"ДСБ не е история на успеха, а история на неуспеха. Успяхме да победим СДС единствено когато дружно изпаднахме от парламента." Това призна лидерът на ДСБ Радан Кънев на среща с избиратели във Варна. С тази равносметка за ДСБ и останалите партии, отцепили се от СДС той мотивира идеята си за нов десен проект.
"Не може да има нов десен проект на Радан Кънев, ако е такъв - по-добре да не го правим. ДСБ ще остане елитарна политическа формация. Но тя трябва да създаде политически съюз, който да надхвърли тази елитарност. За да промениш правосъдието в среда, която никой не иска да го промени, не можеш да работиш с 15 народни представители, колкото и те да са читави. Не можеш да разчиташ на гласовете на максимум 400 хил. души", аргументира позицията си Кънев.
Той посочи, че хората, които са за съдебна реформа и върховенство на закона са малцинство в парламента. Според Кънев обаче има стотици хиляди българи, които смятат, че върховенството на закона е най-важно и гласуват за ГЕРБ или не гласуват.
"Целта на новия десен проект е да ги привлече, да надхвърлим 10%. Ще се бави колкото е необходимо. Важното е да се свърши качествена работа", каза Кънев.
По отношение на Бойко Борисов той заяви: "Бойко Борисов е десен лидер, защото е признат от ЕНП и е разказал историята на верния дядо. Ако беше разказал историята на грешния дядо - щеше да е ляв лидер".
В изложението си Кънев посочи кои са според него основните проблеми на България - високите нива на корупцията, силно разпространената партизанщина, силни външни влияния и незавършен разговор за миналото.
"Публичната власт служи за да осигури вътрешен ред, външна отбрана, сигурност на общността, която я излъчва. Да наложи закон и правосъдие, справедливвост, да постигне максимума за икономическото благоденствие на общността. Демокрацията е едно от средствата за постигане на тези цели. За излъчване на политическата власт. Но тези хора имат различни интереси, различни виждания. Когато сме се отдали на демократичния модел на управление ние признаваме факта, че всички тези възгледи ще бъдат представени. Предварително е ясно, че вътре в парламента ще има фрагментация. Няма демокрация, която да функционриа по друг начин, освен по пътя на преговорите и компромисите. Постига се най-малкото общо кратно на десетките стотици хиляди разнообразни възгледи", каза Кънев.
И посочи, че успешните държави са тези, които са постигнали висоти в изкуството на преговорите.
"Какво проваля културата на преговорите? Високото ниво на политическа корупция, кражбите на обществени средства. Една от условните цели на парламентаризма е не царя, императора да решават как се харчат общите пари. Преди всичко друго парламентът винаги е бил тяло, което гласува бюджета. Ако се сблъскват политически идеи как да се събират данъците компромисът е винаги възможен. Лявото очаква да се събират повече пари и те да се харчат по-разределително, а дясното да се събират по-малко пари и те да се харчат преимуществено за сигурност. Но когато в обществото целта на голям брой от представените в парламента е да откраднат голяма част от парите ние нямаме конукренция на политически деи, ние имаме битка за пари. Корумпираните демокрации са провален демокрации", обясни Кънев.
На второ място той посочи като проблеми политическата партизанщина, в която България има традиции още от преди 1944 г.
"Българската демокрация преди 9 септември слабо познава тежката политическа корупция. Партизанщината обаче е още от тогава проблем. Партийното назначаване, изборната борба в името на работни места е част от българската демокрация. Тя също съсипва политическия дебат. Когато се биеш за хляба на семейството си ти не преговаряш, ти водиш война с всички средства. Собственият ти род не допуска да правиш компромиси. С какво ще правиш компромиси - не с идеи, а с работата на брат'чеда", допълни Кънев.
Той изтъкна, че външните политически влияния пречат за вземането на самостоятелни решения.
"Това е исторически проблем на българската политика. Тя често пъти е била сблъсък на много по-далечни и много по-могъщи политически воли. Не ти решаваш, не ти си този, който преговаря. Дълбоката външна зависимост на една демократична система също я застрашава с провал", изтъкна Кънев.
Той изтъкна и незатвореният разговор за миналото и за политическото насилие.
"Там, където раните не са зараснали, не е осъществено помирението много трудно се провеждат преговорите и трудно се стига до компромиса. Той се превръща в компромис на родовата памет", обясни Кънев.
Лидерът на ДСБ изтъкна, че българският патриотизъм се изразява в защита на природата и е неотделим от идеята за единение между българите в границата на държавата и извън нея. Според него ако слушаме Валери Симеонов и Красимир Каракачанов ще се затворим пагубни рамки, защото ще отделим една голяма и много важна част от нашето общество.
"Повечето от националните героги от XIX в. споделят по-скоро враждебни идеи към националния конкурент или поробителя. България има Левски, който съвсем ясно казва, че единението на различните етноси и религии е първостепенна национална задача. Евтиното патриотарство се оказва работещо против националния идеал на България", каза Кънев.
Според него патриотизмът в България не е монопол на проруските среди, а има европейски характеристики.