Йордан Христосков, Румен Порожанов и Йордан Бакалов да останат в следващия кабинет
Бившият премиер на България Иван Костов разкрива в интервю за вестник "Сега" кои са сериозните рискове пред страната ни след казуса КТБ и кой е виновен за банковата нестабилност. Основният дестабилизатор беше прокуроратурата, но след позицията на главния прокурор в сряда рискът намалявасмята бившият лидер на ДСБ е позицията на главния прокурор в казуса с КТБ.
"Да, България не е напреднала достатъчно. И според мен основната причина е съдебната власт. Изявлението на главния прокурор Сотир Цацаров за КТБ от сряда например напълно го доказва. Самата теза - че сега главният прокурор ще спасява КТБ - е нонсенс. Това по закон не е негова задача. Има други органи, които отговарят за това. Защо прокуратурата се намесва навсякъде, където институционално не бива да се намесва? Всяка намеса на една институция, независимо дали е прокуратурата, или някоя друга, и изземване на функциите на друга институция, е директна заплаха за националната сигурност на страната. Не говоря големи думи, това е самата истина. В никоя нормална демократична държава една институция не може да иззема прерогативи на друга. Защото това означава сриване на реда. Това, което се вижда занапред по отношение на този риск, е, че той рязко намалява след промяната на позицията на главния прокурор. Защото той е основният дестабилизатор. Той най-после каза част от правилните думи. Разбира се, каза и тези, които по-горе определих като погрешни. Но проблемът е и на останалите институции, които не се възпротивиха.
Същата ситуация имаше по време на мандата на г-н Светослав Гаврийски като управител на БНБ. Един главен прокурор съди точно шефа на банковия надзор 8 години. Но беше изгонен от банката от управителя. Едно е да не допускаш да ти се намесват в прерогативите, когато си изпълняваш функциите на управител, друго е, когато напълно се подчиняваш и тръгваш да изпълняваш нарежданията на прокурора по управлението и по надзора. Това е абсурдно.
Какво разбира прокурорът от надзор? Вижте каква безумна операция правиха досега - огромен брой служители на КТБ снима огромна маса документация с кредитни досиета, заверява ги, за да бъдат изправни, и ги праща в прокуратурата. На пръв поглед изглежда смислено, но ще е смислено само ако отсреща има кой да ги анализира. Кой ще анализира такава огромна маса от кредитни досиета, кой е в състояние да го направи? Вижте каква безсмислица. Разбира се, прокуратурата трябва да си върши работата, но тя трябва да използва за това компетентните органи. Тя трябва да използва експертния им потенциал. А те в случая са банковият надзор, квесторите и одитиращите компании, които, честна дума, няма какво да правят там.
За ролята на БНБ в банковата криза с КТБ бившият премиер е категоричен, че Централната банка е изцяло подчинена на прокуратурата. Централната банка направи маса грешки. Но тях лабораторията вече описа наскоро в свой документ.
Иван Костов обаче е оптимист и счита, че има пространство на верните решения за оздравяване на КТБ е голямо. "Първо да бъде сменен управителят от новото Народно събрание. Ако някой друг от управителния съвет се счита за отговорен, да напусне. Да се подмени този управителен съвет, за да може регулаторът да възстанови в пълен капацитет дейността си.
" Аз съм минавал през такава планинска козя пътека и знам какво е. Изпуснали сме 14 банки, оздравили сме една част - гръбнакът на сегашната система, приватизирали сме ги и те в момента крепят страната. Това никак не беше просто решение. Още ни атакуват заради някои от приватизационните сделки. Но това е останало в миналото, важното е, че системата я има.
Освен банковата криза пред страната ни съществуват и други рискове - един от тях е свързан с бюджета. Изключително тежка е задачата на финансовия министър Румен Порожанов. Най-вече защото не среща пълна подкрепа сред компетентните лица и сред експертите. Продължава да има хора, които казват, че не е нужна актуализация на бюджета.
Румен Порожанов трябва да ограничи всичко това в рамките на тази година и в същото време да спаси банковата система от криза. Задачата му е необикновено тежка. Всички, които обичат страната си, не трябва да го укоряват, а да го подкрепят. Досега имаше много несръчни и некачествени министри, които намираха скелети в гардероба, защото нямаха експертиза. Сегашният министър я има и много добре знае къде се намира. До него в момента са едни от най-вещите специалисти по бюджет на страната. Те няма да намират скелети в гардероба, ще се стремят да си решат тежките задачи.
