Мирните протести са безпомощни пред зверовете на олигархията
Дясното у нас бе убито от управлението на Иван Костов, което продаде на комсомолците и бившите комунисти всичко, което можеше да се продаде, казва пред Faktor.bg писателят-бунтар
Интервю на Ива Оприкова
- Г-н Леонидов, олигарси и политици са в непрекъсната война, заливат ни със скандали, а за финал и потоп, взел 11 жертви. Имат ли допирни точки, всички бедствия, които са затиснали държавата?
- Общото е във всеобщата ни изостаналост – както се казва, скоростта на кервана се определя от ходенето на последната камила. Обществото ни е безпомощно пред волята на няколко икономически групировки, които си правят партии или си имат отдавна политически АД-та, които се борят за надмощие. Половината избиратели не искат и да чуят за избори, а гласовете на другата половина се разпръскват по посоката на вятъра. И само Доган щрака с пръсти, но това което извърши с Корпоративна банка ще му коства, може би, животчето.
От друга страна няма сила, която да накара днешните българи да възприемат за нормално, да си застраховат къщите, имотите, покъщината. Да не говорим за циганите, повечето, от които са на равнището на най-бавната обществена камила. Днес у нас съвместно съществуват четири поколения – на 20, на 40, на 60 и на 80-годишни българи. Общото между нас е, че нямаме бъдеще в България. За най-умните от младите изходът е другаде. За средното поколение няма изход никъде. За бъдещите пенсионери срокът не каторгата е неизвестен, а асансьорът към небето е най-надежден за старците, но само за набожните от тях. Повечето са безбожници – и за тях не е спасение. Спасение, от това, че си неспособен да промениш себе си, че не можеш да въздействаш на средата около теб, да не се чувстваш свой между хората с гражданско съзнание, да си нещастен от късмета, да живуркаш в некачествена държавност, или в катун от безсъзнателни същества. Сега лицемерно жалеем за жертвите от наводненията, но не ни е жал, че с нашето примирение всеки ден жертваме живинки от кервана ни, който вместо пастири, се води от овчари и говедари...
- Защо поетите и интелектуалците мълчат в тези смутни времена?
- Който може мълчи, аз не мога. Завиждам им на чувството за самосъхранение. Но за кои интелеткуалци иде реч? Големите отидоха в небитието, останахме късоопашатите тарикати. А новите партийни лица, дето се правят на лидери, нямат нужда от хора с независимо самосъзнание, с честолюбива честност, със самокритична самооценка. Охлюовите се обграждат с охлюиди.
- Събитията в Украйна ни върнаха към старото разделение на „русофили” и „русофоби”, изборите ни разделят на „сини” и „червени”. Имате ли усещането, че сме народ на малките войни, без посока?
- Аз не съм русофоб, но виждам пътя на България към сърцето и ума на Европа, а не отново към устата и ануса на Москва. Познавам руският социализъм, за това предпочитам шведския, финландския, датския, норвежкия. Искам капиталистически отношения като в Канада, в Австралия, Нова Зеландия, или „скучната“ битийна логика на холандците, белгийците, швейцарците. Не ща отново неосталинизъм, култ към личността, безсмъртни вождове, несменяеми политици, кагебейска жестокост, агресивен национализъм, превръщаш се в панслявянски нацизъм и православен шовинизъм. Майната им на всички уж русофили, които изповядват неофашизма на Кремъл. Аз съм поклонник на руската култура, а не на руската
диктатура. Е, въпреки че на евроизборите този извратен вид русофия не успя, това не означава, че родната олигархия е нещо много различно от руската й майчица. Битката между Пеевски и Василев, е битка между създаденото по внушение на Москва Движение за права и свободи, осъществено от лукавия Луканов, няма да кажа Бог да го прости, и другото крило на лешояда, кацнал в знамето на великата империя.
- Защо не можем да се обединим около три каузи, които да не се променят, независимо кой е на власт?
