Разликата със заема на Орешарски е, че искаше пари за финансиране на свръх дефицит
Хроничните бюджетни дефицити изчезват като започнем да харчим, колкото сме изработили, казва пред Faktor.bg експертът и бивш финансов министър
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Радев, по-стабилна ли е България финансово, след гласувания от парламента нов държавен дълг в размер на 8 млрд. евро?
- Може да се каже, че страната е по-стабилна, доколкото за период от 3 години се осигуряват средства за рефинансиране на излизащия в падеж стар дълг и за финансиране на плануваните бюджетни дефицити. Новото всъщност е това, че сега тази операция се прави с хоризонт от 3 години, а досега беше година за година. Излизането на международните финансови пазари с три годишна програма за емитиране на дълг е положително, защото демонстрира сигурност, стабилност и предвидимост, което повишава доверието на инвеститорите към България и способства за по-ниски лихвени нива на българските емисии. От тези 8 млрд. евро, по-голямата част – 6 млрд., са предназначени за рефинансиране на стар дълг т.е. с нов дълг, погасяваш стар, при което общият размер на дълга не се увеличава, защото към него прибавяш и изваждаш една и съща величина. При това лихвите по новия дълг са значително по-ниски от тези на стария, което води до по-ниска цена на обслужване на общия държавният дълг. Останалите 2 млрд. евро са предвидени за финансиране на бюджетния дефицит. С тях обаче се увеличава размерът на дълга, поради което и управляващите и обществото трябва много внимателно и отговорно да се отнасят към него.
- Ще се окаже ли заемът достатъчен инструмент за ограничаване на вече хроничните бюджетни дефицити през следващите три години?
- Дефицитът означава да харчиш повече от колкото си изработил. Това „в повече“ се финансира със заем т.е. дълг. Между понятията дефицит и дълг има пряка линейна зависимост – дефицитът създава дълг, а не обратното. Дефицитът е причината, а дългът е следствието. В този смисъл на въпросът може ли заемът да се окаже инструмент за ограничаване на хроничните дефицити, мисля, че не може. Защото ако парламентът приеме висок дефицит, той ще трябва да приеме и адекватно висок дълг, за да го финансира. Учудващо е трогателното безхаберие на много депутати, които при дебатите около приемането на държавните бюджети, от девет кладенеца вода носят, за да увеличат този или онзи разход, с което се надува дефицитът, а когато дойде време да се финансира същият този дефицит с нов дълг простодушно се удивляват на размерът му.
- Заемът за финансиране на дефицита предизвика полемика – политици и някои наблюдатели твърдят, че биха го оправдали само, ако е насочен към инвестиции, икономически растеж, разплащане с бизнеса и т.н. Оправдана ли е такава позиция?
- Моето мнение е, че да поставиш въпроса за какво точно ще се харчи дефицитът е или спекулация или невежество. Всеки политик и всеки депутат с повече от 1 година стаж би трябвало да е научил, че дефицитът е превишението на разходите над приходите в бюджета и финансирането му всъщност е разплащането на тази разлика като цяло, а не за отделен вид разход. За да стане съвсем ясно, ще ви дам пример със семейния бюджет. В края на месеца имате да плащате разходи за 1000 лв. Това са разходи за ток, вода, наем, храна, облекло, учебници и всичко останало. В джоба си обаче имате само 900 лв. Не ви достигат 100 лв. Това е дефицитът. Вземате заем от съседа 100 лв. Това е дълг. Слагате тези 100 лв. в джоба си при другите 900 лв. Стават общо 1000 лв. След това отивате на гишето, вадите тези 1000 лв. и си плащате всички задължения. Накрая някой ви пита: кажи сега с тези 100 лв., които взе назаем кой точно разход си платил? Токът ли, наемът ли…..? Нали разбирате колко нелеп е този въпрос? А иначе разговорът за инвестиции, икономически растеж и прочее е много хубав, но той е друг дебат и друго финансиране – не това. Не за тази ратификация и този дълг.
- Има ли скрити капани от този нов заем, как ще се проявят? Бихте ли коментирали основните обвинения на противниците на заема?
