Режисьорът Олег Степанов е сред емигрантите, които напускат Русия в знак на несъгласие с войната на Владимир Путин срещу Украйна. У нас е заедно със семейството си. Преди да емигрира е бил директор на Камчатския драматичен театър в град Петропавловск, на Тихия океан. Наскоро той постави в столичния „Théatro отсам канала“ спектакъла „Островът на съкровищата“ по книгата на Робърт Луис Стивънсън – адаптация за деца.
Най-новата му инициатива е театралният експеримент PROчетене – представяне на текста на пиеса с трудна съдба. Става дума за "Финист - ясният сокол". Авторката Светлана Петрийчук и режсьорката Евгения Беркович са арестувани в Русия – двете са обвинени в "оправдаване на тероризма".
Събитието е утре в София, а това е повод за разговор.
Интервю на Илиана Славова
-Г-н Степанов, откога сте в България? Бързо ли се вписахте в театралните среди на София?
- Тук съм от ноември 2022 г. Не мога да кажа, че се вписах бързо, но аз съм щастлив човек в това отношение. Започнахме един проект с Аня Пенчева, Влади Въргала, Христо Чешмеджиев и Свежен Младенов, Петя Дикова. Това е спектакълът „Внимание, любов“, направихме го в театър „Сълза и смях“. Разбирам, че това е голям късмет. Голям късмет е защото виждам, че има проблеми с младите режисьори, няма място за тях. Виждам, че в репертоарите на театрите постановките се правят основно от хора, които имат голям опит.
Искам сега да направя проект, като уъркшоп за млади режисьори. Посоката за младите режисьори е много важна. Да видим какво ще стане, може да отворим нова посока тук, в България.
- Имате ли влечение към експерименталните постановки?
- Да, безусловно. Това е най-интересно. Правил съм много различни режисьорски лаборатории, актьорски лаборатории, това всичко бяха експериментални неща. Различни проекти, свързани със съвременната драматургия, това е много интересно. Много искам да работя в тази посока тук. Но все още не всичко разбирам.
- Какво не разбирате в българската среда?
- За мен България е като непозната гора. Вървиш и на пръв поглед не виждаш нищо, но вдигаш някой паднал лист и виждаш, че под него има нещо - както гъбите в гората. Сякаш откриваш някаква тайна. Разхождахме се с един приятел, вървим по една улица в центъра и той ми казва: „О, тук има супер клуб!“, а улицата е съвсем тиха, няма реклама. Оказва се, че клубът е под земята, но няма как да знаеш това.
- Наскоро поставихте детския спектакъл „Островът на Съкровищата“ - комедията ли е най-подходящата форма, за да достигне този сюжет до децата?
- Да кажем, че е пиратско комедийно приключение. Междужанров е спектакълът. Комедията е нещо съвсем определено, тук има и драматични елементи, и сериозни теми за децата и за техните родители.
Самият роман, мисля, е писан в голяма степен за тийнейджъри, ние направихме адаптация за деца от шест години, но и тригодишните го възприемат много добре. За мен е много важно, че и родителите идват в залата и им е интересно.
Този спектакъл е приключение, но говорим и за ценности – за добро и зло, за приятелството, любовта също – към близките, но има и романтични моменти. Мисля, че е голяма гама от емоции. Има и танцувални моменти, пластични неща. Доста е ярко. С големи декори, много костюми. Екипът е от 12 души.
- Самият Вие имате ли лично преживяване с тази книга?
- Безусловно, това е книга, която… Като дете за мен „Робинзон Крузо“, „Островът на съкровищата“, „Тарзан“ – всичко това са приключения през цялото време и ми беше много интересно. Емоционално много преживявах. „Островът на съкровищата“ беше за мен като настолна книга.
- Били сте директор на Камчатския драматичен театър, там какво поставяхте?
- Направих 50 спектакъла в различни жанрове, различни форми - малки и големи. Завършил съм ГИТИС – режисьорския факултет, след това работих като главен режисьор в град Сарапул, република Удмуртия. След това отидох в Камчатка.
