Свързан ли е Ахмед Доган с шпионски скандал с Турското посолство в София през февруари 1992 година? Категоричният отговор е „Да“! Недвусмислено го доказват разсекретени стенограми от Консултативния съвет по национална сигурност при президента, след изтичане на 20-годишния срок за секретност.
Faktor.bg вече публикува стенограмите от първото заседание на „Дондуков“2 на 25 февруари 1992 година (виж ТУК Първа част, б.р.), посветено на горещата тема в държавата.
Аферата „Оня списък“ е не само най-голямата шпионска провокация след падането на комунизма, но се оказва и първият успешен ченгесарски сценарий на зараждащото се тогава задкулсие за преврат и сваляне на правителството на СДС и прикриване престъпления на комунизма.
Специалните служби са уличили в
държавна измяна
не кой да е, а лидерът на ДПС Ахмед Доган.
На 4 февруари 1992 г. той заедно с още едно лице предават в дипломатическото представителство на Република Турция в София списък от 38 машинописни страници, съдържащ 79 имена на служители в българските дипломатически представителства зад граница. Реално това са разузнавачи на прикритие в чужбина.
Второто тайно заседание на Консултативния съвет при президента Желев се провежда на 9 март, 1992 г, понеделник (вижте в прикрепения файл долу стенограмите). Този път в срещата взимат участие и министърът на МВР Йордан Соколов, шефът на Националната разузнавателна служба генерал Бриго Аспарухов, ген. Петко Ангелов, шеф на националното следствие, ген. Любен Петров, шеф на ГЩ при МНО.
Президентът Желев поставя остро въпроса, че са минали доста дни от разгласяването на аферата в седмичника „Репортер 7“, а все още не се знае кой е писал списъка с имената на разузнавачите, кой го е изнесъл от Външно, по чия заръка, на чия машина е писан, кои са съзаклятниците в заверата. На срещата Йордан Соколов обяснява, че по повдигнатите теми вече се води разследване. Според него всичко изнесено може и да е вярно, но може и да се окаже
огромна провокация
„Но и при двата случая ще се носи отговорност“, казва министърът. Соколов първи поставя въпроса, че са се натрупали много неточности около информирането на първите мъже в държавата. Той пита дали от него или от премиера Филип Димитров д-р Желев е получил първо информация? „Има и други разминавания“, посочва Соколов.
Шефът на НСС (Чавдар Петков, б.р.) при първия разговор му казал, че свидетелят, който е бил с Доган в посолството, му споделил, че лидерът на ДПС има секретната информация от Стоян Ганев, но на първия консултативен съвет, на 25 февруари, Петков казал обратното - че Ганев няма отношение към компромата. „Освен това Петков казва, че на 7 февруари, събота, ме е информирал в дома ми. Събота обаче е 8 февруари, а това значи, че са държали информацията от 5-ти без да ни предупредят“. Йордан Соколов оспорва и думите на военния министър Луджев, че е разисквал в дома си с него скандала по телефона. Оспорва и, че е казвал на Луджев, че ще изготви доклад по случая. Твърденията на Луджев той нарича „неверни“ и смята, че така се цели да се дискредитира министърът на МВР. Според Соколов скандално е, че 35 дни службите не могат да установят даже на коя машина е изготвен списъкът, и кой е авторът му. Той пита и защо след пет дни му докладват за случая, както и дали сътрудникът е подал спонтанно информация за срещата в посолството на Турция, или тя е част от изпълнение на секретно задължение?
„Защо се казва, че е направена снимка и запис на влизането в посолството, а преди това е прихванат телефонен разговор, това значи, че нашите служби са били наясно, че ще се ходи там и ще се носи нещо и са го документирали“, констатира несъответствията шефът на МВР. Реално той първи изразява открито съмнение, че в случая става дума за организиран сценарий. Соколов хваща и други разминавания: „…защо на 27 февруари Чавдар Петков първо казва, че информаторът им е служител в посолството, а после твърди, че само придружавал Доган?“. Йордан Соколов декларира, че от разговор с външния министър Стоян Ганев разбрал, че първоначално е научил за скандала от Димитър Луджев. Соколов видял в „Отечествен вестник“ и „Подкрепа“ подобни заглавия, че Луджев е информирал Ганев.
