- Вие отдавна следите проявите на ислямския екстремизъм не само в мюсюлманския свят, но и в Европа. Изненадаха ли ви мащабите на терористичните атаки в Париж и Брюксе?
-Не. Изненада ме това, че се забавиха толкова. Международният ислямизъм отдавна е обявил война на Европа и всяка страна е мишена на терористите.
- Във Вашия роман "2084" е показан страшният вариант на религиозен, тоталитарен, жесток ислямистки режим. Мислите ли, че в Европа наистина е реално създаването на подобен ислямистки режим?
- Във всеки случай, ислямистите се стремят към това. И дори фундаментът е заложен: спящи, но и активни клетки на ислямски екстремисти, цяла инфраструктура от джамии, банки, търговски фирми, образователни учрежедения.
Те имат обща стратегия и, предполагам, че сега всичко ще се случва по-бързо и ще се проявява много по-силно. Но е важно и това как ще реагират европейците. До момента те реагират по-скоро неудовлетворително.
- Военните действия на коалицията в Сирия и Ирак не са ли достоен отговор на ислямистката заплаха?
- Разбира се, че не. Не се сражаваш с бомби срещу идеи. Нещо повече: така идеите получават още повече сила. С идеите трябва да се бориш с идеи, философия, развитие на демокрацията, нови подходи към секуларизацията на обществения живот, да се подпомага интеграцията на мюсюлманските общности в eвропейското общество.
- Вие смятате, че Западът допуска грешки и дори способства за ескалацията на насилието?
-Да, смятам, че западното общество недооцени проблема за интеграцията на мюсюлманските общности в Европа. А западните страни мислеха, че това ще бъда прост процес, който ще се случи едва ли не автоматично – нали хората живеят на Запад в условията на демокрация и определен комфорт...
Мюсюлманите също искат да ползват тези блага. Но мюсюлманските общини имат и особени потребности, на които не беше отделяно достатъчно внимание – потребности, свързани с мюсюлманския свят. Всички пропуснаха това. И Западът, да си кажем искрено, не се прояви от най-добрата си страна, подкрепяйки диктатурите в Близкия и Средния Изток, в Северна Африка. И сега запdдното общество трябва да плаща за последиците от тази недалновидна политика.
- Как тинейджърите от френските предградия се превръщат в джихадисти?
-Те живеят в изолирано общество. Това е една от най-важните причини. Това са млади хора с комплекси и проблеми, те се чувстват некомфортно, те нямат работа, не са получили и добро образование. Те живеят в среда изпълнена с противоречия. От една страна те уж живеят в Европа, но от друга страна, много неща ги свързват с историческата родина на родителите им.
Ние трябва да се борим с тази изолация, нe знам как точно, но сме длъжни непременно да го направим.
- Някои твърдят, че европейските ценности са в криза и, че това също може да доведе до разпалване на ислямистко насилие.
- Да, убеден съм в това. Според мен, философията на Просвещението, който Западът следваше в продължение на последните столетия, започна да изживява себе си. На първо място самият Запад губи уважение към собствените си ценности, своята собсвена философия на Просвещението. На второ място, глобализацията заличава особеностите на отделните страни и заменя общочовешките ценности със законите на пазара – чрез потреблението, индустрията на развлеченията, удовлетворяването на чисто материални потребности.
- Вие говорите за Просвещението. Святате ли, че идеята за свободата губи своята привлекателност?
-Да, определено. Вече няма никаква свобода. Ние живеем като пленници в строго организирани държави, които са поставили принципите на материалното в центъра на своята политика. Рекламата и маркетингът формират нашето рефлекторно поведение. Няма свобода. Всемогъщият и вездесъщ закон ограничава свободата на гражданите. Единствената свобода, която ни е останала е да следваме едни или други разпореждания.
Разсъждавайки така, мюсюлманите решават: вместо да се подчиняваме на законите на Запада, по добре да се подчиняваме на заповедите на регилията. Религията поне обещава рай. Освен това, джихадът се възприема като приключение.
- Смятате ли, че е възможно да бъдат възстановени ценноста на свободата и западното светоусещане?
-Безусловно. В мюсюлманския свят има дума, която мюсюлманите повтарят всеки ден и,което им придава сила: "нахда". То означава Ренесанс. Мюсюлманите искат възраждането на великата Арабска империя, на арабо-мюсюлманското общество, исляма и бойния дух.
Мисля, че Западът трябва да започне процес, който може да бъде наречен ренесанс, по аналогия с процеса в Европе от XV и XVI век.
Новият Ренесанс би означавал реконструкция, обновление, възраждане на идеалите на Просвещението, изкуството, културат. За да се случи това е необходимо в някаква степен да се отдалечим от законите на пазара и глобализацията. Ето в това е проблемът.
Може би ще е нужно да се създаде федеративна Европа, уважаваща своеобразието на всяка отделна страна, вместо всичко да бъде стандартизирано. Това е нещо, което трябва да се направи, но, изглежда, никой не се замисля и не го прави. Сред интелигенцията и в университетските среди се водят дискусии на тази тема, но не и сред политиците.
Докато в мюсюлманския свят това вече се прави, работи се. Мюсюлманите може да го правят зле. Джихадистите го правят зловещо, твратително.
Но Западът спи, лежи на лаврите си, вместо да мисли за бъдещето-тук и сега.
*Буалем Сансал роден през 1949 година и е един най-известните алжирски писатели. В продължение на много години Сансал предупреждава за опасността от радикалния ислям. Неговият последен роман "2084" е награден с наградата на Френската академия.
Превод: Faktor.bg