Скандалeн проект на арх. Юлий Фърков за Небет тепе в Пловдив бе входиран на 19 май в Министерството на културата. На практика той май не съществува, тъй като по думите на неговия автор, в общината е представил само ескизи. Въпреки това градоначалникът на Пловдив Иван Тотев без никакви притеснения обяви, че апликационната форма е изработена на базата идеен проект. За него те ще поискат 3,9 милиона от европейската Норвежката програма, като в качеството си на партньор общината ще участва с допълнителни 1 млн. лева. Така с близо 5 милиона лева едно от най-предпочитаните места за пловдивчани ще бъде преобразено в атрактивно пространство за родни и чужди туристи.
Намеренията на кмета Тотев да реализира точно този проект обаче скандализира пловдивската общественост. Археолози, реставратори и архитекти реагираха остро, обявявайки “война” на общинарите в града, които се опитват да превърнат историческото наследство на Небет тепе в нова атракция, която според тях е много далеч от представата за обект на културен туризъм.
Още преди да бъде внесена в културното ведомство, апликационната форма за кандидатстване по европейски проекти бе подложена на широко обсъждане, в което участваха специалисти от Камарата и Съюза на архитектите, археолози и реставратори. Те са убедени, че има нужда от реставрация и социализация на Небет тепе и подкрепят инициативата на общината. Тяхната позиция обаче е, че парите трябва да се инвестират в качествен и смислен проект, замислен и изпълнен, в контекста на най-добрите европейски и световни практики и най-вече в съответствие с изключително високата стойност на това място. По време на дебата в един глас участниците в обсъждането изразиха огромното си безпокойство, че с реализацията на входирания вече в МК проект “най-ценното и все още неопетнено място в Пловдив е застрашено да се превърне в тотална бутафория като "Кракра Пернишки” в Перник.
Още преди 7 века крепостните стени на Небет тепе са били руини. Възстановяването на крепостта на тепето, от който и да е период, е невъзможно поради липса на доказателствен материал. А и не е необходимо, тъй като според Атинската харта „реставрацията спира там, където започва хипотезата”. Именно обстоятелството, че в проекта на арх.Фърков се залага изключително на хипотеза, възбуди безпокойството на експертите. Те са съвсем основателни, предвид факта, че според така наречените от него ескизи ще трябва да се издигат гигантски кули и нови стени. На тепето ще се изграждат детски атракциони и изкуствени зелени площи сред огромни количества бетон, които ще се излеят върху археологически паметници от различни епохи,
превръщайки ги в нещо като Дисниленд.
Така ще се профанизира Небет тепе, като се създаде безподобна еклектика от средновековни зъбери, античен театрон, модерни съоръжения и евтини като културна стойност атракции, ще бъде отнета силата на емоционалното внушение от оригинала, затиснат и доминиран от новопроектираните каменни зидове. С други думи, ще бъде затрито завинаги част от уникалното културно наследство на един град с хилядолетна история.
Смятате ли, че Небет тепе ще продължи да е една от най-големите забележителности в Източна Европа след такава интервенция? Съмняваме се. Туристите ще започнат да заобикалят бетона на тепето. Те не търсят това. Пък и в България вече си имаме "Кракра Пернишки" и проекта чудо "Пещерата Леденика", коментира пред местно издание казуса пловдивската архитектка Антоанета Топалова.
В момента, на нас, пловдивчани, ни се предлага унищожаване, тотално заличаване на част от нашата история чрез разрушаване и обезценяване на най-древните културни пластове на града. Предлага ни се подмяна, фалшификация на нашето минало, на нашата памет и идентичност, унищожаване на нашите духовни корени. От друга страна, концепцията да се реставрира изцяло, до „кота корниз” един археологически обект е потресаваща. Питам се, защо италианците не са вдигнали Колизеума, след като разполагат с несъмнени факти как е изглеждал и там хипотези няма? Всички тези управленски и проектантски решения са неразбираеми за мен, допълва колегата си арх. Петкана Бакалова.
Това, което се случва с наследството на Пловдив обаче съвсем не е изключение, нито пък изненада за научната гилдия. Оказва, че примери, като тези в Перник, Леденика и “ескизния” проект за Небет тебе са твърде много. Става дума за
хроничен проблем, свързан с опазването на богатото ни културно наследство, .
