Иван Анчев
Случаят в Стара Загора е еднакво трагичен и за двете страни – за роднините на жертвата, но не по-малко за двамата полицаи, които в момента са отстранени от служба, а съвсем скоро ще бъдат привлечени, нямам съмнение в това, и като обвиняеми. Каква ще бъде формулата на обвинението в случая няма значение. Важното е, че един човек вече не е между живите, а двама други ще отидат в затвора. Аутопсията е категорична относно причината за смъртта на Пламен Пенев – задушаване по време на ареста.
И именно тук е моментът да повдигнем (за пореден път!) няколко съвсем елементарни въпроси, чийто отговори се дължат от политическото и професионалното ръководство на МВР. Въпросите са свързани
с обучението, подготовката и екипировката на българските полицаи
На първо място – защо все още патрулно-постовите полицаи не са въоръжени с несмъртоносния, но изключително ефикасен електрически пистолет Taser? По мои данни в момента в МВР на въоръжение има около 5 000 (пет хиляди!) Taser-а. Правилно прочетохте, и аз правилно съм написал – пет хиляди. Но почти всички, 99 % от тях, са в касите на МВР-оръжейниците. Защото една третостепенна дирекция в МВР (знам коя е) е написала в една своя окръжна заповед, какво може и какво не може да носи патрулно-постовия полицай по време на служба. И Taser-ът не е измежду средствата и въоръжението, което българският полицай може да носи, според тази заповед. В същото време, в Наредбата за употреба на помощни средства, Taser-а фигурира. Но заповедта, която е нормативен акт с по-ниска степен от наредба, „убива“ Taser-а и го осъжда да стои в оръжейните шкафове. Тоест, поради някакви бюрократични слабоумия това несмъртоносно (подчертавам – несмъртоносно!) оръжие НЕ беше в ръцете на полицаите от Стара Загора. А ако беше – г-н Пламен Пенев щеше да е жив, а двамата полицаи щяха да продължат да носят службата.
Втори въпрос по оборудването на българския полицай: има една съвсем малка джаджа (вижте снимката по-долу), която може да чупи автомобилни стъкла и да реже автоколани. Това устройство струва няколко долара (на мен ми е подарък от американски полицай) и виси на колана на всяко американско ченге – защото може да спасява животи, но може да помогне и да се извади „лошия“ от колата за 2 секунди. И да спести сцената, от която още ми е неудобно, да гледам как 120 кг. български полицай (физическата подготовка и състояние на българските полицаи е съвсем друга тема), рита с кубинката пет пъти по страничното стъкло и не може да го счупи. Това, не само че е незаконно, но това говори за неподготвеност и неекипираност.
Трети въпрос: кога за последно тези петима полицаи, конкретно тези петима, са преминали професионално обучение по обезвреждане на заподозряно, или агресивно, лице в автомобил? Ами в превозно средство на обществения транспорт? Отговорът го предполагам, но с висока степен на убеденост ще кажа или „никога“ или „последно преди повече от пет години“.
Преди минути излезе информация, че вътрешният министър Стоянов бил поискал оставките на двама висши полицаи от ОДМВР – Стара Загора. Е, и какво? Тези двама конкретни служители ли са виновни за трите посочени по-горе недостатъка – слабо обучение, слаба оперативно-тактическа подготовка, неадекватна екипировка? Уви, те ще бъдат бушоните, които са необходими да гръмнат, за да не изгори главният бушон на „Шести септември“ 29.