Стойко Стоянов
Жителите на софийския кв. „Обеля“ готвят протест срещу Столична община, заради опит да им бъде натрапен в района паметник на съветски академик. Намерението лъсва в началото на юли когато в центъра на малка градинка – едно от оскъдните места със зеленина в квартала, започват строителни работи, лее се бетон, премахват се дървета. С недоумение софиянци разбират, че се наливат основите на монумент, посветен на съветския академик Димитрий Лихачов. Правят запитване за случващото се в Район Връбница и установяват, че просто се изпълнява решение на Столичния общински съвет. За жителите на квартала това е като гръм от ясно небе. Категорични са, че никога темата за издигането на подобен паметник на въпросната детска площадка не се е разисквал, обсъждал или предлагал за дискусия. Мнението им не е било потърсено, а цялата процедура е преминала тайно, зад гърба им, без ясни правила и медийно огласяване. Така реално са поставени пред свършен факт. Кметът на Връбница Младен Младенов обяснил, че на сайта на района била качена информация за инициативата, с което решил, че
темата е изчерпана и не подлежи на повече коментари
Това е абсурдно обяснение, което приемаме като измъкване от отговорност и подло съучастие на ръководството на община Връбница в някаква конспирация, целяща на жителите й да бъде наложен един нежелан паметник, без да е взето нашето мнение. Ние не можем непрекъснато да гледаме какво има в сайта и кога се публикува някаква информация. Тя често е скрита и не се вижда на главното меню на сайта. Достъпът до кмета също не е лесен. Допитване до хората не е правено, а така ни натрапват една чужда и нежелана среда, нямаща нищо общо с нашата история и традиции. За младото поколение пък Лихачов е напълно непознат. Преди 30 години го рекламираше социалистическата пропаганда, коментира пред Faktor.bg Владимир Шопов.
Жителите на Връбница вече са сформирали сдружение, което да защитава интересите им. Внесли са в началото на седмицата и подписка до столичния кмет Йорданка Фандъкова, с искане незабавно да бъде спряно изпълнението на Общинския съвет, а строителните работи на паметника да се замразят. Над 130 души са застанали зад подписката до този момент.
Всъщност издигането на паметник на академик Лихачов се оказва повече завера, отколкото обществен порив за почитане на съветския академик.
В началото на март миналата година от името на „Авангард БГ дизайн“ ЕООД, представлявано от арх. В. Йочколовски е внесен в кметството на район Връбница проект за паметник на съветския учен. Като възложители незнайно защо са посочени
община Връбница и движение „Русофили“,
а инвеститор е движение „Русофили“. Паметникът ще бъде висок до 3,50 м., а в мотивите на инициаторите се изтъква изключителният принос на Лихачов за славянската и българската култура и история. Изреждат се и титлите и наградите, които е получил от България, но все по времето на социализма, както и фактът, че наблизо до въпросната градинка се намира и бул. „Димитрий Лихачов“, кръстен пак на учения по Живково време – през 1984 година. В аргументите на инициаторите са пробутани и съмнителни, уж дисидентски детайли - Лихачов е арестуван през 1928 г., заради участие в някакъв нелегален студентски кръжок, а през 1975 г. гласувал против изключването на Сахаров от Академията на СССР.
Само месец след предложението на инициаторите кметът на Връбница Младен Младенов бързо и експедитивно изпраща до главния архитект на София предложение за издигане паметник на Лихачов, като пояснява, че сред инициаторите са и организация „Перун“, Дом на Москва в София и др. От никъде обаче не става ясна дали кметството се е допитало до жителите си, потърсило ли е тяхното мнение, поставило ли е на обсъждане идеята, взело ли е становището на български учени за реалния приноса на въпросния академик за нашата страна.
Faktor.bg също не успя да получи отговор на тези важни въпроси. Многократните опити да се свържем с кмета Младенов, така щедър към русофилите, останаха безуспешни. Телефонът му даваше непрекъснато свободно. Не успяхме да се доберем до позицията му и чрез секретарката в общината. Поискахме чрез нея среща и разговор по горещата тема, но кметът на Връбница отмина с надменно мълчание опита за повече гласност. Представяме си как тогава хората от района контактуват със своя управник и могат да поставят проблемите си, но това е явно друга тема, по която избирателите трябва да се замислят на общинските избори през есента.
