Датата 24 май е станала празнична в нашия календар вероятно веднага, след като Кирил и Методий са обявени за светци. Това е станало през X век. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, по случай светлия български празник 24 май – Деня на българската култура, просвета и на славянската писменост.
„Подчертавам, че са станали светци не само на Православната църква, но и на Католическата. През времето на независимата средновековна българска държава празникът е бил спазван, но с падането под турска власт празникът се загубва. Постепенно Кирил и Методий отпадат от календарите. Няма запазени икони от времето на османската власт. Така стигаме до XIXв., когато празникът започва да се чества. Кога и как за първи път? Тук воюват два града – Шумен и Пловдив. Доскоро се смяташе, че в Пловдив Найден Геров е уредил за първи път да се чества празникът и постепенно това се разпространило на всякъде”, обясни проф. Димитров.
По думите му, съществува документ, който представлява пътепис на арменски търговец, свидетелстващ за това, че през 1813 г. той е присъствал на българско тържество в Шумен, на което се отдавало почит на „създателите” на азбуката.
„С голяма степен на сигурност може да се твърди, че празникът започва да се чества в България от 1813 г., дори и от по-рано, защото този арменец пише, че празникът е традиционно тържество. Много интересно е, че Кирил и Методий навсякъде са славени като славянски просветители. Само във Вардарска Македония, в днешната Република Македония, Кирил и Методий се честват като български просветители. Това пише на всички икони, които съм виждал в Македония – в Охрид, Ресен, Прилеп и Крива паланка”, допълни още проф. Димитров.
Цар Борис I е искал християнството да се разпространява на български език, а не на неразбираемия за неговия народ гръцки език. Именно за това поръчал бързо да бъдат подготвени свещеници и достатъчно книги, като държавата застанала с цялата си мощ зад това начинание. Това каза историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, по случай светлия български празник 24 май – Ден на българската култура, просвета и на славянската писменост.
„Замонашвайки се, Константин приема името Кирил. След смъртта си е погребан в базиликата „Сан Клементе” в Рим. Погребан е в гробница, която е приготвена лично за папата. Методий продължил своята дейност, преминавайки през различни перипетии до 886 година, когато починал. Немското духовенство не прекратявало борбата с него и на няколко пъти той е бил арестуван и е заточен в манастир в немския град Елванген. Там сега има поставени паметни плочи и българите в Германия се събират всяка година на този празник. Учениците им били арестувани, а богослужението на този език прекратено. По искане на Цар Борис I, от затвора били освободени само учениците, които имали българско поданство. Останалите били продадени в робство във Венеция, но били откупени от един византийски търговец и изпратени в Константинопол”, посочи проф. Димитров. По думите му, Климент, Наум и Ангеларий били освободени и с лодка конвоирани до Белград, днешната сръбска столица. От там отпътували за Плиска, където Цар Борис I им възложил задачи. „Той вече е приел официално християнството през 865 г., от византийския император, който е станал негов кръстник”, обясни проф. Димитров. „Били построени много манастири, които се превърнали от училища за свещеници. В Македония били ръководени от Климент, а в лудогорието – от Наум. Повече се знае за Климент, който е подготвил 3500 свещеници, но вероятно толкова е подготвил и Наум”, допълни още проф. Димитров.