Константин Кацаров е основател и фронтмен на рок-група „Ренегат“. Писател, автор на поредица романи за момчетата от „ъндърграунда“. Негов е и първият български аудио-роман „Мутра“ (2006 г.). Има син Иван на 20 години и дъщеря Християна на 9. Автор е на книгите „Дрибъл“ (2005 г.) и романа „Какавида“ (2008 г.), написан съвместно с Надежда Йорданова, с която се познават само виртуално. С „Ренегат“ участва в първия „Kavarna Black Sea Battle of the Bands“ в началото на лятото.
Интервю на Антоан Василев
- Защо се представяш за общ работник в "Ренегат"? Народът масово иска да е началник.
- Създадох "Ренегат", като моя остра, вътрешна потребност и като такава тя изискваше от мен да работя най-много от всички. "Ренегат" е моят дом в който не ми е необходимо да подчертавам дебело кой е главата на семейството. Относно желанието на народа, отдавна съм на мнението, че всичко е суета и гонене на вятъра.
- В момента над какво работиш - в групата и имаш ли сюжет за нова книга?
- В групата имаме нов китарист и в момента работим върху това да му създадем нужния уют. Трамбоваме най-доброто от Ренегат и се подготвяме за срещи с публиката ни на живо. Естествено погледът ни е вперен и в създаването на нови песни.
Да, имам сюжет за нова книга, всъщност той не е един. Но това за мен не е нищо ново, а просто начин на живот. Писането на нови неща ми дава възможност да се изграждам отвътре, което е и моя основен двигател в живеенето.
- Казваш, че действителността върви с измислицата, истината - с лъжата, а ти с миналото си - вярваш ли на "катарзиса" на политиците?
- Не, не вярвам. Всичко е безвъзвратно опорочено в тази област. Политиката е средство за материално облагодетелстване и самозадоволяване на егото. Лошата миризма винаги ще бъде по остра от хубавата.
- Показно лицемерие или наистина за първи път с прозрачни преговори се стигна до мнозинството и новото правителство?
- Хо, хо…. Смяташ ли, че давайки ти това интервю ще ме опознаеш или ще ти стана прозрачен. Това, че медиите се разхождат из коридорите на парламента не означава, че на нас ни става ясно колко е кръвното налягане на министър председателя. Това за прозрачността са само думи. Може да е така, а може и да не е…
- Как би охарактеризирал всяка една от партиите ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ? А опозицията БСП, ДПС, Атака и ББЦ?
- Много бих искал да съм изчерпателен на всичките ти въпроси но моралът и естеството на съзнанието ми не ми позволя да отделя толкова време, че да охарактеризирам неща от сфера която не ми е по вкусът.
- Какво мислиш за "най-известната" пловдивска депутатка Ана Баракова след поредицата й медийни изяви. Това ли е приносът на Пловдив към парламентаризма?
- Мога да кажа много неща по въпроса но не искам да се сливам с масите. Видях няколко от нейните изяви, а и не само нейните. Това е само в потвърждение на по-горните ми думи, че моралът в политиката е безвъзвратно разрушен. Ако не беше така, щеше да има механизъм, който да прави подобни „грешки“ невъзможни. Обаче най-лошото от всичко е, че този механизъм е народът. А по всичко личи, че ние като такъв сме „слаби ученици“.
- Приближават ли се световете на политиците и "обикновените" хора?
- Разбира се, че не. И аз не правя с това откритие. Ситият не вярва на гладния. Болен здрав носи. На чужд гръб и сто тояги са малко.
- В света на романите ти мангизлии, полицаи и баровци се държат като прасета, а "мутрите" са нормалните хора - има ли подобно лицемерие в живота - по телевизора и в парламента едни, а всъщност коренно противоположни наистина?
- Ще ти издам нещо. Работя върху история с работното заглавие „Лицемерия“. Попълвам редовете в нея от 2008г. Преди двайсет и няколко години моята мечта беше да живея „нормално“. Обаче възможност за такъв живот в България няма. В моите истории нещата стоят така.
А лицемерието е вирус в пъти по-заразен от еболата.