Десните лидери си показаха „рогата” и личното его, след като в политиката навлязоха големите пари
На Русия трябва да дадем отговор - повече Европа в България, казва пред Faktor.bg бившият председател на 36-то Народно събрание, политик и дипломат
Интервю на Косара Белниколова
- Г-н Йорданов, ако използваме една ваша крилата фраза, смятате ли, че резултатите от последните парламентарни избори са „щастлив ден за демокрацията”, какъв е шансът за съставяне на дясноцентристко правителство?
- Изборите са само право и дълг към демокрацията. Щастията и нещастията идват след тях, защото, както гласуваме така и живеем. Ако гласуваме „правилно“, има шанс да живеем добре. Грешим ли – можем да се сърдим само на себе си. Но „избраните“ трябва винаги да помнят, че България може без всеки от тях, но ние, гражданите, не можем без България. Стабилно дясноцентристко правителство може лесно да се състави, ако три партии – ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт (ПФ), съгласуват програми и постигнат разбирателство за министерски кресла.
- През прехода това се е случвало само три пъти, има ли опасност да пропуснем този шанс, какви ще са причините?
- Дясноцентристки правителства по време на прехода имахме само през 1991-1992 г., 1997-2001 г. и за последно през 2009-2013 г. Първото и последното бяха с непълни мандати, единствено второто изкара цял мандат. С други думи – от 24 години преход само непълни 9 години сме имали дясноцентристки правителства, като само последното – на ГЕРБ, бе еднопартийно, останалите бяха коалиционни. По-ефективни и решителни реформи винаги правят дясноцентристките партии. Така бе и у нас. Следователно, ако искаме реални промени в нашия живот то трябва да стискаме палци за стабилно, с четиригодишен мандат, дясноцентристко правителство. Тогава ще има време и за реформи и за бране на политически плодове от тези реформи.
- Как да тълкуваме това фрагментиране в Парламента – по-голяма представителност на избирателите или по-скоро обърканост?
- Като хаос, посаден от политиците в съзнанието на българите и върнат им обратно от тях чрез състава на новия парламент. С други думи – каквото повикало, такова се и обадило. Затова и имам сериозни опасения, че новоизбрания парламент е самоблокиращ се и ще работи изключително трудно. Само си представете как по най-дребен въпрос отношение трябва да вземат 8 парламентарни групи, а следват и реплики и дуплики. Много парламентарно време ще бъде изядено в празни приказки. Но пък това повишава отговорността на правителството. За съжаление, ние българите, сме майстори на опозиционното поведение, на поведението „против“, но трудно се обединяваме за позитивни действия, за общо „ЗА“. А държава се оправя и развива не когато се мърмори, а когато се действа, отхвърля се работа.
- Коя ще е най-работещата комбинация от партии и коалиции, която да избере Бойко Борисов като лидер на партията победител?
- Казах вече – ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт. Логично е премиер да е Бойко Борисов, защото такова е неписаното, но спазвано правило в Европа – партията, която побеждава на избори издига своя лидер за премиер и коалиционните партньори го приемат без коментар. Същевременно, нито РБ, нито ПФ са казали друго име. И аз не искам тази игра на „скрито-покрито“ да изстреля в държавното управление някой пореден Орешарски, независимо дали ще се казва Лешников, Бадемов, Фъстъков. Това е непочтено към гражданите. Хората искат да има реформи и да има ясна политическа отговорност за тях. Ако реформите успеят, дивидентите нека да бъдат и за партиите, които са ги реализирали, ако ли пък не – нека тогава партиите и техните лидери, персонално да понесат отговорност чрез негативен вот към тях на следващите избори. Тезата за някакъв друг, неизвестен нам, премиер е нечестно предложение, защото скрива лидерите в задкулисие и извежда на преден план марионетка.
- Продуктивно ли е разнопосочното говорене в Реформаторския блок?
- Реформаторският блок все още не може да реши една проста дилема – дали иска да бъде реформаторски или иска да бъде опозиционен блок. Защото не съществува понятие „реформатор-опозиционер“. Или си реформатор и участваш в управлението, където провеждаш съответни реформи или си опозиционер, който отстрани коментира, критикува. Реформаторството не е политическа значка. Навремето имаше значки, на които пишеше „космонавт“. Но това не означаваше, че тия които ги закичваха бяха летели в космоса. Вътрешните колебания в Блока не помагат на България. Така че, ако РБ иска да се докаже като реформаторски той трябва да захвърли опозиционната дреха и да заговори отговорно, държавнически, като изпрати в управлението, заедно с ГЕРБ най-известните си публични лица. За да ги видим в действие като управленци, а не само като партийни функционери. Защото в България партийни партизани има под път и над път, но държавници не се раждат всеки ден. И е добре лидерите на блока, от които само Меглена Кунева досега е опитвала и „меда“ и „жилото“ на държавното управление, да не остават само на равнището на партийни говорители.
- Част от Реформаторите и ГЕРБ са обединени на европейско ниво в ЕНП, но защо не могат да се разберат на национално?
- Две от партиите в РБ са членове на Европейската народна партия – ДСБ и СДС. Не изключвам, че ако именно те се превърнат в пречка тази победила на изборите партия да състави правителство, то най-вероятно за тях ще има политически последствия, т.е. някаква форма на замразяване на отношенията. С любопитство ще наблюдавам и какво ще бъде поведението на новата партия, която влиза чрез РБ – партията на Корман Исмаилов и Касим Дал. Интересува ме, какво ще бъде тяхното партньорство и дистанциране от ДПС по въпроси, които засягат турското етническо малцинство.