Проверка на Faktor.bg установи, че официално докладната в Общинския съвет на столицата е внесена от съветниците Панайот Бончев и Румен Георгиев от БСП, на 12 юни 2014 г. А само месец по-късно на 26 юни с Решение №404 градският парламент на София взима решение за издигане паметник на академик Лихачов. Куриозното е, че пробутването на поредния съветски паметник у нас става пред спящия поглед на инак представящи се за десни политици.
Вили Лилков, който сега е депутат от Реформматорския блок и се готви да участва в надпреварата за кмет на столицата, през есента, също е
проспал скандалното решение
От Faktor.bg той научи за спорния паметник и призна: „Нямам представа, откога е това решение на общината, но предложението със сигурност не е от нашите съветници?“. Още по-учуден обаче остана като разбра, че е гласувано по време на неговия мандат в СОС. Лилков обаче смята, че гражданите чрез общинския съвет могат да поискат отмяна на предишното решение.
Скандално е, че пак през лятото на миналата година през сесия се промуши и идеята столична улица да носи името на доста спорния функционер на БКП и БСП Николай Добрев. Тогава, така наречените десни пак проспаха активното мероприятие и реално предадоха интересите на своите избиратели.
Какъв е реалният принос на затрупания със социалистически ордени, звания и отличия Лихачов към България?
Потърсихме коментара на известния историк проф. Пламен Цветков. Пред Faktor.bg той бе категоричен, че изключително притеснителен е фактът, че се прибавят още нови паметници – съветски и руски, към изобилстващите в нашата страна. „Това говори за дълбока криза на националната идентичност на българите. Ако конкретно говорим за Лихачов, той е типичен пример за руснак, (защото има такива редки случаи, б.а.) който придава някаква роля на България в създаването и оформянето на руската цивилизация. Признава, че кирилицата е изнамерена от българите, но разбира се това става за сметка на идентичността на самите българи. Тезата му е, че българите са допринесли за нещо, именно защото са славяни и защото едва ли не са едно руско племе. Всъщност нищо ново под слънцето – един друг болен мозък, който обаче е високо тачен в България – става дума за един украинец от руско потекло Георги Хуца. Той е до такава степен фанатичен панславист, че се прекръства на Юрий Венелин и повече българи го знаят така. Той също признава, че кирилицата е дошла в Русия от България, но смята българите дори не за славянско, а направо за руско племе. Лихачов е учен от подобен тип. Сещам се за една изтъркана сентенция – Страхувам се от данайците, дори когато ми правят подаръци! Аз се страхувам много от руснаците, когато ни правят подаръци - като оценките на Лихачов. Винаги има някакъв капан, някаква нечистоплътност. За това смятам, че приносът на Лихачов за България е доста спорен и манипулативен. Той се прочу покрай първия конгрес по българистика по времето на Живков, 1981 година. Много често цитираха неговата мисъл, че средновековна България е империя на духа. Но всичко това е подчинено единствено на идеята, че
българите са славяни,
че трябва да се чувстваме и представяме като такива, а това е дълбоко невярно и научно отречено. Това е капанът в случая. А и да не пропускаме, че Лихачов е просто един съветски учен, а комунистическият режим кого правеше академици – само верни служители на Кремъл? Другите изпращаха в Сибир“, категоричен е историкът.
Проблемът явно е много по-сериозен, защото не опира само до взимането на решения за паметници, но и за предоставянето на почетното гражданство на София, именуването на улици и паметни знаци - превърнало се е в своеобразно раздаване на политически индулгенции. А Столичният общински съвет работи като манифактура за тяхното производство, коментира горещата тема пред Faktor.bg бившият депутат и кмет на столичен район Иван Сотиров. Той е категоричен, че почетното гражданство се раздава на конвейер на представители на институции, браншови организации и на различни обществени фигури, без за това да има ясни критерии и предварителен обществен дебат.
Напоследък, все по-често за почетни граждани на София се определят хора, които трябва да бъдат обект на лустрация. Гласуванията се договарят предварително между партиите и за да минават нещата гладко, вотът за даване на почетно гражданство е таен. Така се създава комфорт за някои съветници, които се декларират като големи антикомунисти, тихичко и тайничко зад гърба на избирателите си да гласуват за хора от висшата БКП номенклатура.
По отношение на паметниците - проблемът е аналогичен.
