На 26 ноември в Украйна се отбелязва годишнината на Гладоморите. Една трагедия на украинския народ, извършена от сталинския комунистически режим. Украинците по цял свят няма да пропуснат да отбележат този ден, не само като памет за миналото, но и в търсене на отговор - защо се е стигнало до тази трагедия, но и как светът да избегне повтарянето на подобни зловещи събития. Това заяви пред Faktor.bg Н. Пр. д-р Микола Балтажи, посланикът на Украйна у нас.
Става дума за един изкуствено създаден глад от сталинския режим и от неговите сатрапи в Украйна, осъществен на три етапа през първата половина на 20-ти век. Три са украинските Гладомори – първият е през 1921-22 година на миналия век, но основният и най-страшен е през 1932-33 година, а третият удар е след войната – през 1946- 47 г., припомня Микола Балтаджи.
Според него историците продължават да дискутират колко хора са невинно загиналите? Данните са различни. Според някои изследователи
жертвите стигат до 10 милиона,
с индеректните загуби за населението.
Днес хората се чудят как е могло да се случи това престъпление в една държава, претендираща, че е най-справедливата, най-социалната, където всичко се прави в името на доброто за човека? През този период Съветска Русия е била аграрна страна, произвеждала е достатъчно зърно и не е имало основания за глад. Цинизмът е, че Украйна е блокирана от войските на НКВД,а в същото време СССР изнася зърно за чужбина. Цялата храна е реквизирана насилствено. Хората са оставени на произвола на съдбата, били са принудени да ядат каквото има, стигало се е дори до канибализъм, за да оцелеят. . Дипломатите от западни държави сигнализират правителствата си за случващата се трагедия в Украйна, но няма почти никакви реакции.
Гладоморът е една малко изследвана и известна на обществото трагедия на геноцид. Терминът геноцид съвсем не е пресилен, а най-точният. Парламентите на 13 държави по света приемат Резолюции, в които Гладоморът на украинския народ се приема като акт на геноцид. Около 9 държави на регионално ниво също подкрепят тази формулировка. ЕП признава Гладомора като престъпление срещу украинския народ и човечеството. Балтийската асамблея приема Резолюция, в която Гладоморът се назовава „геноцид“. Има специална позиция и на Ватикана, а и самият папа Франциск не веднъж осъжда тези зловещи събития. 65 държави от ООН имат съвместно изявление, посветено пак на тази тема. През 2007 и ЮНЕСКО приема специална Резолюция, с която приема Гладомора като геноцид, посочва дипломатът.
Той не подминава и фактът, че етнически българи, като част от тогавашното украинско общество, също стават жертви на Гладомора. Например в Одеска област българите са засегнати значително.
Аз съм чувал разкази от моите предци, които са били очевидци на това страшно време.
Около 50 хил. българи загиват в Украйна
Трагедията им е разказана във филма на Костадин Чакъров "Дойде есента - 1946". Парадокс е, че по това време една част на Одеска област е била окупирана от Румъния и там няма глад. Гладът е само там където е наложена съветска власт. Там където съветската армия влиза като „освободител“ 1946 г. настъпва глад, покосени са десетки хиляди етнически българи.
Тези страшни събития ние не можем да забравим, те засегнаха всички националности и етноси. Сега е немислимо да се говори за подобна трагедия, но през първата половина на 20-ти век тя е била реалност. През съветския период глад е имало и в Кубан, в Казахстан и в Русия, но размерите, които придобива в Украйна са страшни. Този Гладомор е съпоставим само с понятието геноцид. Става дума за целенасочено унищожаване на украинския народ, защото единствената му вина е била, че не са искали да бъдат част от съветската колхозна система и заради това са наказани от сталинския режим, планирал и осъществул това злодейство.
Гладоморът има връзка и с настоящето. Десетилетия Русия избягваше черната тема, престъплението се укриваше, но след Оранжевата революция Украйна направи много за да се разкрият тези престъпления, да станат достояние и на украинците и на света. Ако не познаваме историята си, сме обречени да повтаряме отново грешките и. И днес Украйна е изправена пред изпитания. Да си спомним как Руската федерация осъществи анексията в Крим и вкара война в Донбас, тоест в съседна държава. Путин казва, че най-голямата трагедия на 20-ти век е разпадът на СССР, но в Кремъл не виждат нито Първата, нито Втората световна война, не виждат милионите жертви, поробените народи. За тях хората нямат значение. Това, което днес Русия отново извършва в Украйна се вписват в логиката да няма отговорност, да се води една огромна хибридна война, срещу европейските ценности. В документи на ЕС, НАТО, ООН, Русия вече се назовава държава агресор. Вижте и доклада и на Международния наказателен съд в Хага от 15 ноември тази година, и неслучайно в него се говори, че има военен конфликт между Руската федерация и Украйна и в Донбас, а руските войски се намират там без разрешение на украинското правителство. Неслучайно на следващия ден руският президент издава разпоредба Русия да се изтегли от Римския статут на международния наказателен съд. Целта е
да се избегне отговорност за престъпленията извършени в Украйна
през последните години. Така Русия блокира и искане на ООН да се създаде международен трибунал за сваления малоазийски самолет. Тези действия показват, че Кремъл не се е отказала от сталинското си наследство на тоталитарния съветски режим, изтъква Никола Балтажи.
Той не подминава и темата – защо Русия
не иска да се покае за тези трагедии,
а ги повтаря, защо е това престъпно отношение към украинците?
Следя политиката на руските телевизионни канали, аз съм шокиран от това как в руското общество днес се третират тези теми и събития. Съзнанието на обикновените хора е омагьосано и промито, те наистина смятат, че в Украйна е имало държавен преврат и на власт са дошли бандеровци и фашисти, и това е причината за Гладомора. Това е оправданието им за избитите с глад. Тези журналисти и анализатори не са коректни, канят се едни и същи коментатори, които защитават само позицията на Кремъл. Има хора, които приветстват политиката, насаждана от пропагандата на Кремъл. Как тогава това общество може да търси покаяние. Тези хора продължават да смятат и днес, че целят свят е враг на Руската федерация, че някой иска да смачка и унищожи Русия. Но всичко това са само нелепи опити за оправдание на войнствената им политика. Анексирането на Крим и нахлуването в Донецк и Донбас е само видимата война срещу Украйна. Кремъл води и война и срещу западните ценности и морал. Русия върви по пътя на СССР. Сталинските престъпления продължават, а тяхна жертва е и самият руски народ, категоричен е посланикът на Украйна у нас.