Позиция на Сдружение "Обединени Реформатори"
Христо Анастасов, Кирил Чуканов
Европейският съюз е пряк резултат от осъзнатите поуки на наследството на изключително кървавия 20-ти век. Случилото се между 1914 и 1945 в Западна Европа и 1989 г. в останалата част на Континента представлява цивилизационен срив. Човешката личност като център на европейската ценностна система е изместена от налудничавия стремеж към абсолютно подчинение на индивида на въобразена колективна утопия. Това важи в еднаква степен (въпреки различния характер) както за съветския комунизъм, така и за германския националсоциализъм.
Съвсем не е случаен фактът, че ЕС кристализира като идея и реалност в началото на 90-те години след рухването на Съветския лагер. Още под привидно чисто икономическата обосновка на Европейската общност за въглища и стомана прозира визията за възкресението и обединението на Европа, израснала от корените на Ренесанса и Просвещението. Всички етапи на европейските помирения и интеграция са заложени още в Декларацията на Роберт Шуман от 9 май 1950 г. Ето защо тази дата е приета за Ден на Европа. 9-ти май е ден на победа, но за европейското семейство, към което България принадлежи, това е победата на помирението, възстановяването и развитието на Стария континент, започнала в годините след братоубийствената Втора световна война, а не тази на съветското оръжие от пролетта на 1945 г. Без да се отрича ролята на съветския войник в разгрома на нацистка Германия, трябва да се подчертае, че Москва не е освободила Източна Европа, а просто е заместила престъпния хитлеризъм с не по-малко престъпния сталинистки комунизъм. Твърде символно е, че нацистки концлагери в Германия системно са използвани за такива и от властите в съветската окупационна зона срещу неудобните на налагания от Кремъл комунистически режим. Показателна е също и съдбата на полските патриоти от антинацистката съпротива, които са масово избивани и затваряни от съветския окупатор.
В българския случай е още по-нелепо да се говори за съветско освобождение.
България не е била окупирана от Германия,
за да бъде „освобождавана” от Сталин и верната му пета колона. В края на Втората световна война с решаващата „братска” помощ на Червената армия в страната е насилствено наложен престъпният комунистически режим, лишил българския народ от естествения му национален елит и прекършил десетки хиляди човешки съдби.
Сриването след по-малко от половин век на системата на съветския комунизъм, подчинила голяма част от Континента, отваря пътя пред източноевропейските страни за свободно развитие. Всички окупирани от сталинизма през и след Втората световна война държави правят историческия избор да се включат в започналата на Запад европейска интеграция. Този процес е голямата Победа на европейската цивилизация над тоталитарното варварство на 20-ти век, изразена политически и икономически от ЕС. Най-сериозната заплаха пред това континентално възраждане днес идва от отказа на Русия на Путин да разбере и приеме поуките от миналото. С неосъветския си реваншизъм Кремъл не само подрива надеждата за самоосъзнаването на Русия като част от европейската цивилизация, но и се опитва да разруши вече постигнатото обединение на Стария континент. Войната, която Москва се стреми да предизвика с всеки от съседите си, поел по пътя на европейската интеграция, както и директната подкрепа за антиевропейски играчи из цяла Европа, показват ясно завръщането на Кремъл към най-ужасяващите традиции от изминалия век.
9 май е и трябва да бъде отбелязван в България като Ден на Европа в чест на Декларацията от 1950 г., поставила началото на европейското помирение и обединение. Очакваме да видим категорична позиция в тази посока от страна на българските държавни институции и заявилите вярност към евроатлантическите ценности политически сили. Засега това крайно необходимо политическо говорене е застъпено открито само от президента на Република България, министъра на външните работи и министъра на отбраната. За огромно съжаление не се наблюдава активност от българските депутати в Европейския парламент по този ключов въпрос. Недопустимо е путинистката пета колона в страната ни да се опитва да налага, при това от името на целокупния български народ, един фалшифициран прочит на минало и настояще, прицелен в отхвърлянето на европейската принадлежност на Родината и реанимирането на зловещи тоталитарни призраци. Защитата и утвърждаването на европейското бъдеще на България изискват отбелязването на края на Втората световна война на 8 май, а на следващия ден честването на Европа.