казва пред Faktor.bg проф. Диана Гергова. На първо място той произтича от безгрижното, некомпетентото или съзнателно оправомощаване единствено на общините да кандидатстват по европейски програми за археологическо наследство. За съжаление точно тези администрации не могат да имат, с много малки изключения, необходимия професионален капацитет и компетентност в такава висша сфера, каквато е опазването на наследството. Това, че един обект се намира на територията на определена община съвсем не означава че тя е най- меродавната институция. А именно тя прави поръчката.
И за да бъдат усвоени и преразпределени сумите от огромния финансов ресурс на европейските фондове, се правят все по-мегаломански и по- скъпи проекти за недопустимо надграждане на археологически руини, под претекст, че само така те могат да се превърнат в туристическа атракция. Така съществуващата схема за кандидатстване по европейските програми и процедурите от начало до край са пропити от корупционен замисъл, който за съжаление се лансира като национална културна политика,
чрез лозунга: „ Всички църкви до керемида и всички крепости - до зъбер”.
Пирамидата на ценностите е ненормално и неморално обърната. Забележете - проекти за милиони се правят от общините и като правило - без дори да питат местните специалисти или изследователи. Те се одобряват също извън правомощията на колективните професионални органи, търговете за изпълнители се организират от чиновниците и администраторите в местните общини, а наложените финансови прагове са така заложени, че реално се допускат единствено големи строителни фирми, които до вчера са полагали асфалт или осъществявали ново строителство. Малкото истински фирми за консервация и реставрация никога не могат да участват самостоятелно, защото и те са третирани като малки строителните фирми. Финансирането минава през министерства, които не са компетентни в областта на опазването на наследството, а фактът че никъде не е предвиден и достатъчно силен професионален контрол в хода на реализацията на тези проекти е още един от проблемите, който прави ситуацията още по-драматична.
Известно е, че строителството със значителните обеми за надграждане на оригиналните археологически паметници, позволява отклоняването на достатъчно средства за преразпределяне между заинтересованите общинари и изпълнители. Това е простата истина. А, за да се превърне един паметник в обект за културен туризъм, трябва да има задължителни, не винаги скъпи, но професионално изпълнение дейности - допустима намеса с естетика в представянето му, уважение към интелигентността на посетителя, подходяща информация, постоянна поддръжка и хармония с околната среда, удобства, събуден интерес към реконструирани древни дейности, занаяти, и др. И в никакъв случай не е свързано с изграждането на още 5 метра във височина на крепостни стени или изливането на купища бетон, с който да се опитваме уж да върнем монументалността на паметника, убедена е проф.Диана Гергова.
Вместо познание и наслада, каквито следва да струят от хилядолетно запазените старини, както е записано в официалните документи на ЮНЕСКО, имаме прескъпо платен обратен ефект, смята още изследователката.
Вече твърде много милиони са похарчени напразно, твърде много са примерите, които показват неуспехът на тези проекти, с малки изключения. Факт е, че почти всички изключително стойностни археологически обекти, в които са направени великолепни открития и са готови за културен туризъм с минимални намеси, са най- занемарените. Жертва на административна некомпетентност и на разрушителните сили на природата, тези паметници загиват.
Няма защо да чакаме повече. Няма смисъл само за добавяме нови скандални примери. Редно е да се помисли за
въвеждането на нови правила и норми при проектите,
засягащи археологическите паметници - съобразени както със специфичното богато наследство на страната ни, така и с препоръките за борба с корупцията. Похвално е, че вече се създават и неправителствени организации, свидетелство за обществена нетърпимост към унищожаващата историята ни проектирана бутафория. Те се позовават и на прекрасните думи на Х. Кр. Андерсен „ Ние обичаме майка си не само когато е красива” Със сигурност и ние българите обичаме и черпим сили от едно драматична минало, чиито следи сме длъжни да съхраним и за следващите поколения, коментира проф. Гергова.
В този смисъл поведението на пловдивските общинари съвсем не е изненада. А вероятността Небет тепе да има съдбата на Пернишката крепост и на много други, непрестанно цитирани с вихрещите се скандали обекти, е повече от гарантирана, независимо от високия професионализъм на архитекта.
Процесът на одобрение на проекта на Юлий Фърков е три месеца, а решението “за” или “против” е в ръцете на висшите чиновници в културното министерство. Но само от гражданската позиция на пловдивчани и активната намеса на специалистите ще зависи дали Пловдив ще има своя автентичен културен ансамбъл “Небет тепе”, или бутафорен Дисниленд, който ще “рекламира” хилядолетната история на Филипополис.