Хакнатата поща на помощник на зам-председателя на Държавната дума на РФ
Международната разследваща общност InformNapalm публикува ново CYBINT разследване, въз основа на данни от кореспонденцията на руски политици и техните помощници, в което се разкриват интересни факти за международните икономически отношения между РФ и Сърбия. Както и други аспекти на международната политика, корупцията и енергийната (не)сигурност. Тези материали *, верифицирани и подкрепени с видеоматериали, цитирани в публикацията, InformNapalm получи благодарение на украински хакери от групата „Кибер Съпротива“**.
Накратко какво ще научите от този материал:
- Мащабите на проникване на Русия в енергийния сектор и политиката на Сърбия;
- Ще разберете доколко А не харесва АБ, защото симпатизира на привърженик на НАТО – тайните на тези и други абревиатури от докладите за руснаците на съветника на сръбския президент Драгутин Матанович;
- Ще си припомните историята за руските $300 млн, предназначени за оказване на влияние върху политиката в редица държави. Ще покажем как е действала тя, по примера на един сценарий;
- Накрая ще се потопите в бурния свят на руското политическо шапито и ще видите защо трябва да се купува бивша холивудска звезда.
Белградският инсайдър
След пълномащабното нахлуване в Украйна доставките на руски газ за Европа бяха значително намалени, но не и напълно прекратени. Освен закупуването на руски втечнен природен газ все още работят два тръбопроводни маршрута през Украйна и Турция. И двете разклонения са насочени към центъра и юга на Европа. В този регион най-лоялните клиенти на Газпром на континента остават Унгария, Австрия и Сърбия.
Днес възможностите на Русия да използва газа като оръжие не са толкова широки, но примерът със Сърбия показва колко опасно и всеобхватно може да бъде руското проникване в енергийния сектор. Част от кореспонденцията в пощенската кутия на Евгений Зобнин дава поглед отвътре към мащаба и детайлите на руското влияние в енергийния сектор. Време е да се запознаем с още един персонаж.
Това е Драгутин Матанович. В сръбските медии той най-често се споменава като съветник на сръбския президент Александър Вучич. Матанович обаче не е посочен като съветник на официалния сайт на сръбския президент. Това, обаче, не му пречи сам да използва атрибута на съветник на Вучич, давайки коментари по актуални събития, включително в руски медии. Официалната длъжност на Матанович е член на Съвета на директорите на NIS (Naftna Industrija Srbije), където от 2019 г. оглавява Комисията по назначенията.
NIS е бившата държавна петролна компания на Сърбия, която днес се занимава както с производство, така и с дистрибуция на енергия, и притежава мрежа от бензиностанции. Напоследък NIS разширява дейността си и в съседни държави като Унгария, България, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора и Словения. От 2012 г. основен акционер и собственик на повече от 50% от акциите е руският Газпром. Сръбското правителство все още притежава около 30% от акциите.
Що се отнася до личността на Матанович, неговото политическо алтер его се проявява в емоционални, често граничещи с грубост, коментари по адрес на сръбската опозиция или други опоненти на сегашното правителство в Белград.
А също и под формата на собствени журналистически статии, Матанович се проявява като доста пристрастен и яростен публицист. Той пише емоционално, безапелационно и в никакъв случай не е кратък. Именно писмата на Матанович, в които се коментират различни аспекти от дейността на NIS или сръбско-руските отношения като цяло, съставляват значителна част от архива в пощата на Евгений Зобнин. Поне от средата на 2014 г. до средата на 2023 г. Това е периодът, до който активистите на „Кибер Съпротива“ са успели да получат достъп.
Някои от тези имейли са чисто копирани прессъобщения с изявления на сръбските власти за определени събития, които засягат интересите на РФ. Например скрийновете са уведомяване за реакцията на сръбската преса на речта на посланика на Русия в ООН Василий Небензя относно кризата в Косово в края на 2022 година.