От МВР към медиите информация не е изтичала, категоричен е министърът, но според него пробивът е станал контролирано и то от хора, свързани с Консултативния съвет, намеквайки, че
Луджев интригантства с медиите
Председателят на парламента Стефан Савов също не крие, че ги въвличат в игра с разминаваща се информация и пита: „ Как шпионската история е засечена на 5 февруари от НСС, а още на следващия ден - 6-ти февруари, военното разузнаване вече е успяло да разбере, че изнесената информация е стигнала до Турция и на 7-и са уведомили министъра на отбраната Луджев? Не вярвам, че нашето разузнаване може така бързо да действа“, казва с ирония Савов.
„ Или шефът на парламентарна група (Ахмед Доган, б.р.) е извършил държавна измяна, или началниците на следствените служби вършат голяма провокация“, отбелязва Савов.
Засегнат от атаките Луджев почва да се обяснява, че наистина звъннал на Соколов да пита дали е информиран за скандала, а той му отговорил положително. При тези думи Соколов избухва и отрича да е разговарял с Луджев.
Чавдар Петков обяснява: „На 5 февруари 1992 г. от доброволен заявител, български гражданин, постъпи оперативна информация, която даде основание да се приеме, че по неправомерен път са засегнати държавни интереси. Информацията беше приета по негласен път като секретна и беше запазена в тайна, съобразно принципите за работа с оперативна информация“. Три дни от НСС мълчали, за да придобият още информация по случая. Показанията на свидетеля, който е бил с Доган в посолството, са документирани. Петков обяснява, че имали време да се организират за видеозапис, след подслушан телефонен разговор за предстояща среща в посолството. Шефът на НСС признава: „ Ние провеждаме оперативно-технически контрол върху посолството, имаме записи и от други срещи там“.
Савов избухва и пита, по силата на кой закон е заснеман и следен Доган, а Петков му отговаря, че не контролират Доган.
„Ние контролираме представителството на Република Турция, и то основателно, защото имаме безспорни данни, че там действа една активна резидентура на разузнаването“. Петков обяснява, че свидетелят се страхува за живота си и вече е под силно депресивно състояние.
Просветният министър Николай Василев смята, че е срамно, че повече от месец не може да се установи дали става дума за държавна измяна или за компромат.
Йордан Соколов настоява да се изясни, че Стоян Ганев е бил информиран от Луджев, а той от военното разузнаване. „А военното разузнаване твърди, че не е знаело подробности, а само, че е изнесен списък в Турция и то на българската резидентура“, казва. Соколов и иска да знае дали информаторът на НСС е сътрудник на МВР и кой е той, и с какво се занимава?
Стефан Савов е видимо също раздразнен, че първоначално името на Стоян Ганев е замесено, че е изнесъл от министерството информацията, а после версията отпада и се оказва фалшива. Той припомня, че Луджев във Варна му е казал, че Стоян Ганев е предал списъка на Доган. Даже военният министър твърдял, че и Соколов знае тази информация. Савов припомня още, че и Чавдар Петков твърдял, че информаторът обяснил, че Доган казал на турците, че има списъка от Стоян Ганев. Председателят на парламента иска обяснения и защо първоначално е посочено, че информаторът е служител в посолството, а после - че е доверено лице на Доган?
