Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Ганев, какъв е вашият анализ за икономическата ситуация в страната след старта на новото правителство?
- Нещата не изглеждат много розови. 2014-та беше тежка година. Политическата криза се отрази в отстъпване от реформи и дори крачки назад, като например – при пенсионната. Имаше и доста популизъм. Това доведе до „изпускане на бюджета” още в средата на годината. Така в някаква степен се стигна и до банковата криза и случая с КТБ. Рефлектира и върху кредитния рейтинг на страната, който беше понижен. Общият ефект от миналата година е, че от една страна, която беше по-скоро стабилна, ние изгубихме кредитния си рейтинг и се настаниха мрачни прогнози.
След изборите имаше един лъч на надежда – доколко реална, доколко измамна. В политически план изглеждаше, че ще има стабилно правителство. В момента то може да е такова, но не дава ясни сигнали, че е способно да предприеме разумните стъпки. Единият сигнал беше средносрочната бюджетна рамка, която залага немалки дефицити през следващите три години и то немалки – на ръба на европейските правила. След това дойде решението, което беше свързано с пенсионната реформа – което излъчва по-скоро негативен сигнал навън.
- Как трябва да бъде извършена пенсионната реформа?
- Това, което се разбираше под пенсионна реформа в последните години беше по-скоро покачването на възраст и стажа, с което се изчерпваше закърпването на системата. То беше напълно необходимо, но недостатъчно. По-важният въпрос стана откъде пенсионерите ще получават пенсия – от НОИ или от лични сметки. Въпросът седеше от 2000-та година, но си остана на едно ниво – 5% към НОИ. Решението от края на годината е фискално, не пенсионно и има за цел запълване на бюджета с 8 млр.лв, които са в личните фондове. Това сме го виждали и в други страни, например Унгария.
- Ако тази схема се прокара от парламента, как ще се отрази в дългосрочен план?
-Това е едно от най-грешните решения в последните 10 години. Първо разбива цялата идея на пенсионния модел, който имаме, противопоставяйки две коренно различни неща. Това е доста негативно решение, което цели, краткосрочно, ако някой се подлъже, да си прехвърли парите – особено хората, които сега започват работа. Тази мярка не само отнема ресурс от личните ни сметки, но в дългосрочен план дава и допълнителни задължения на НОИ, които ще трябва да платят по-високи пенсии, за което пари няма. По-лошото е, че сме на ръба на Конституцията, която казва, че това са лични сметки и не могат да се използват от политици. Вратичката, която използват, е „избор”. Toва е и доста лош сигнал към инвеститорите.
- Кои на най-спешните реформи, които трябва да се направят, за се подобри икономическият климат?
- Някак витае мнението, че реформите, които трябва да се направят, са радикални и звучат скандално. Ние трябва да направим това, което сме обещали в Стратегията Европа 2020, което всяка година Европейската комисия, в своите доклади, ни препоръчва. Ако следваме препоръките, много бързо ще си възвърнем кредитния рейтинг и доверието. Трябва да се покаже, че в бюджетната политика, поне в средносрочен план, се води политика на консолидация. Друга мярка е, например, ограничаване на ранното пенсиониране и инвалидните пенсии. Неща, които очевидно, не са в нормални рамки. Също така и спешна здравна реформа, но и предложенията там не са широко подкрепени; да не забравяме и нов Закон за средното образование, който отговаря на днешните реалности. Но най-големият приоритет трябва да бъдат новите работни места – икономиката няма как да се задвижи без това. В бюджета е заложено минимално покачване на този показател.
- Дебне ли ни нова банкова криза, подобна на тази с КТБ?
- Не мисля, че може да очакваме повторение. КТБ не беше системно важна банка, за да може нейният срив да повлече и други – това се доказа отдавна. Доверието в банковата система остава високо – спестяванията нарастват в сравнение с периода преди кризата с КТБ. Една от причините да рухне точно в този момент, не беше просто, заради практиките, които се използваха, но и заради разместването на властовите пластове; конфликтите между отделни политически партии и разкриването на зависимости. Това доведе до едва ли не личен скандал, който оголи банката. Скоро не се очакват такива сътресения. Още повече имаше друга такава банка, която издържа нормално.
- Цените на петрола падат, а у нас това не се усети много. Монополът в сектора ли е причината за това, как ще бъде преодолян?
- В България цените паднаха около 80 ст., но да не забравяме, че голяма част от цените е акциз, а не самата суровина. Аз не бих желал да говоря за монопола, защото темата е доста специфична. Според данните, които анализирахме наскоро, става ясно, че не може да говорим за пълен монопол на една компания над всички останали. Съществува опцията за внос, наблюдава се и различна цена на отделни компании – все пак има някаква конкуренция, когато се стигне до крайния потребител.
Това, което става с цената на петрола, по-скоро рефлектира върху бюджета – по-ниски цени – по-ниски акцизи. Това може би ще отвори една малка дупка в бюджета, но ефектът няма да е толкова голям, че да го преобърне. Дефицит за 2, 5 млрд. лв. при дупка от 50 млн. или дори 100 млн. лв, не са определящ фактор.
- Къде се намира България в скалата на международната нестабилност, повлияна от кризата в Украйна?
- Конфликтите Украйна - Русия – ЕС водят до санкции и причиняват донякъде и ниската цена на петрола. Върху страната ни ще има по-скоро ограничен ефект. Ще има по-скоро негативни ефекти върху туризма, защото търговията ни не е насочена толкова много към Русия. Ще има ефект от санкциите, но нямаме компании, които да работят на руския пазар и да са структурно определящи. Да не забравяме, че донякъде вече е модерно да се експлоатира темата със загубите, защото има вариант да бъдеш компенсиран. Конкурентноспособността ни и растежът на икономиката не зависят нито от търговските ни отношения с Русия, нито от понижението на цената на петрола.
В международен план е много спекулативно да се твърди нещо със сигурност по повод цената на петрола. Повечето данни показват, че нивата ще останат такива, може и да има намаляване. Има много геополитически интереси, съмнявам се отношението към Русия, например, скоро да се промени.
- Какво е вашата позиция за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със САЩ, преговорите за което, протичат в момента?
-Това може би ще е тема през цялата година, защото е много дълъг процес. Идеята е да се отворят двата най-големи пазара от двете страни на Атлантика. Това означава повече възможности за български фирми, а в момента има такива, макар и немного. В същото време може да участваме в производствения процес. Може да има ефект и по отношение на инвестициите. Относно противниците на споразумението – когато отваряш един пазар – винаги има хора, които печелят и губят. В случая трябва да се гледа, кои са преобладаващи, а това са първите – конкурентноспособните.