Все още науката знае твърде малко за ранния период на зародишното развитие при човека. Изследователите са открили двойка генетични промени, свързани с шизофренията, които вероятно се появяват именно в този формиращ период, съобщи Science alert.
Екип от изследователи, ръководен от клинициста и научен работник от Харвардското медицинско училище Едуардо Мори, е изследвал генетичните данни от кръвните проби на близо 25 000 души - с или без шизофрения.
Макар че двете генетични промени се нуждаят от допълнително потвърждение, откритията засилват зараждащата се идея, че шизофренията не винаги се унаследява, но може да бъде придобита много преди появата на детето на света.
Ако това е така, то отваря вратите за ранна превенция с малко по-широки граници.
Шизофренията е сериозно неврологично разстройство, което се дължи на сложна комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда, като травма в детството или вирусни инфекции вероятно играят роля, засилвайки риска някой да прояви симптомите на заболяването по-късно в своя живот.
То засяга 1 на 300 души по света, като обикновено се проявява в ранния период на зрялата възраст. Въпреки това съществуват доказателства, които предполагат, че физиологията, отговорна за шизофренията, се формира още в ранната бременност или в резултат на усложнения при бременността.
През 2017 г. учени, изследващи снопчета от лабораторни клетки, откриха доказателства, че неорганизираните мозъчни клетки, които се делят прибързано и се диференцират твърде рано, може да отключат шизофрения. През 2021 г. изследователите посочиха специфични гени в плацентата, които са активни по време на усложнена бременност и са свързани с разстройството.
През 2023 г. Мори и колегите му идентифицират два гена, наречени NRXN1 и ABCB11 - изглежда се появява шизофрения, когато копия на гените липсват в утробата.
"Разглеждаме мутации, които не се унаследяват от родителите", обяснява Крис Уолш, старши автор и генетик в Детската болница в Бостън.
В NRXN1 и ABCB11 изследователите откриват промени, наречени вариации в броя на копията - вид генетична грешка, при която копия на даден ген или дълги участъци от ДНК се дублират или, в този случай, се "изтриват".
В редки случаи вариациите в броя на копията може да бъдат унаследени, като допринасят за около 5 % от случаите на шизофрения. Тези т. нар. зародишни мутации ще се проявят във всяка клетка на тялото, тъй като са записани в генома на човека преди оплодената яйцеклетка да претърпи първото си делене.
Проучванията показват също, че четири от всеки пет случая на шизофрения може да бъдат проследени до гени, унаследени от родителите на детето, а по-новите проучвания допълват списъка на известните генетични връзки. Въпреки това все още остават около 20% от случаите без очевидна наследствена основа.
От двата гена, идентифицирани в това проучване, Мори и колегите му откриват частични делеции на NRXN1 при пет случая на шизофрения и нито един при незасегнатите лица от контролната група. Тази честота е много по-висока, отколкото в базите данни на ниво население.
NRXN1 помага на мозъчните клетки да предават сигнали и е бил свързван с шизофренията и преди - когато тези мутации са унаследени.
Когато мутациите не са унаследени, а са придобити по време на ранното развитие или на по-късен етап от живота, те се наричат соматични мутации. Тъй като те се появяват, след като ембрионалните клетки вече са започнали отделното си развитие, формирайки различните клетки, които ще доведат до създаването на пълноценен човек, те се предават на потомците на клетката с мутацията.
Затова соматични мутации се срещат само в част от телесните клетки, например в мозъчните и кръвните клетки, но не и в половите клетки. Това е видът на мутацията NRXN1, която откриват Мори и колегите му.
Вторият идентифициран ген, ABCB11, е известен като кодиращ чернодробен протеин, но връзката му с шизофренията е далеч по-малко сигурна.
Мори и колегите му откриват делеции в гена ABCB11 при други пет случая на шизофрения, като всички те не са реагирали на антипсихотични лекарства.
"Това се появи от нищото", казва Мори за ABCB11. "Имаше някои проучвания, които свързваха мутации в този ген с резистентна на лечение шизофрения, но той не беше силно замесен в шизофренията като такава."
Като цяло изследователите стигат до заключението, че промените в тези два гена "може да допринесат за малка, но значителна част от генетичната структура на шизофренията".
Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи колко точно. /БГНЕС