- Защо десните повече от десетилетие не могат да преглътнат личното, за сметка на националния интерес?
- Личното его на редица десни лидери наистина съсипа много надежди. За мен е любопитно, че това его си показа „рогата“ след като в политиката навлязоха големите пари. Това стана след приватизацията. Затова и си мисля, че не ще да е всичко въпрос на личен характер, на его. А „националният интерес“ е написан отдавна: БСП и ДПС трябва да си починат от властта за достатъчно дълъг период. Сам по себе си този акт е най-голямата реформа. Може да се окаже, че една такава почивка за тях ще бъде здравословна. Защото те се поболяха от власт.
- В началото на 90-те основният враг на демокрацията беше БСП. В коя политическа сила сега са въплътени мафията и задкулисието?
- През целият преход БСП бе партията, която спъваше, забавяше движението на България. Правеха го и съзнателно и по инерция, защото едно „баба знае, едно си бае“. Не случайно я наричат „старицата“. Още с приемането на конституцията заложиха бомбата на непромяната, на застоя в съдебната система и не само в нея. Едва днес, след четвърт век, мнозина разбраха защо някога 39 народни представители от СДС протестирахме срещу приемането в този вид на конституцията. Мафия, задкулисие, олигархични попълзновения към държавния ресурс, към европейските пари, има, защото няма ясни правила еднакви за всички, защото нямаше лустрация и своевременно дистанциране от управлението на лица свързани с бившата ДС , а вероятно и с КГБ. Затова и има корупция в държавната администрация, няма адекватни наказания за извършени незаконни действия, престъпления, слабо работи прокуратурата и съдебната система.
Няма в Европа държава, в която политик да каже: „аз разпределям порциите“. У нас не само това бе изречено, но и меракът на много политици е да го повторят и да го правят. Ние сме болно общество и не трябва да се самозалъгваме в това отношение. А голямата вина на нас, демократите, пред България е, че допуснахме нечестна приватизация, която облагодетелства представителите на номенклатурните фамилии на БКП/БСП и бившата Държавна сигурност. И сега те именно са задкулисието, което дърпа конците на мнозина политици без оглед на тяхната сегашна партийна принадлежност.
- Резултатите на БСП се топят заедно с електората й, говори се за тежка криза в партийните структури. Каква ще е съдбата столетницата?
- Нормално е БСП да се стопява електорално. Проблемът е, че не се стопява нейното влияние. Всъщност БСП през целия преход винаги си е служила с политически патерици и е целяла раздробяване на политическото пространство. Основна нейна патерица от 23 години е ДПС. Но ролята на патерици изиграха и други партии. Впрочем, днес дори в Реформаторския блок има части от тези патерици. Достатъчно трайното отстраняване на БСП от управлението на страната е задача, която трябва да изпълнят ГЕРБ и Реформаторският блок. Ако не я изпълнят, бадева са им политическите пъчения и приказки за реформи.
- Възможно ли е АБВ да се превърне в новия изразител на автентичната социалдемократическа идея или формацията е компрометирана, заради лицата, които я представляват?
- АБВ ще си остане част от спуканото гърне на БСП. Дори ще се опитат да го слепят. Социалдемократическата идея не може да разцъфти върху блатната почва на комунистическите идеи. А дейците в БСП и АБВ са именно тази почва.
- Никой не споменава вече Станишев, а само до преди два месеца той заплиташе основните интриги в държавата – трябва ли да понесе персонална отговорност за кризата, която сътвори?
- Станишев взе от политиката повече отколкото и даде. А как неговите „другари“ ще го оценяват занапред няма никакво значение за България.
- Как да си обясним противоречието – Местан се хвали, че са евроатлантици и незаобиколим фактор в политика, а резултатите им се дължат на купуване на ромски гласове и превръщането на турците в крепостни селяни?
- Колкото самият Местан е либерал, толкова и неговите избиратели са евроатлантици. Това изказване на Местан, както и изказването на Доган за „разпределянето на порциите“, са израз на един и същ символен език, който скрива агресивност и нетолерантност, т.е. антиевропейски „ценности“. Но пък това говорене би трябвало да бъде като камбана за ГЕРБ, Реформаторите, Патриотичния фронт, за да осъзнаят своята отговорност пред България.
- Какъв според вас е най-лошият сценарий за развитие на политическата ситуация?
- Нови избори. И изобщо тезата „избори до дупка“. Това означава изкопаване на огромна пропаст, в която все повече ще пропада България. Да не забравяме, че нестабилността, честата смяна на правителства, партийното партизанство, са най-големите врагове на успеха на една държава. Защото са като мътна вода, в която мафията, олигархията, задкулисието, най-лесно ловят своя интерес.
- На фона на националната криза сме свидетели на инвазията на Путин, какви са шансовете за оцеляване на бъдещото българско правителство при тези амбиции на Кремъл?
- Русия осъществи агресия срещу независима държава в близост до нашите граници. Анексирането на Крим, създаването на бутафорните и агресивни „народни републики“ Луганска и Донецка, цялостната дестабилизация на Украйна, представляват заплаха за националната ни сигурност. Отговорът ни трябва да бъде: задълбочаване и разширяване на сътрудничеството ни в рамките на НАТО, подкрепа за политиката на санкции, спиране на проекта „Южен поток“, категорична позиция за връщане на Крим на Украйна, подкрепа на европейската интеграция на Украйна и Балканите, модернизиране на българската армия, увеличаване на средствата за образование. Защото необразован народ лесно се манипулира и още по-лесно се завладява. Накратко. Отговорът, който като българи трябва да дадем на Русия е: повече Европа в България.