- Ненавременната и недостатъчна информация и обосновка на необходимостта и предимствата на този заем създадоха много благоприятна атмосфера за различни спекулации и политически популизъм. Някои от тях дори грозни, други смешни, като малоумното твърдение, че заемът ще се използва за превъоръжаване и подготовка за война с Русия. Питате за скрити капани. Аз не бих казал, че има. По-скоро съществува известна неяснота във времето. Все пак сега се ратифицираха само договорите с посредниците за обслужване на бъдещият дълг, а не самият дълг. Предстои да се уточни сумарният дефицит за трите години. Дефицитът за т.г. е известен – 2.5 млрд. лв. Той е гласуван с бюджета за 2015 г. За следващите две години само е разчетен в тригодишната прогноза съответно 2.1 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв. Парламентът може да реши друго, когато приема бюджетите за 2016 г. и 2017 година. Възможно е да ги увеличи ако икономическата обстановка се влоши, но и да ги намали, ако се извършат толкова дълго отлаганите структурни реформи в бюджетния сектор и икономическият растеж се засили, така че сумарният тригодишен дефицит да се окаже по-висок или по-нисък от 6.4 млрд.лв., което ще окаже влияние върху размера на финансирането му или върху необходимия размер на нов дълг. Освен това, този дълг може да се намали с около 3 млрд. лв. в частта му рефинансиране на стар дълг, ако Фонда за гарантиране на влоговете и Първа инвестиционна банка в рамките на тези три години възстановят на Министерството на финансите получените от държавата кредити. В крайна сметка, като се сумират плюсовете и минусите, общият размер на новия дълг може реалистично да се намали поне с 2 млрд. лв., какъвто ангажимент пое финансовият министър и да останат достатъчно буфери за фискална стабилност.
Колкото до основните обвинения на противниците на заема, безпристрастният и професионален анализ би ги отхвърлил до едно. Ето моите отговори на някои от тях: огромно увеличение на държавния дълг; нови 16 милиарда лева, които децата ни ще изплащат 30 години; дългова спирала и гръцки сценарий; доближаваме 60% от БВП.
Истината е, че независимо от планирания нов 16 млрд. дълг, общият размер на държавният дълг след 3 години ще се увеличи само с 5.3 млрд.лв. или с 4% от БВП. В началото на т.г. дългът е 22.1 млрд.лв., в края на 2017 г. ще достигне 27.4 млрд.лв. или 31.3% от БВП. Тоест - увеличението е 27.4 – 22.1 = 5.3 млрд.лв. Ако разделим този дълг на 3 години,ще получим средно-годишно 1.8 млрд.лв. което е по-малко от нарастването на дълга за всяка от последните няколко години. Всъщност голямата част от новия дълг ще се използва за рефинансиране на стар дълг при което, както вече обясних общият размер на държавния дълг не се увеличава.
– Основателни ли са обвиненията и спекулациите на опозицията, че парламентът подписвал празен чек на правителството, а депутатите били изненадани от огромния размер на новия дълг и не знаели какво го налага?
- Изненадани могат да бъдат само онези депутати, които през декември миналата година са проспали дебатите по приемането на бюджета за 2015 г. и съпътстващата го тригодишна прогноза. В тези документи много ясно са записани както дефицитите по отделни години, така и сумите за рефинансиране на старият дълг излизащ в падеж през тези години. Оставаше само да се съберат тези няколко числа и до изненада нямаше да се стигне. Празният чек, който депутатите подписвали, е поредната спекулация. Подчертавам – въпросната ратификация е за избор на посредници, а не за размер на дълга. Но дори и да беше за дълг, парламентът в никакъв случай не се заобикаля, защото той определя два основни параметъра на дълга в Закона за бюджета за всяка година поотделно. Това са максималният размер на новоемитиран през годината дълг и таван на общия дълг в края на годината. За 2015 г. тези параметри са гласувани. За следващите две години обаче предстои те да се определят със съответните бюджетни закони. За какъв празен чек може да става дума, след като депутатите могат да приемат за тези години такива величини за дълга, каквито сметнат за целесъобразни.
– Приемате ли за сериозни атаките към финансовия министър, че никой не го е упълномощавал да подписва договор с външни посредници за нов дълг, при това без конкурс, на тъмно, с неизвестни комисионни.
- Невярно твърдение. Законът за държавният бюджет за 2015 г. изрично управомощава финансовият министър да проведе консултации и сключи договор с финансови посредници при последваща ратификация от Народното събрание. Той направи точно това. Относно конкурса – липсва законово задължение за такъв. И неслучайно. Работата с финансовите пазари изисква изключително внимание, компетентност, дискретност и деликатност. Да продаваш дълг не е като да продаваш зеленчуци на пазара. Затова обикновено се провеждат преговори с по-широк кръг финансови институции и впоследствие се сключват договори с онези от тях, които предложат най-добри условия. Няма практика за обявяване на комисионните на посредниците, но за тези, министърът декларира, че са по-ниски от всички аналогични предходни случаи.