В разгорещения дебат се намесва и Александър Йорданов, задавайки логичния въпрос: Защо се е наложило Доган да влиза в тази подозрителна игра, след като е можел да мине свободно границата и да предаде информацията директно в Турция? Намекът е, че явно целта е била нашите служби да го засекат и да тръгне скандал. „Това е провокация“, казва Йорданов и пита: “Как не се получи някакъв компромат за комунистическата партия, как не се получи компромат, че Андрей Луканов нещо е издавал и изнасял в Съветския съюз. Сега се връща от там, какво е правил в Москва? Някой да го е проследил там? Как не се получи за някой от тези хора някакъв компромат? Сега следва за Венци Димитров, а утре може и за мен да излезе! Как така?“
Александър Йорданов е видимо раздразнен и атакува директно шефа на НСС Петков: „Вие
ще си подадете оставката,
не ме интересува на какъв пост сте, всичко е насочено към СДС“. Йорданов е убеден, че това е атака към СДС и ДПС в момент когато се решава в КС касиране на изборните резултати на депутати от ДПС, а в парламента влизат най-важните закони за смяна на системата, които ликвидират базата на комунистическата партия, започва приватизацията.
Димитър Луджев минава в настъпление и обяснява, че този списък е изготвен някъде и тези имена се знаят от много хора, които са все бивши генерали, водени от Кирил Саманджиев (бивш шеф на МВР област Хасково, и първи началник на Службата за защита на конституцията, след 10-ти ноември 1989 г., б.р.).
„Такъв списък може да се поръча на много места да се изготви. Не само от Живко Попов, но и от разни фирми като „Мултиинтернешънъл“ (един от първообразите на Мултигруп, б.р.), където целият управителен съвет е бивши служители на ДС, притежават копия от такива документи и непрекъснато ги пробутват, циркулират, правят се опити за дискредитиране. Ясно е защо ударът е насочен към СДС и ДПС“, казва Луджев, опитвайки се да отбие атаките от себе си. Той продължава да твърди, че лично Доган му казал, че списъкът му е даден от Живко Попов. Освен това Доган разказвал, че генерали от ДС разказват и знаят агентурната мрежа по турския въпрос. Луджев даже предполага, че самият агент може да е бил натоварен да изготви този компромат.
Савов: „ Случаят е следният: тук става въпрос за държавна измяна. Тези служби трябва да започнат светкавично да работят. Тези служби не само, че не започват светкавично да работят, но тези служби забавят нещата. Въртим се в един кръг и не разбирам защо президентът ни събира на тези съвети“, пита Савов.
В словесната игра влиза и ген. Бриго Аспарухов. Той също не разбирал защо присъства. „Разузнаването е потърпевшо, ако действително съществува такъв списък. Тоест, в него са разузнавачите, които в момента четат български вестници, някои слушат българско радио, телевизия и треперят. В този списък, ако влизат наши разузнавачи, това е ужасно. Аз не виждам кое разузнаване ще предаде своите хора и защо непрекъснато се спекулира с разузнавателната служа, и се иска оставката на директора на разузнаването. Просто не разбирам къде е нашето място“, казва драматично шефът на НРС. Той цитира пред първите мъже в държавата писмо от 26 февруари 1992 г., което е поверително, в един екземпляр и изпратено до НРС. В него го молят да предостави списък на сегашните и бившите служители и сътрудници в поверената му служба, които работят или са работели във Външно и в задграничните представителства. И да информира какви задачи са им поставяни. Искането е подписано от Валентин Добрев. Защо се иска този списък - пита Аспарухов и казва, че така се застрашават националните интереси на България. Ако този списък е попаднал в чужди ръце, разузнаването е разкрито в целия свят.
След подадената от Аспарухов топка, Луджев също се намесва и критикува сините, че по същия начин безконтролно искали списъци и от военното разузнаване.
Аспарухов обяснява: „ Г-н президент, когато изпращаме хора от Министерство на външните работи, те формално се назначават от министъра на външните работи. Писмото е само до него с подписа на директора на разузнаването, в което се пише: „Моля за нуждите на НРС да назначите еди кой си във вашето ведомство, съгласно решение 110 на МС“. Тоест, имаме около 20 места. Министърът го подписва и го адресира до началник кадри. Това е пътят – министър-началник кадри- секретно деловодство и там се съхранява това писмо на разузнаването. Тоест, за да се изготви такъв списък, ако действително е готвен и съществува, в което аз лично не се съмнявам, явно е човек, който може да черпи съвременни данни от секретното деловодство на Външните работи. Тоест той е имал нашите писма и е можел да види списъка.“
Александър Йорданов отговаря на генерала, че вместо да им обяснява какъв е секретният път на документите, да започнат да работят и да разкрият изнесени пари и фирми на комунистическата партия в чужбина. Аспарухов е готов с отговора, че
службите работят по случая „Живков“
в Швейцария и Виена и скоро ще върнат на държавата огромна сума пари изнесени навън.