Столицата е заприличала на гробищен парк
Няма друг европейски град, в който на всяка крачка да има бюстове и паметници. С предимство се ползват паметниците на руските и съветските деятели, а напоследък има бум и на съвременни партийни и синдикални деятели, и комунисти-реформатори.
Така е и на държавно ниво. В страната ни има едно завръщане на манията от времето на социализма - за раздаването на ордени, медали и почетни звания на кило. След 10 ноември 1989 г. тази практика беше загърбена и много рядко се раздаваха отличия. Но сега, героите на постсоциалистическия труд са на път да изместят по брой многохилядната армия от герои на социалистическия труд. Пиарското флиртуване на властта с популярните на деня се развива като епидемия, която взема застрашителни размери. Много политици са се пристрастили до такава степен към тази дейност, че са загубили интерес към основните си обществени ангажименти. Изключително мъдро и демократично е било решението на строителите на младата българска държава, когато в чл. 59 от Търновската конституция записват: „На Княза се предоставя да отреди един знак за действително отличие във време на война и само за военни лица.“ , но на 15 май 1893 г. този член на Търновската конституция е изменен така: „Царят има право да раздава ордени. Учреждението на ордените става със особен закон.“ Оттогава отличията, раздавани от политиците масово се използват освен за личен пиар, но и като бакшиш за услуга, за да се зарадва приятел или съпартиец и много рядко, но почти никога безкористно на хора с действителни заслуги, казва Сотиров.
Той предлага да се създаде ясен регламент, при който да се отнеме субективната инициатива на политиците да си правят личен пиар за наша сметка, а конкретно за Столична община трябва да се приеме единна концепция за именуване на улици и поставяне на паметници и паметни знаци. Концепцията трябва да бъде утвърдена след обществено обсъждане. До приемането на концепцията трябва да се наложи мораториум, освен в случаите на възстановяване на военни мемориали. В центъра на Столицата трябва да се допуска издигането на монументи единствено на български владетели и герои. Всяка от горепосочените инициативи трябва да бъде предхождана от обществено обсъждане, за което трябва да се предостави време от поне три месеца. Освен на сайта на общината, съобщение за инициативата трябва да се постави и на видно място в Столична община и в съответния Район, а когато инициативата е за поставяне на паметник, трябва да се сложи и табло със снимка на мястото определено за неговото издигане и да се даде широка гласност в медиите. За даването на почетно гражданство, освен ясна процедура, включваща лустрационни критерии, трябва да се въведе и явно гласуване, предлага още Сотиров.
Освен липсващите правила и неясните практики в Столична община за издигане на паметници, притеснителен е и фактът, че гражданите нямат почти никакви механизми за контрол и често, като в случая им пробутват паметници на нежелани и спорни герои.
Историята с почитането на академик Лихачов може да бъде разчетена и като част от хибридната война, която Русия води с нас от няколко години. Неслучайно за това ни предупреждава ЕС, а Le Nouvel Observateur твърди, че Москва харчи по 10 млн. евро за пропаганда в България. Русофили ще финансират монумента на Лихачов, а зад тях обикновено стои щедрата подкрепа на руското посолство. И докато в България водим безцелни дебати дали да има на наша територия танкове и части на НАТО, да продължат ли санкциите на Русия заради Украйна, кога МОЧА – гордостта на съветската окупация у нас ще изчезне от центъра на София, братушките чрез троянския си кон – родните русофили, ни пробутаха поредния съветски паметник. Така отново продължаваме да отдаваме почит и да се кланим на личности, принадлежали към един тоталитарен режим – комунистическия, обявен от Европа и България със закон за престъпен. По-тревожното е, че в София, а и в България липсват паметници на много национални герои – символи на истинската ни Свобода и борба за национално самосъзнание и идентичност, а продължават да ни карат
да се прекланяме пред руски и съветски символи
Риторичен, но основателен остава и въпросът, защо нашите русофили не са издигнали поне един паметник на български национален герой, а само през последните два месеца у нас бяха открити на Жуков в Стрелча и мемориал в памет на съветските войни край Казанлък. Любопитно е да се знае през последните 25 години колко паметника са издигнати в Русия на велики българи, но и за това мълчат родните русофили. А министър Калфин не пропуска да се хвали в Москва, че у нас имало над 3000 руски и съветски паметника, които със сигурност са по-опасни за националната ни идентичност, дух и кауза от заклеймените два американски танка.