- Не можем. Защото духовната и материалната мизерия ни разединява, лицемерието на Запада също по различен начин ни отвращава. Вече 25 години демокрацията по света и у нас се разлага пред очите ни, неолибералната глобализация разкатава майката на старата демокрация, цивилизовоният свят не излъчва позитивни послания. Бог е забравен от всички, от всички развити християнски общества, а само примитивните вярват, че го има, но убиват и се самовзривяват в негово име. Трябва ни Нова култура - на поведение, на управление, на отношение. И тя идва, но остарялата няма да се предаде без бой. Расата на егоистите е обречена. Но много кръв, сълзи, вода и сперма ще изтече до тогава. Краят ще съвпадне с изчерпването на нефта и природния газ от земните недра, и това ще доведе края на феодалната диктатура.
- Има ли нацията ни здрав интелектуален център, има ли авторитети и пастири, които да я водят, независимо от политическите пристрастия?
- Личностите с различно мислене, често пъти се уважават помежду си. Защото са личности. И защото държат на максималната си обективност. Харесвам умни глави с ляво мислене, с демократично възпитание и вродени същности, способни на съпричастие и съчувствие, на християнски хуманизъм. Но интелектуален център няма, и няма да има, защото там се е настанил с своя ум и вероломство падишахът Меди Доганов. Шегувам се, разбира се. Интелектуалците са индивидуалисти, от тях не чакайте устойчиво единение. Към този исторически миг имаме находчиви играчи, умници, които измислят нови политически пирамиди, намират съдружници и осъществят партийните си проекти по пътя на ГМО-тата. През изборите се перат много пари, а мръсни денги винаги има и ще има. Но празни политически пространства не се търпят – след края на синята идея се появи сивата на герберите, след края на червения антиантлантизъм се появи уж черната атака, след издухването на червено-синята мъгла се зададе жълтият дъжд, който ни валя до пълно пресъхване, сега, когато лъсна маймунския задник на московските черносотници, някой си повярва, че може да създаде ДПС -2. И да ги измести от сцената. Но междувременно осенителите се сдавиха и ББЦ стана патриотичен фронт с две пилешки крилца за гарнитура, и един оранжев бастун, бивша червена патерица. Тези 10 процента на новосъздадения политически бардак, преля чашата на банковата тайна. Но ще се върна към началото на този въпрос – интелектуалният багаж на нацията се използва най-явно като пиар стратегии. Останалата част от багажа е изхвърлена зад борда на потъващия и без друго кораб.
- В България има много политици, но малко държавници – защо, трудно ли се създават?
- Защото националният ни резерв от личности също е разграбен. Приватизиран е за стотинки. А масовият българин няма нужда от национален мъдрец, той има нужда от масов, себеподобен херой. По-скоро от пореден политически палячо, който да отговаря на масовите представи за телевизионен идол. Последният вече слезе от малкия екран и обиколи малките градчета, където малките хора го възприеха с дебилен възторг – това бе част от тъжен сценарий, в който човечецът с малко „ц“ се омагьосва от докосването на видяното от екрана лице. Прост народ – проста държава, прости държавници, селски гражданя, без които още не можем.
- Как ще коментирате факта, че не протестът и гражданското общество, а партията, която е олицетворение на олигархията - ДПС ще свали омразното правителство?
- ДПС свали своето правителство, за да влезе в новото. Мирните протести са безпомощни пред зверовете на олигархията. А и само в самотната София те продължиха, за разлика от останалите части на страната. Но и тук не бяха така масови. Ако не бяхме сто хиляди, а петстотин хиляди, тази триполова коалиция щеше по-рано да се разпадне.
- Вие сте човек, който се определя като десен. Удовлетворен ли сте от начина, по който изглежда дясното в България?
