​Богдана Карадочева: Плеймейтките замениха възрожденците в България

Политическият елит няма да си признае грешките на Прехода, защото така се прави по цял свят

Не следя разрухата в БСП, сменям канала като видя техните хора

Вярвам на Вежди Рашидов, че ще се погрижи за пенсиите на творците, казва в навечерието на Възкресение пред Faktor.bg любимката на няколко поколения българи

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Карадочева, какви страсти бушуват във вас в навечерието на Възкресение?

- Единственото, което ме вълнува по време на Страстната седмица, е Великден, който е най-големият празник за всички християни. Какво си говорят политиците, вече не ми е много интересно. Църквата е отворена за всички християни и всеки е свободен да отиде в нея. Намираме се в Страстната седмица, в която трябва да говорим за Великден, за вярата си и за Бог. Политическите страсти не би трябвало да са ни интересни, а да се молим и да вярваме. Аз своята вяра винаги ще я имам, защото с нея съм се родила и с нея ще си отида от този свят.

- Защо българите винаги сме песимистични, сякаш изгубихме вярата си?

- Българите просто сме такива. През март бях на много места в чужбина и такъв негативизъм като българския, аз не съм виждала. Нямам обяснение защо се случва това в България. Най-накрая трябва да разберем, че животът е в ръцете на самия човек. Че той трябва да си помогне сам, а не да чака винаги държавата, партията или министърът да му поднесе на тепсия всичко. Всеки има своя живот и трябва да се бори с добро за него, защото станахме много лоши. Голяма част от народа ни стана особен и намръщен. Още от сутринта виждаме по телевизиите само сърдити и намръщени хора, които ни заливат с негативни новини. Нашият народ има много мъдра мисъл – помогни си сам, за да ти помогне Господ. Ние трябва да си помогнем с добро, защото в крайна сметка има слънце, има деца, светлина и музика в живота ни, но все по-малко се говори за това. Слава богу, че наскоро в България, например, се появи оперната певица Соня Йончева, на която медиите обърнаха внимание.

- Трябва ли талантите ни да отидат на гурбет и да станат известни в чужбина, за да ги забележим и тук?

- Може би трябва. За да видят хората какво отношение имат останалите по света към живота и да се опитаме да бъдем като тях, да подражаваме на сънародниците ни, които са видели и другата страна на планетата. Това са истинските европейци и истинските хора.

- Остана ли истински културен и политически елит в страната?

- България не е същата, каквато беше преди 10-и ноември 1989 година. Елит има. Има страхотни актьори, прекрасни музиканти, писатели, художници и талантливи деца, които пеят, рисуват и свирят. Част от тях са много добри математици, например, които печелят медали на световни олимпиади. За жалост медиите си запушват ушите и не искат да го показват. Нямам обяснение защо. Те имат много голяма вина, тъй като обръщат много малко внимание на качествените хора, а на екрана и на страниците се показват непрекъснато псевдоиндтелигентни и псевдоумни личности. Що се отнася до политическия елит, той не си признава грешките за последните 25 години, защото по цял свят това е практика. Какво означава политически елит? Кой си признава грешките – нито в Америка, нито в Италия или Франция това няма да се стане? Всеки има своята истина и е прав за себе си.

- Ще понесе ли БСП вина, че през последните 25 години повлече самоубийствено към дъното цялата нация?

- Аз не съм симпатизант на БСП и вече изобщо не ги следя и не ме интересуват. Беше крайно време и те да се разцепят. Виждам, че десницата поне се опитва да върви нагоре в момента. Лошото е, че самото ни общество е много разделено, както и политиците ни. Като цяло, световната ситуация е много особена. Аз не мога да давам акъл за политика, защото всичко е много по-сложно от това, което виждаме и не мога да давам акъли. Аз поддържам Реформаторския блок. Чуваме се с Иван Костов, макар че не сме се виждали отдавна. Обикновено си честитим празници, но не коментираме политика отдавна.

- След като сте разочарована от политиката, вярвате ли в новите възрожденци и откривате ли ги в България?

- Дано, както пея в песента си, да ги има, но аз не ги виждам, защото всички вече са вторачени в себе си. Не мога да говоря за възрожденци, но у нас остават много талантливи и умни хора, с които обаче медиите не се занимават, а предпочитат да отразяват плеймейтки, които лично на мен не са ми интересни. В същото време има предавания, в които виждаме таланта на тези деца. За да се реализират обаче, трябва да им поръчаш песен, да намериш подходящ текст за тяхната възраст, за да бъдат адекватни на сцената. Музиката трябва да пасва на тембъра им и на стила им. За да стане един певец звезда, той трябва да е интересен и различен. В началото обаче за това е нужна помощ, която след шоуто много малко от талантите ни получават от продуцентите. Нашето поколение на динозаврите бяхме идеалисти и истински. При нас нямаше комерс и не чакахме нищо. Просто искахме България да се промени.

- Вярвате ли, че постепенно чалгата в страната ще изчезне?

- Не, тя никога няма да изчезне. Това течение в държавата ни навлезе в началото на 90-те години. Преди това то беше срамно за слушане и се свиреше само на циганските сватби. След това се оказа, че на голяма част от хората музиката, а и поведението на подобни хора дори и в политиката, им хареса. Какво можехме да направим? Щом им харесва, нека да слушат и да гледат чалга.

- Васко Найденов казва, че певците се пенсионират като стриптизьори. Промениха ли се нещата и има ли изход на проблема от страна на културното министерство?

- За първи път певците от моето поколение виждаме надежда. Аз вярвам на Вежди Рашидов, защото е много сериозен човек и творец. Той разбира какъв е нашият проблем и знае, че е невъзможно само нашите документи да ги няма от времето на социализма. Оказа се просто, че някой се е изгаврил с нас.

- Къде ще празнувате на Великден?

- Както винаги – вкъщи. Ще направя козунаци, за да замирише на празник и ще боядисаме яйца с моите малки внуци. Вълнувам се винаги много около празника. Нека всички хора да са здрави и да вярват в доброто, тъй като само то е изходът от всички несправедливи неща, които ни поднася животът.