Съществуват и външни рискове.
Сериозен риск е, че България е в крайно неблагоприятната ситуация да бъде географски най-близо до двата най-тежки военни конфликта - единият е в Украйна, другият е в Сирия и Ирак.
Инвеститорите ще се оттеглят от застрашените зони и това е нормално. Но, от друга страна, се засилва бежанският поток. България просто не може да запази суверенитета си.
При липса на противодействие на рисковете всичко се сбъдва. Трябва да има активно противодействие. Да вземем руския конфликт - той е съществен за България от гледна точка на сигурността. Ако Русия влезе в този конфликт с пълна пара, не може да продължим да зависим от нея за оръжейни доставки и услуги, свързани с военната техника. Това никой не си позволява.
Ако Русия води пропагандна война в България, а това е очевидно за нас, ние сме го доказали с наблюдения и публикации в българските медии, трябва да има противодействие. Защото жертва на пропагандната война станаха три български партии по време на евроизборите - "Атака", която загина, АВБ, която не можа да прескочи бариерата, и "Коалиция за България". И трите, които се поддадоха на тази пропагандна война и се опитаха да я внесат в България, загубиха драматично тези евроизбори. Част от българската политическа система пострада от пропагандната война. Ще кажете - би трябвало да се радвам, но не е така, защото част от политическата система влиза в кръга на чужди интереси. Това не трябва да става.
Очертава се една много нестабилна политическа конфигурация и след предстоящите избори. Първо - всички най-тежки проблеми, свързани с финансовото и банково оздравяване, да бъдат решени по време на служебното правителство. То да актуализира бюджета, дори до 30 октомври да предложи бюджета за следващата година. И, ако няма ново правителство, той да бъде обсъден и приет като бюджет на служебното правителство. След това може да има друго правителство, но да е ясно, че служебното правителство е извадило горещите кестени. Това е първото условие. И това е дивидентът от политическата криза за страната. Това е възможността, която дава кризата.
Второ - трябва да се търси широко национално съгласие за излизане от кризата. Партийно управление, командване, лидерстване, фанфаронстване през медии ще бъде най-малко удачно в тази ситуация. Никой няма да има тази подкрепа, която да му позволи да се държи по този начин. Никой, за съжаление, няма доверието да може да действа от името на обществото по този начин.
Новото правителство със сигурност ще бъде коалиционно, въпросът е как ще бъде конструирано. Като говоря това, имам предвид програмно управление. Мнозина експерти отсега се съмняват, че бъдещият парламент ще може да издържи пълен мандат. Затова програмното правителство трябва да изпълни точно определени неща за определено време. В противен случай ще започнат онези далавери с купуване на депутати, продавани ли са депутатски листи...
Влизаме, но и заради това е нужно програмното правителство, за да ограничи този период. Иначе ще последва прогонване на чуждестранните инвеститори. Следователно - икономическа депресия или рецесия, загуба на работни места.
За основните опорни точки на програмното правителство Костов е категоричен
"Нека се договорят. Но трябва да спасят тези неща, за които говорихме. Всички опорни точки трябва да са свързани с противодействие на рисковете, за които говорихме. И основно - да се хванат и да ремонтират съдебната система, най-вече прокуратурата. Трябва да се оздрави съдебната система. Няма демократична страна, в която народът да не вярва на съда. Прокуратурата трябва да бъде отговорна пред Народното събрание. Главният прокурор трябва да бъде избиран от Народното събрание и да се отчита пред него, иначе виждате какво става.
Не познавам други инструменти. Трябва да има декларация за национално съгласие за излизане от тази ситуация.
Служебното правителство може да подготви бюджета, тоест и цялата почва за програмното.
Да, и най-добрите му членове трябва да останат. Отсега се вижда кои са те. Там има двама поне със сигурност смели мъже, които започнаха директно да атакуват проблемите - Йордан Христосков и Румен Порожанов. Разбира се, има и други - Йордан Бакалов например. Не посочвам министри, просто казвам - лошо ли е тези, които се справят добре, да останат?! Няма партия, която в момента да окомплектова много стабилен екип за управление на страната в изпълнителната власт. Никой не разполага с този капацитет и това е видимо. Можем да излезем от кризата само с таланта на цялата нация.