– В параметрите на споразумението за дълга е записана изключително висока горна граница на лихва – 10%, а пазарната лихва е много по-ниска. Нарушават ли се така българските интереси?
- В последните 5 – 6 години тези до 10% фигурират във всички български емисии. И точно затова, защото е нереално висока граница. Ако поставиш таван до 5%, пазарите се ориентират за възможностите и капацитета на емитента и може да се насочат към близка база – да речем 4% или 4.5%. Кажеш ли обаче 10%, все едно не им казваш нищо – толкова е широк диапазонът. Тогава отиват към реалните пазарни стойности, валидни към момента. Сега те са малко над 2%.
– Как ще убедите опонентите на правителството и невярващите, че този 16 млрд. лв. нов заем е добър, а не 16 пъти по-лош от единия милиард, който Орешаски искаше да вземе?
- Разликата между двата заема е съществена. Новият заем е за рефинансиране на стар дълг и за финансиране на определения в закона дефицит. Старият заем на Орешарски е за финансиране на свръх дефицит, т.е. за финансиране на дефицит над заложения в закона и за харчене на допълнителни пари от нереформираните бюджетни системи, защото те „имали нужда“от допълнителни разходи. Поради което бе актуализиран бюджетът посред годината.
- Трябва ли да се мисли за преструктуриране на външния ни дълг, с оглед на ниската цена на заемния ресурс в момента?
- Този момент наистина би могъл да се използва. Особено когато става дума за замяна на стар дълг с висока лихва с нов дълг с ниска лихва. Или за обратно изкупуване на дълг с редукция – т.е. под номиналната му стойност и замяната му с нов дълг с ниска лихва. Но в този случай трябва да се мисли наум и да се действа тихо и внимателно за да не разберат пазарите. Защото усетят ли, че държава прави подобно нещо, реагират светкавично и обезсмислят операцията. Ще ви дам пример. Някога, като финансов министър през 1999 г. и 2000 г. с агентството на Булбанк и някои други финансови институции тихо и безшумно успяхме да изкупим обратно външен дълг /Брейди облигации/ за близо 500 млн. долара при цена до 75 цента за долар. т.е. 25% икономия за всеки долар обратно изкупен дълг. Малко по – късно, при НДСВ, Милен Велчев публично заяви, че ще управлява активно външния дълг, направи няколко несръчни обратни покупки, пазарите разбраха, че държавата е насреща и цената се покачи над 90 цента за долар.
- Опасно ли е лавинообразното нарастване на държавния дълг през последните години?
- Разбира се, че е опасно. За всяка държава е опасно. Ние все още имаме привилегията да минаваме за страна с един от най-ниските дългове спрямо страните от Европейския съюз. Плашеща е обаче скоростта на нарастване. Докато преди 2 години беше 15% от БВП, след 2 години ще бъде 31% от БВП – 2 пъти повече. Тази тенденция трябва да бъде преустановена. Може да го направим само ако отстраним причината – хроничните бюджетни дефицити. И започнем да харчим, колкото сме изработили, а не повече. Нарича се балансиран бюджет.
- А можем ли да постигнем балансиран бюджет без да поставим под угроза някои публични услуги?
- Според мен – да. Но трябва да се работи упорито в две посоки. Първата е повишаване на икономическия растеж и подобряване на събираемостта на приходите. Това е трудно постижимо в краткосрочен план предвид видимото забавяне растежа на европейската икономика и продължителната дефлация в България. Би могло обаче още сега бързо да се помогне на икономиката като се освободи от всички бюрократични спънки и задържащи режими. Втората е рязко да се повиши ефективността на държавните разходи. Може да се постигне с незабавни и дълбоки структурни реформи в тежките, бюрократизирани бюджетни системи – социална дейност, здравеопазване, образование, публична администрация и т.н. Тези сфери поглъщат огромен обществен ресурс, при влошаващо се качество на продукцията им. Затова обаче от управляващите се изисква много смелост, упоритост, компетентност и разбира се - парламентарна подкрепа. И още нещо – аргументирано, навременно и разбираемо представяне пред обществото на действията на правителството. На целите и смисъла на тези действия. На очакваните резултати от тях. Ако тази информация бъде предоставена професионално и разбираемо, то не само ще се получи необходимата обществена подкрепа, но и рязко ще се ограничи възможността за нечистоплътни спекулации, като тази с новия дълг.