По принцип може да спрем на самия факт, че съветник на президента на независима европейска държава (макар и неофициален) прави мониторинг на медиите за помощник-председателя на Държавната дума на РФ. Но това са дреболии, ако се прегледа кореспонденцията между Матанович и Зобнин по-внимателно.
В средата на 2022 г. ключовата тема на руско-сръбските отношения е новият договор за доставка на газ. Предишният 10-годишен договор е изтекъл. Сръбският министър-председател Ана Бърнабич подготвя писмо до главния изпълнителен директор на „Газпром“ Алексей Милер за назначаване на преговорен екип, който да бъде оглавен от Ивица Коич, началник Администрацията на президента на Сърбия. Но преди това писмо да бъде изпратено по официалните канали, на 14 април, буквално в деня на заседанието на сръбското правителство, когато е взето официалното решение за преговорния екип, проекта на писмото се озовава в пощата на Евгени Зобнин.
Още веднъж по същество: съветник на президента на европейска държава изпраща проект на писмо, подписано от министър-председателя на тази държава, на пощенския адрес на помощник-депутат от Русия с указание да го покаже на някакъв „АМ“, който да „допълни и коригира“ текста.
Мистериозният „АМ“, който трябва да редактира за Бърнабич, е Бабаков, чието първо и бащино име на руски език е „Александър Михайлович“. Матанович често използва такива съкращения в кореспонденцията си.
След малко повече от месец кремълските медии съобщават за телефонен разговор между Вучич и Путин на 29 май 2022 г. В резултат на това Русия продължава да доставя газ на Сърбия. Но Кремъл знае предварително за какво ще настоява сръбският президент по време на разговора с Путин. Матанович изцяло е предал преговорната позиция на собствения си президент в „писмо до АМ“ още на 24 май.
Накратко, в писмото Матанович разказва, че А. В. (Вучич) в преговорите с ВВП (Путин) ще настоява за прилагане на „молдовската формула“ за ценообразуване на газа за страната му (70% зависи от цената на петрола и 30% от пазарната стойност на газа) . Ще настоява и за фиксирани обеми.
Писмата на Матанович не винаги са пряко свързани с политиката. Много често те са свързани с бизнес проекти, към които Русия проявява интерес. Но дори и в този случай Матанович по същество се проявява като руски инсайдър в администрацията на сръбския президент. Например в скрийншота по-долу от 2020 г. се описва недоволството на А (Вучич) от реализацията на проекта за високоскоростна железопътна линия в Сърбия. Това е обичайната история: руснаците поемат проекта, обещават нещо, а след това се оказва, че не разполагат с необходимата технология. Китайците могат да помогнат, но не е ясно дали тяхната технология вече отговаря на европейските стандарти. В текста се споменават още Павлов (най-вероятно Сергей Павлов, заместник-директор на руските железници) и „идиотката Зорана“. Очевидно така Матанович се отнася към тогавашния вицепремиер и министър на енергетиката и минната промишленост на Сърбия Зорана Михайлович. По време на писането на писмото тя заема и поста министър на транспорта и инфраструктурата.
Малък и злопаметен
Истинско бижу и връх в творчеството на Матанович е писмо от 8 април 2021 г. То е написано в помпозен, полемичен стил и описва вътрешната кухня на петролната компания NIS. Както често се случва с великите литературни произведения, заглавието му е загадъчно и лаконично: „АМ 08.04.2021“. И така, по-долу е представен оригиналът без съкращения.
Сега няколко коментара за прочетеното. Истинският адресат на писмото – А.М. отново е Бабаков. Относно някои други лица, споменати в текста: Кирил Тюрденев е настоящ генерален директор на NIS и син на високопоставен руски дипломат, Кирил Кравченко е бивш генерален директор на NIS, който е отстранен през 2017 година. За какво всъщност говори Матанович: за характерната за руските топмениджъри многомилионна корупция под прикритието на „потьомкинските села“; реално за шовинизъм и сегрегацията по национален признак, защото руснаците получават непропорционално по-високи заплати от сръбския персонал; за масовите уволнения на сърби от някогашната сръбска държавна компания; накрая се споменава за „непоправими екологични щети във Войводина“ в резултат на стопанска дейност. За да обобщим, украинците познават това отдавна под краткото име: „русский мир“.