- У нас лявото е лишено от здрав разум. БСП има ръководство от милионери, а избирателите им са от селата. ДПС също с лява, разчита също на беден електорат. И „Атака“ е сборище на бедни хорица, настроени яростно, обидени от собствената си съдба, гневни на своята неудовлетвореност, усещат се прекарани, но задоволяват социалния си нагон чрез омраза към турци, цигани, евреи, педерасти, към всичко, което не разбира и не осъзнава ограничения им ум. Те са с реваншистко мислене, искат да са хитри, но не могат, искат да са богати, но не знаят как се управлява нищо друго, освен собствената им бензинова каруца. Някой ги е излъгал, че трябва да сме еднакво радостни, красиви, богати, умни или прости. В този смисъл не съм ляв. Нямам нищо общо с тези хора, нищо че бъбрим на един и същи език. Но не съм и десен – нямам подчинени, нямам слуги и работници, нямам персонал, нямам дори секретарка. Какъв десен съм, след като произвеждам само мисли, текстове, книги, а и много често принадената стойност не ме интересува, повече съм склонен да давам и да раздавам, отколкото да събирам и да взимам за себе си. Може би съм идеалът на всеки социалист, но за да бъде държавата социална, трябва да е богата, да има износ, а не само внос, да има истински бизнес елит, а не назначен, съветски, с олигархично мислене.
Дясното у нас бе убито от управлението на Иван Костов, което продаде на комсомолците и бившите комунисти всичко, което можеше да се продаде. Т.н. работническо-мениджърски дружества вече никой не ги помни. И държавният монопол отиде в ръцете на частните монополисти. Българската средната класа я няма, а без средна класа, чийто бизнес, бит и битие не зависят от държавата, нито една държава не може да има бъдеще на цивилизована общност. За това у нас нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. Всички сме за НАТО и ЕС, а най-вече за това, как да се докопаме до чучурите на европейските програми, помощи, фондове. Тук няма сини, сиви, червени, жълти или турскоморави. Има само местни тарикати, които се надцакват успешно едни други. А всички останали, волю-неволю, доизживяваме животеца си, като цигани, ден да мине, друг да дойде.
Въпреки всичко се определям като приложен националист, националист на делото, а не на крясъците и врещенето. Националист, който не мрази никого, а обича ближния, обича Бог и се възхищава на всеки, който се води от стремежа към съвършенството.
- Може ли днес един творец успешно да воюва за свободата си?
- Ако е роден да бъде свободен, няма нужда да воюва за нея. А само да я разпръсква, без да търси изгоди, похвали и одобрение. Защото родените несвободни и без друго са много отмъстителни. Аз съм набожен човек, който търси вината първо у себе си, а сетне у другия, първо у своя народ и сънародник. В онзи, който търпи и страда поредното си, този път българско иго, към което вече 25 години неуспешно се нагажда. Враг ми е заспалият съотечественик, пасивният ум, бездуховният, лишеният от лично и национално достойнство. Имам родова памет на буден чиляк, щастлив съм и осъществен, и прекрасно разбирам защо Космическият разум ме е посял тук и защо продължава да ме проверява.
- Поетът не е на щат, но журналистът макар и творец е наемен работник. Какво трябва да направи един творец да не се чувства никога като стока?
- Хубав въпрос, поезията е духовна храна, но не върши работа за житейската прехрана. Журналистът обаче е посредник между обществото и властта, и понякога е дързък като поет, друг път е кротък като наемен работник. А от време на време и наемен убиец. Зависи дали говорим за талантлив човек или за войнстваща посредственост. Талантът, както и характерът, са даденост. Ако Ботев беше жив, щеше е да безработен. Никой собственик на медия нямаше да го изтърпи. А и този народ едва ли щеше да го чете, така че вестникът на Ботев щеше да фалира. Но ще кажете, той е гений, хаймана, може да кара само на хляб, вода и вино. И ще му бъде простено, ако не се грижи като еснаф за семейството си. По талант може и да не се съизмерваме с Ботев, но по собственото си чувство за свобода и освободеност – можем. Журналистът, преди всичко, трябва да бъде наемник на своята съвест, на черно-бялата истина. И днес имаме страхотни журналисти и публицисти, на Запад щяха да са милионери, но у нас преживяват като известни производители на висококачествена продукция. Малцина са, но са за пример. Защото те не позволяват да се отнасят към тях като към стока. Нито като към преживни животни, които дъвчат думите, за да бъдат редовно издоявани от собствениците на обора.