САЩ и Европа са убедени, че руската пропаганда носи в себе си страшна заплаха от дезинформация на западното общество, но не виждам нови методи на противопоставяне, казва в интервю за списание „Атлантико“ експертът Франсоа-Бернар Юиг*
- След скандала с лъжливата информация (разпространявана предимно от Русия) за изнасилване на германки от бежанци, Ангела Меркел възложи на специалните служби да проучат руската пропаганда в Германия. Много други европейски страни също проявяват безпокойство по повод дезинформациите, които биха могли да разпространят на тяхна територия руски организации. Какви фактори помагат на руската пропаганда в Европа, цели 25 години след края на Студената война?
- Преди всичко, трябва да отбележим, че лъжливите твърдения за „масови“ изнасилвания бяха слухове, които се базираха на истински случаи на изнасилване, извършени от мигрантите в Кьолн и други градове. При това информацията преднамерено беше укривана от властите.
По този начин, този слух, разпространен от Русия, може да бъде разглеждан като ефекта на бумеранга по отношение на германските официални власти след събитията в Кьолн.
Опасенията по повод влиянието на руската пропаганда е свързано с две явления.
Преди всичко, САЩ и НАТО и в някаква степен Европейският съюз са обзети от идеята за „невероятната ефективност на руската пропаганда“. В ръководните кръгове (експертни групи, военен и политически елит) на Америка и Европа съществува силното убеждение, че руската пропаганда носи страшна заплаха от дезинформация на западното население.
Това дори получи отражение в концепцията за нов тип война (хибридната война), включваща в себе си едновременно военни операции, сепаратистки действия (както в Донбас) и мощна пропагандна кампания.
Една американска експертна група дори заяви, че Москва води „война с действителността“. Това са наследените от времената на Студената война страхове от съветската подривна дейност. Сега тези страхове преминават към руските медии и пропаганда, макар че, според мен, тяхното влияние на Запад е доста слабо.
И трябва да отбележим, ако не ефективността на руските медии, то съществуването на определено доверие към информацията идваща от Русия.
Две са причините за това.
От една страна, както показва изследване на американския Pew Institute, сред европейците като цяло расте недоверието към техните собствени медии.
От друга страна, ако се вярва на руските проучвания, руснаците активно гледат държавната телевизия и са възприемчиви към националистическата пропаганда, която прославя Русия.
Съвкупността от тези два фактора придава определена тежест на руската риторика. Добавя се и това, че само тя носи „антисистемен“ (насочен срещу глобализацията и либерализма) характер, което и позволява да получи определена подкрепа сред западните граждани.
- Кои са основните пропагандистки медии на Кремъл? Какви средства използват за разпространение на своите послания? Коя е главната им цел-пропагандиране на „руското“ или повече се стремят да дискредитират и отслабят западните институции? Как точно действат?
- Най-известните пропагандистки медии са Sputnik и Russia Today (RT). Sputnik и RT прославят победата на СССР над Германия, подчертават „добрата ситуация“ в Русия, „успехите“ в Сирия и т.н. Това е така наречената „позитивна пропаганда“, която отговаря на възприемчивостта на населението към подобни правителствени изявления.
Не знам дали те се опитват и успяват да дестабилизират западния свят, но го критикуват непрекъснато. При това, част от аудиторията на руските медии ги гледа, защото те представляват „силата, която действа против американския империализъм“.
Освен тях активно се използват и социалните мрежи, блоговете, форумите.
Мнозина вече са чували за прословутите тролове, които се занимават с писане на прокремълски съобщения и коментари. Става дума за така наречената техника „астротурфинг“**, която се използва много активно и от Китай.
В социалните мрежи са разпространени извънредно активни прокремълски групи (при това не е ясно дали на всички тях им се плаща или те действат с искрени подбуди).
- Какво правят европейските страни срещу руската пропаганда?
- Засега е направено много малко, но темата е в духа на времето. Европейската комисия прие редица решения, за мерки срещу руската пропаганда.
Дори беше сформиран своеобразен „патрул“, на когото е поръчано да дава отпор на проруската и антизападна пропаганда в мрежата, но в него засега участват едва осем души (нарекоха ги „осемте самураи“), което ме кара да се усъмня в неговата ефективност...
*Франсоа-Бернар Юиг е директор на научните изследвания на френския Институт за международни и стратегически изследвания (IRIS). Той е в ръководството на Центъра за геостратегическа информация, научен сътрудник във Висшия съвет за образование стратегически изследвания. Неговите изследвания в областта на информационните технологии се прилагат в икономическото разузнаване. Автор е на книгата „Тероризмът-насилие и пропаганда“.
**Астротърфинг (Astroturfing) — използването на специално наети, платени потребители на интернет за изкуствено управление на общественото мнение. Използва се, за да бъдат отстранени или обезценени мненията на реалните потребители, за организирането на фалшиви кампании в интернет, които създават впечатлението, че мнозинството от хората искат нещо конкретно, или се обявяват против нещо. Наричат практиката астротърфинг „петата колона в интернет.
Превод: Faktor.bg
Бележка на Faktor.bg
Ето как съвсем в духа на хибридната война онлайн изданието „Руски дневник“ (списвано на български език) се появи „резюме“ на текста на френския експерт Франсоа-Бернар Юиг (виж ТУК,б.р.). Той е ярко потвърждение на начина, по който кремълската пропаганда манипулира фактите.
Световно известният експерт по информационни техноголгии и пропаганда наистина изразява тревога от агресивността на руската пропаганда и мястото, което заема в хибридната война.
Но в публикацията на „Руски дневник“ тя е интерпретирана като признание, че Западът е безпомощен да се справи с „иновативната и ефективна“ руска пропаганда.
Нещо повече, според интерпретацията на руската медия, Франсоа-Бернар Юиг е признал постиженията на руските „журналисти“, които масово печелели доверието на западната публика, като е пропуснато изречението: „Според мен, тяхното влияние на Запад е доста слабо“ именно по повод усилията на руските пропагандни медии да повлияят на западното обществено мнение.
Манипулативно е представено и мнението на Юиг, защо руската пропаганда има успех в определени кръгове на Запад, заради „антисистемния си характер“, тоест с нападките си срещу демокрацията, етническата и сексуалната толерантност, хуманното отношение към мигрантите.
Естествено, пропуснато е и мнението на Юиг за „тролските фабрики“ и начина, по който действат.
„Руски дневник“ е издание на „Расийсская газета“ и се издава с пропагандна цел на близо 10 западни езика.