Отделно за „Александър“ и „малкия и злопаметен Алексей“. Втората страница на писмото разкрива, че Александър Вучич и изпълнителният директор на Газпром Алексей Милер имат доста враждебни отношения. Според Матанович това е така, защото Вучич е имал непредпазливостта да обърне вниманието на Милер върху корупцията сред руснаците. Матанович няма друго обяснение за факта, че РФ е продавала по-евтин газ на Сърбия по време на управлението на Борис Тадич (предшественика на Вучич на поста).
Друга персона от писмото на Матанович заслужава отделно обсъждане. Става дума за мистериозния Воробьов.
Кампании за медийно влияние в ЕС
През септември 2022 г. световните медии бяха пълни със съобщения, че от 2014 г. насам Русия е похарчила 300 милиона долара, за оказване на влияние върху политиката и държавни чиновници в повече от две дузини държави. Прессъобщението от Държавния департамент на САЩ беше изпратено до водещи новинарски издания, но подробностите бяха оскъдни. От малкото налични подробности журналистите успяха да установят, че става въпрос за страните от Балканите, Африка и Южна Америка. В контекста на тази история бяха споменати преди всичко двама души: Евгени Пригожин и Александър Бабаков.
Още през април 2022 г. Съединените щати обвиниха Бабаков в опити за намеса в американската политика. В официалната формулировка на Министерство на правосъдието на САЩ освен Бабаков се споменават още двама души и една организация.
„Депутатът от руския законодателен орган Бабаков, началникът на неговия апарат Воробьов и членът на неговия щаб Плисюк са използвали нестопанската организация Институт за международна интеграция като прикритие за глобална кампания за оказване на влияние с цел насърчаване на външнополитическите цели на Руската Федерация. Чрез тези операции… обвиняемите са работили за отслабване на партньорството на Съединените щати с европейските съюзници, за подкопаване на западните санкции и за улесняване на незаконните действия на Русия, насочени към унищожаване на суверенитета на Украйна“, се казва в текста.
Споменатият тук Воробьов и Воробьов от писмото на Матанович са едно и също лице. Все още разполагаме с дипломатическия му паспорт от дъмпа на Бабаков.
Не е изненадващо, че Воробьов е един от „приятелите за кореспонденция“ на Зобнин. Лице с име Александър Воробьов пише или получава имейли от няколко електронни пощи, но ние ще се спрем на една от тях: vrbv@ininins.com.
Разширението @ininins.com води до сайта на „Институт за изследвания по въпросите на международната интеграция“. Това е именно институцията, спомената в обвинителния акт на Министерството на правосъдието на САЩ срещу Бабаков. На своя уебсайт институтът не крие, че се занимава с лобистка дейност, като помага на онези, които планират да „разширят бизнеса си“ в определена страна.
Ако прочетем кореспонденцията между Воробьов и Зобнин, оставаме с впечатлението, че зад който и да е „бизнес“ стоят предимно интересите на Кремъл. А под лобистка дейност се има предвид купуване на експерти, журналисти и политици в дадена страна, за да се промени общественото мнение в нея в съответствие с руските интереси.
Като пример публикуваме документ, който съдържа подробен план за медийна кампания в ЕС за популяризиране на руския тръбопроводен газ. Този документ ни дава възможност да си представим как са похарчени гореспоменатите 300 млн. долара за руската „мека сила“ в чужбина.