Последният спектакъл, който направих в Камчатския драматичен театър също беше за деца, мюзикъл. Поставял съм „Трамвай желание“. Работих много с Мартин Макдона: „Самотният Запад“, „Инвалидът от остров Индишман“ – най-хубавата му пиеса ( „The Cripple of Inishmaan“, у нас е известна под заглавието „Куцльото от забутания остров“ – б.р.).
Това са различни социални проблеми. Говорехме за отношенията между роднини, между син майка, син и баща – тези теми са много важни за мен, надявам се и тук да поставим пиеса на тази тема.
- Как взехте решението да емигрирате?
- Когато започна войната… Не можеш да повярваш, че се случва, да осъзнаеш всичко, което става. Мислиш, че живееш като в сън, че всеки момент това ще спре, но не става. Живееш, живееш… И най-голямата промяна – не са само събитията, настъпи голяма промяна в хората. Хората свалят своите маски, стават други. Гледаш, говориш с тях, и не можеш да повярваш, че искат да подкрепят войната.
За мен това беше депресия. Не можех нищо да правя, не направих нито един спектакъл след началото на войната. Не дадох нито едно интервю, макар че като директор това е мое задължение. Само мислех какво да направя.
Непосредствено след започването на войната емигрираха в България с моята дъщеря и жена ми – беше принципно решение.
Аз не можех да дойда веднага, имах проблеми в Русия. Тук ни трябваше някаква подкрепа, нямаше жилище, работа. Слава Богу, имаме приятели, които помогнаха в началото.
Когато разбрах, че има възможност да изляза от Русия, направих всичко, каквото е възможно. Сега съм тук. Загърбих целия си живот, който беше в Русия. Когато дойдох в България разбирах, че започвам друг живот. Като ново раждане.
- Поддържате ли връзка с хора, които познавате в Русия? Как виждате нещата там отстрани?
- Безусловно, имам връзки, говорим. Хората, с които разговарям, са отчаяни защото никой не знае какво ще стане оттук нататък. Виждам, че има депресия, но човекът е същество, което привиква към всичко. Сега хората, които са против войната, но нямат възможност да излязат от Русия, се самозатварят, то е като вътрешна емиграция. Затворили са се в себе си. Четат някакви книги, правят някакви неща за себе си и не искат да гледат новини. Защото всяка новина е като удар в корема.
- Ако режимът в Русия се смени, ако Путин падне от власт, ще се върнете ли?
- Сега не искам да мисля за това. Защото виждам, че дори да се смени режимът, хората не може да се сменят. Това е проблемът. Нямам отговор за това.
Когато си загърбил всичко досегашно, когато си влязъл в нова кожа, не можеш да вземеш старата кожа и да влезеш обратно в нея.
Сега със семейството ми сме тук и това е много добре. Не правя далечни планове. Имам далечни планове само за творческите неща, а за живота изобщо – не зная.
- Какво Ви предстои занапред?
- На 23 март предстои премиера на театралния експеримент PROчетене в „Theatro отсам канала". Това е представяне на текста на пиеса с трудна съдба: "Финист - ясният сокол". Авторката Светлана Петрийчук и режсьорката Евгения Беркович са арестувани в Русия по обвинение в "оправдаване на тероризма“, води се дело срещу тях. Познавам Женя Беркович…
Всъщност те работят с документален материал. В пиесата става дума за дълбоката провинция, за места като затънтените райони на Урал, Сибир, където много жени са подложени на булинг и насилие. В интернет те получават внимание от сирийци, които се държат любезно с тях и им предлагат брак. Търсейки любов, те се съгласяват - ислямът допуска бракът да се сключи онлайн. След това тръгват за Сирия и ги арестуват на границата – за тероризъм. В Русия около 2000 такива жени са съдени като терористки. Обвиненията срещу Светлана и Женя за „оправдаване на тероризма“ са повдигнати, защото според властите те представят в лоша светлина руските мъже и оправдават ислямистите. А те просто описват реални събития. Самата пиеса е като съдебен процес.
PROчетене е част от световна инициатива в подкрепа на Светлана Петрийчук и Евгения Беркович – четения на тяхната пиеса се организират по цял свят.
Иначе продължаваме да търсим драматургичен материал. Мисля, че към края на април ще направим още едно представление за деца. Имаме планове и за спектакъл за възрастни.