Александър Йорданов връща дебата към шпионската сага: „ По някакъв много странен начин нещата съвпадат. Мен ме тормози и мъчи съвпадението. Аз съм готов да вярвам на всекиго, но мисля със собствената си глава. Съвпада това нещо с вкарването в КС на забраната на ДПС. …. Открито на събрания в момента в страната са минали преди нас хора на БСП, това го казаха и в Русе, и в Силистра, и в Шумен, и се е говорило, че към май месец правителството ще бъде пометено, ще има нещо като народно въстание и т.н. Това се е говорило открито. Красимир Премянов открито е твърдял, имам даже касетка на разговора“, показва я. Йорданов припомня още, че Борис Колев в една статия твърди, че ще започват в средата на март бунтове, а Румен Воденичаров в средата на март е говорил пред мнозинство от хора, че наистина до май-юни сините ще бъдат пометени от властта. „Щели да тръгнат всички пенсионери от цялата страна с тигани и т.н. Значи развива се този дял от нашата промишленост. Ще им дадем тигани“, отбелязва иронично Йорданов.
Първите мъже настояват да се изготви ясен доклад за случая. От разузнаването искат 20 дни, за да изпълнят задачата, но председателят на парламента Стефан Савов е категоричен, че няма кой да ги чака, трябва да са готови до няколко дни.
Йордан Соколов поставя сериозен въпрос: „Изумен съм, че този списък - ето го тука - не е сверен с този на НРС, за да се види дали наистина тези хора са такива, каквито пише на стр. 5 – Иван Драганов Стоянов са от специалните служби, или не…“
„Ситуацията мирише като преврата срещу Елцин, организиран от КГБ. И у нас се случва нещо подобно, специалните служби или проговарят и го разкриват, или просто те се водят замесени. И Народното събрание може да стане нашия „бял дом“ както на Елцин, и тогава ще падат глави наистина. Може първо моята да падне, но...Подозирам, че в България се готви държавен преврат срещу правителството на СДС и службите мълчат“, предупреждава директно Александър Йорданов. Думите му провокират Стефан Савов и той се обръща с остър тон към Чавдар Петков: „ Какво правихте 35 дена? Няма да допуснем такова нещо. Искате 20 дена да ви дадем. Няма да ви дадем. В България има власт, която се казва НС и няма да допуснем това. Утре ще стоите до 1,00 ч с Бриго Аспарухов и ще сверите имената. Имам чувството, че си говорим празни приказки. Къде са тези видеозаписи? Или вашата служба не работи, или работите против нас. Извинявайте, че говоря с такъв тон, но искам отговорност. Ако Стоян Ганев е предал списъци, ще смятам, че това е държавна измяна, независимо от това, че ми е приятел…“
В 19,45 ч президентът Желев прекратява заседанието. Стенограмата се съдържа в 61 машинописни страници, а стенограф отново е Б. Гюрова.
Първите мъже в държавата решават да заседават отново на 13 март. До тогава трябва да е готов и докладът на НСС за шпионската афера на Доган.
Б.Р. В петък очаквайте Трета част: Анджелика Ангелова ли е къртицата от Външно? Довереник на Людмила Живкова изпълнява мръсната поръчката. Поръчителите – бивши шестаци, готвели негативна пропаганда срещу синята власт.
Снимки в галерия:
1. Доган в годините на афеата
2. Желю Желев
3. Стефан Савов
4. Димитър Луджев
6. Николай Василев
7. Александър Йорданов
8. Бриго Аспарухов
9. Йордан Соколов