Планът съдържа типичен списък от аргументи на Кремъл по време на обсъжданията на газовите въпроси: сплашване, манипулиране чрез въпроси за транзита през Украйна, заплахи за недостиг. Само че въпросните тези се изказват не от руски държавни чиновници, а от руски агенти на влияние в ЕС. Сред тях са „депутат от Европейския парламент, член на парламента на европейска държава, пазарен експерт, профилиран журналист“. Предвидено е и участие на „представители на изпълнителната власт“ на ниво министри или заместник-министри на енергетиката.
Фондът за подпомагане на Стивън Сегал
Активистите на „Кибер Съпротива“ намериха в пощата на Зобнин купища сканирани документи. Наличието на повечето от тях е лесно обяснимо. Например паспортите на самия Зобнин и членовете на семейството му или паспортите на неговия шеф Бабаков.
Вече публикувахме копията на паспорти, шофьорски книжки и удостоверения от Държавната дума в нашето разследване за Бабаков. Тогава само бегло разгледахме поздравителните телеграми от Бабаков, адресирани до една отшумяла холивудска звезда, а сега поддръжник на Путин и неговата политика, Стивън Сегал, но обърнахме внимание, че Бабаков е помолил Милер да предостави 1 млрд. рубли на „Фонда за подпомагане на кинематографа Стивън Сегал“.
Всъщност Сегал изпълнява ролята на „съпредседател“ в редица структури, чрез които Бабаков пере пари. Например, Сегал притежава 26% дял от пакета акции на „Горки холдинг къмпани“ ООД, която е собственост на Бабаков чрез подставени лица. Руската преса съобщава, че тази компания се занимава със строителство в елитния район Рубльовка край Москва.
А следващият документ показва, че Зобнин е дал пари назаем на фонда „за подпомагане на Сегал“. Спомняте ли си писмото до „Газпром“? То е от декември 2021 година. Тоест, към момента на искането за финансиране от „Газпром“ фондът е имал дълг към Зобнин. Това прилича на схема за изтегляне на средства от Газпром. Вероятно по този начин плащат на Бабков за услугите му.
Ако имаш на разположение холивудска звезда, макар и избледняла, грехота е да я използвате само „на тъмно“. Очевидно Бабаков също е мислел така и е решил да използва Сегал и по време на публични събития.
През 2020 г. в Русия тъкмо е започнала предизборната кампания за Държавната дума. Бабаков създава своя джобна партия „За истината“ и наема голям брой руски „звезди“, които да я популяризират. Фронтмени стават писателят и военен Захар Прилепин, актьорът Иван „Гойда“ Охлобистин и редица други известни руски герои. В крайна сметка партията попада в Думата в съюз с друга „политическа сила“ – „Справедлива Русия“.
Намерило се е място и за Сегал. В архивите на пощата на Зобнин се съхраняват много материали, свързани с дейността на партията. Има дори сценарии за партийни събития. В един от тях се посочва, че Сегал трябва да излезе на сцената и да говори „за борбата за мир (2 минути)“.
* Всички материали (документи и снимки, звукови файлове) може да видите в InformNapalm.
**Евгени Зобнин – не е публична личност. Страниците му в мрежата са закрити. В интернет няма много информация за него. Активистите на „Кибер Съпротива“ за първи път обръщат внимание на това име, докато проучват архивите #BabakovLeaks – данни от хакнатата електронна поща на заместник-председателя на руската Държавната дума Александър Бабаков. От получените материали стана ясно, че Зобнин, който официално заема само длъжността помощник на на депутата на обществени начала, е изпълнявал за Бабаков задачи, изискващи високо доверие. Например, той му помага да избегне плащането на данъци или придружава шефа си при посещения в чужбина. Подозирайки, че Зобнин може да е „завеждащ стопанството“ на заместник-председателя, и следователно носител на важна информация за делата на специалния представител на Путин за взаимодействие „с организациите на „соотечествениците“ в чужбина“ (една от дългогодишните длъжности на Бабаков), „Кибер Съпротива“ предприе следващата стъпка и получи достъп до пощата на Зобнин. (дъмп на e-mail: zhzobnin@mail.ru).