Икономическото присъствие на Русия в България граничи с похищение на държавата

Руското влияние е толкова всепроникващо и ендемично, че е пречка за националната сигурност

"Икономическото присъствие на Русия в България е толкова силно, че "граничи с похищение на държавата" в полза на руските интереси и в ущърб на българите и евроатлантическите структури". Това се казва в доклада "Ръководството на Кремъл: Разбиране на руското влияние в Източна и Централна Европа". Проучването, продължило 16 месеца, е дело на вашингтонския "Център за стратегически и международни изследвания" и българския "Център за изследване на демокрацията". Авторите на текста са Руслан Стефанов, Мартин Владимир, Хедър Конли и Джеймс Мина, цитирано от "Дневник".

"Русия води кампания от икономически и политически мерки, за да манипулира България, Унгария, Латвия, Сърбия и Словакия, да дискредитира западния либералнодемократичен модел и да подкопае трансатлантическите отношения. В някои страни руското влияние е толкова всепроникващо и ендемично, че е пречка за националната сигурност, както и за западната ориентация на страната и евроатлантическата стабилност. Както и в случая със Словакия, за много българи проевропейската и проруската ориентация не са взаимноизключващи се, а са национална необходимост, която личи в политиките на държавата.", пише още в доклада.

Като един от основните показатели за измерване на руското влияние, авторите са избрали прага от 12% от БВП. Когато т.нар. руски отпечатък върху икономиката е над 12%, те смятат, че то преминава в много трудна за контролиране намеса в политиката. Под руски отпечатък се има предвид руското корпоративно присъствие, преките инвестиции, търговските отношения (двустранният търговски баланс) и частната собственост и инвестиции.

В случая с България руският икономически отпечатък през последните 15 години никога не е слизал под 16.9% (2005г.). Този показател се движи в рамките на 22-24%, а пикът му е през 2012 г. - 27.5%. Никоя друга от петте проучвани бивши комунистически страни не е в толкова силна зависимост. Преките чуждестранни инвестиции от Русия са се увеличили почти 4 пъти от 2005г. насам - от 0.8% от БВП в началото на периода до 4.4% през 2014г. В доклада обаче веднага се прави уточнение, че има непубликувани други изчисления, според които преди две години делът на руските инвестиции е надхвърлил 11.2%.

Най-яркото руско влияние е в енергийния сектор на България и чрез него Кремъл разполага с мощен инструмент за натиск над настоящи и бъдещи политически решения в София. Това е повод за тревода и за бъдещата политическа ориентация на България, пишат авторите. Относно това кои са проруските фактори в България в доклада първо се изтъква, че руснаците действат политически опортюнистично, т.е. изместват вниманието си от традиционни към нови популярни партии, когато старите съюзници започнат да губят значение.

Изглежда няма един основен двигател на руското политическо влияние в България, а по-скоро взъимно подсилващи се мрежи на влияние, проситращи се от корумпирани политици и симпатизиращи партии до големи енергийни компании и български олигарси. Четири партии директно да посочени като свързани с руското влияние. Най-откровено проруската е "Атака", основната си остава БСП, а в полза на руски енергийни проекти се икзазват ДПС и АБВ. "Това доведе до странна политическа коалиция, заради която български депутат допусна, че БСП, ДПС и АБВ работят за създаване на проруска коалиция, която да свали правителството."

Публикацията на доклада съвпада с безпрецедентен дебат в САЩ по въпроса дали Русия опитва да се намеси в президентските избори на 8 ноември чрез кибератаки и оповестяване на имейли от кампанията на Хилъри Клинтън. От щаба на демократката твърдят, че Кремъл опитва да съдейства на републиканеца Доналд Тръмп да влезе в Белия дом.

В петък американското правителство за пръв път формално обвини Русия, че е атакувала Демократическата партия. Руският президент Владимир Путин отхвърли обвиненията, а външният министър Сергей Лавров коментира, че САЩ стават по-враждебни спрямо Москва, а НАТО мести военна инфраструктура по-близо до границите на Русия с източноевропейските държави.