„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват — те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега — турям и себе си в това число — грешим против чистотата на езика.“
Тези думи е написал през 1919 година дядо Вазов за автора на първата граматика на българския език и издател на първия български вестник "Български орел" - Иван Богоров.
Роден на 20 октомври 1820 година в Карлово, Иван Богоров завършва началното образование в родния си град. Учи във Велика народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, заедно с Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години заминава за Одеса, където постъпва в Ришельовския лицей, където по същото време се образоват и други видни български възрожденци - Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов.
Професионалната му кариера започва в Стара Загора и Шумен, където учителствува през 1844 и 1852-53 година. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара. Там остава само за една година, заради брожението сред учениците, които се опитва да убеди да учат български, а не гръцки език. По това време написва и първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името „Първичка българска граматика“ (1844 г.).
През 1845 година заминава за Лайпциг, където учи химия и успоредно с това издава първия български вестник „Българский орел“ (1846 г. - две години след първото българско списание „Любословие“ на Константин Фотинов). Връща се в Цариград и в продължение на 3 години пише в „Цариградски вестник“, сътрудничи на в.”Турция”. След това заминава за Париж, за да учи медицина (1855-58), а после се установява в Пловдив като лекар и издател на списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“,„Книговище за прочитание“ и „Селски лекар“. По-късно в Букурещ издава вестник „Народност“ и подготвя „Академичен български речник“. Пише „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач.
Д-р Иван Богоров е известен и като един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите и вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза „драсни-пални-клечица“ за „кибрит“. Самият Богоров изброява няколко народни думи за „кибрит“: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В „Наковалня“ изразът „клечица драсни-пални“ е представен от Богоров като израз вместо израза „клечица кибрит“.
Богоров е и първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския. Възрожденецът се нарежда и сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване.
Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци.