"Българските власти са най-корумпираните в Европа, обяви тази година доклад на Европейската комисия. Освен това европейски разузнавателни агенции, включително германската BND, се опасяват, че цялата българска политическа система е застрашена от криминални организации, свързани с руската държава и спецслужбите на Москва." (Бел.ред.: конкретната дума е compromised, което означава още "компрометирана", "изложена на риск", "подкопана", "обезсилена")
Тази квалификация се съдържа в обширен анализ на лондонския в. "Файненшъл таймс".
За България в текста се припомня още как неотдавна е било разкрито, че "Газпром" диктува закони на ръководители на енергекитака в София преди те да бъдат внесени в парламента. "Въпроси, повдигани от ЕС, местни български политици и САЩ, се въртят около корупцията в проекта "Южен поток" относно възлагането на договори за огромно строителство на точно определени фирми."
Авторът Сам Джоунс описва прилаганите от Русия елементи на т.нар. хибридна война в Украйна и обяснява, че "руските действия там предизвикаха тревога, защото мнозина на Запад се опасяват, че подобна тактика ще се повтори на европейска почва. Със сигурност, за правителствата в Балтика и Източна Европа, проблемът е съвсем реален."
Конкретният пример е с Литва, която е важна за Москва с това, че осигурява най-директната сухопътна връзка с ексклава Калининград. "Но Русия оказва из цяла Балтика политически натиск и създава обществено напрежение. "Те създават психологически анклави в балтийските държави", казва Джонатан Айл от лондонския военен институт Royal United Services Institute. "В мното случаи руснаците търсят как да създадат проблеми. Те се опитват да открият кои са онези малки искри, които могат да предизвикат пожар".
В статията се разказва, че руският подход не е нещо ново, просто е различно от това, което в света се опитват да установят като начин за водене на война през последните 200 години. За илюстрация се цитира откъс от "Война и мир" от Лев Толстой, където се казва, че докато французите на Наполеон очаквали в Русия да се изправи срещу тях някой с шпага, те попаднали на противник, размахваш сопа, който изобщо не се вълнува от предпочитанията и правилата - с тъпа елементарност, но носеща много лична изгода.
В наши дни "сопата", размахана в Украйна, е оголила колко закостеняла е военната стратегия на НАТО за сдържане на противника, който вместо да се превръща в слабост на алианса, допълва авторът.
Под огромен въпрос е общоприетият на Запад възглед, че в глобализирания свят повечето просперитет означава и повече стабилност. В НАТО са разтревожени, че Путин изглежда прилага тактиката на ХХI век - експанзия на комуникационните технологии и икономическата зависимост, превръщащи всичко в един голям пазарлък.
"Национализъм, геноцид, ирредентизъм и военна агресия, за които смятахме, че изчезват, се оказаха живи и здрави и с размах се използват в Украйна и на други места. "Добре дошли в прекрасния нов свят", каза неотдавна адм. Джеймс Ставридис, доскоро Върховен командващ силите на НАТО в Европа. "И макар да използвам заглавието на Олдъс Хъксли, той изобщо не е "прекрасен" - това е един плашещ, нестабилен свят и трябва да се пробудим и да го осъзнаем."
Преди да се стигне до пасажа за България в статията на "Файненшъл таймс" се обяснява какво е "хибридна война". Това е синхронната употреба на широк набор от враждебни действия като част от гъвкава стратегия с дългосрочни цели, от които военната сила е само малка част.
Сам Джоунс цитира публикация от февруари 2013г. на новия началник на Генералния щаб на руската армия Валерий Герасимов, в която се обяснява, че границите между войната и мира се размиват. "Акцентът на използваните методи на противоборство се измества към широкото използване на политически, икономически, информационни, хуманитарни и други невоенни средства, реализирани със задействането на потенциала на населението да протестира. Всичко това се допълва с военни мерки със скрит характер, включително мероприятия на информационна борба и специални операции. Към открита употреба на сила - често под формата на миротворческа дейност и уреждане на криза, се преминава само на някакъв друг етап, обикновено за постигане на окончателен успех в конфликта".
Ген. Герасимов цитира съветския командир и военен теоретик Георгий Исерсон, според когото мобилизацията се осъществява не след обявяването на война, а незабележимо, постепенно и дълго преди започването й.