Внесоха за гласуване промените в НПК, които позволяват на Цацаров да спира сделки

Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол

Депутати от четири парламентарни групи внесоха в Народното събрание законодателни промени, които ще позволят на главния прокурор или определен негов заместник да спира финансови операции или сделки за имущество за срок от 48 часа при изключителни случаи.

Под закокопроекта са се подписали народните представители: Цветан Цветанов (ГЕРБ), Валери Симеонов (Патриотичен фронт), Четин Казак (ДПС), Красимира Ковачка и Стефан Кенов (БДЦ).Проектът на чл.203а от НПК предвижда органите на досъдебното производство да вземат необходимите мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или други опасни дейния, както и временно да изземват средствата, с които би могло да се извърши престъплението.

Действията на прокуратурата подлежат на първоинстанционен съдебен контрол, докато 48 часовото спиране на финансова операция или сделка от главния е изключение. Вносителите на промяната в НПК я мотивират с необходимостта от създаването на възможност за „реакция на органите на досъдебното производство в неотложни случаи при липса на друга възможност“.

Настоящата липса на подобна възможност е „обществено неоправдана“, посочват петимата вносители. Чрез законодателното изменение се предоставя възможност на прокуратурата да изпълни в пълен обем конституционните си правомощия, става ясно от мотивите към ЗД на НПК.

В Гражданския-процесулаен кодекс се предлагат два нови текста – чл.26а, според който „съдът уведомява прокурора, когато предмет на правния спор са имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица ползващи се от особената закрила на закона“ и чл.26б, според който „прокурорът може да обжалва всеки подлежащ на обжалване съдебен акт, засягащ имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, макар и да не е участвал в производството, в което актът е постановен“.

Сериозни промени се предвиждат в чл.26 на ГПК, като например в ал.4 се предвижда: „прокурорът може да започне предвидените в този кодекс производства в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото“.

Създават се и две нови алинеи и на чл.26, които ще позволят на прокуратурата да встъпва в образовано производство, когато това е необходимо за защита на имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона. На държавното обвинение ще се позволи в тези случаи да изразяват и писмено становище по гражданските дела. С преходните и заключителни разпоредби се добавя и една нова ал.6 в чл.145 от Закона за съдебната власт, който ще позволи на прокуратурата да започва производства по граждански дела и да участва в тях в предвидените от закона случаи.

В подкрепа на законодателните промени се обявиха и от БСП лява България, макар техен депутат да не е сред вносителите на текстовете. От Реформаторския блок засега не са изразили обща позиция. Лидерът на ДСБ Радан Кънев обаче се обяви против специално законодателство и увеличаване правомощията на прокуратурата. Според него новите текстове може да се окажат опасни за бизнеса. Петър Славов от Реформаторския блок каза, че е получил проектите едва днес и ще е необходимо време, за да се запознае с тях.