не са били проверявани дали работят...“
Ясна представа за съсипията, която представлява прехвалената промишленост по времето на комунистическа България може да се получи, когато си отговорим на въпроса „Колко струва на страната един долар или една марка, получени от износа в онези години нерентабилността на експорта в комунистическа България. Ето например какво може да се прочете в поверителния архив на Министерството на външната търговия на НРБ:
„Относно ефективността на стокообмена ни със СССР. Въпреки че
измененията на стоковата структура на износа през този период са благоприятни,
през последните години се забелязва тенденция на влошаване ефективността на
износа, особено след 1965 г. Това се дължи главно на изменението на експортните
цени и постоянното увеличаване на фабрично-заводските цени на експортните
стоки…Някои от изнасяните понастоящем
машини имат възвращаемост по-ниска от средната такава за машиностроенето.
Такива са мотокари – 75 %, трактори и др. селскостопански машини – 86 %,
автомат. тел. централи – 70 %, телефонни апарати – 50 %...“. В Комплексната програма за
развитието на стокообмена на НР България през осмата петилетка четем:
„Отрицателното влияние на вносните окомплектовки е подчертано при струг –
С-13МВ. Само металната отливка за
тялото, внасяна от СФРЮ възлиза на 4000 долара и заедно с вноса на друга
инструментална екипировка, същият се изнася на валутна загуба над 1000 долара.
На фирмен кредит валутно губещ е износа и на струг СУ-582 с над 3000 долара
загуба при реализация на износа.“(Комплексна
програма за развитието на стокообмена на НР България през осмата петилетка и до
1990 година, София, 1978 г., ЦДА, ф.259, оп.23С, а.е.3, л. 44). Тези данни и изводи от
поверителния архив на Министерството на външната търговия са специално за
папагалите-носталгици по времето на комунистическа България. Тук е много на
място въпросът за
това, че ако от всеки изнесен струг губиш между 1000 и 3000 щ. долара, не
трябва ли да си благодарен на това управление, което най-накрая поеме отговорността и ти спести публичните средства,
които иначе се изливат в тези примитивни структури, само, за да може да се бием
в гърдите и да казваме, че имаме машиностроителна индустрия. Но този
простичък въпрос и отговор не се ражда в главите на носталгиците.
(Следва продължение)