Веселин Вучков разпределя времето си между родното с. Стоб в Рилската долина и гр. София. В столицата ръководи департамент „Право“ на Нов български университет, а в Благоевград чете лекции на студенти задочници в Правно-историческия факултет. Преподава и в Академията на МВР. През тази година издаде три книги. Тези дни излезе от печат най-новата: „Доказателствени средства в наказателното производство“, а малко преди това по книжарниците се появи и сборникът с есета „Места, събития, човеци“. В началото на годината излезе помагалото „Наказателен процес в схеми, таблици, определения, литература“. Той е бивш зам.-министър в МВР (2009 – 2013 г.), бил е депутат в два парламента, беше и министър от м. ноември 2014 г. до м. март 2015 г. Тогава подаде оставка като министър и депутат в знак на несъгласие с премиера по въпросите на МВР и кадровата политика.
- Г-н Вучков, какъв е вашият професионален коментар за промените в Конституцията, основните от които бяха одобрени от Венецианската комисия?
- Идеята за промени страда от един изначален порок: те не бяха обяснени предварително пред гражданското общество. Промените, които се реализират в момента, се възприемат от хората като някакво служебно усилие, усилие, наложено от някакви управляващи, които сякаш знаят и разбират много повече от работещите в съдебната система и от гражданите. Дори се забелязва политическо и професионално високомерие, подкрепяно от някои уж независими експерти. А истината е, че съдии, прокурори, следователи, адвокати и разследващи полицаи изразяват силно критични оценки. Аз също съм сред хората, които не намират разум в лансираната ревизия в българския Основен закон. Нито прокарването на китайска стена между съдебен и прокурорски съвет, нито орязването правомощията на главния прокурор, нито лансираната идея в прокурорския съвет да доминира политическа вместо професионална квота, нито идеята за индивидуална жалба пред Конституционния съд с нещо ще променят професионалното ежедневие на практикуващите юристи. Дори измененията относно служебното правителство трябва да се прецизират. Напълно споделям становищата на професионалните организации на съдии, прокурори и следователи, че промените не отговарят на обществения интерес. Съюзът на юристите справедливо призова вносителите към оттеглянето им.
- На база на вашия научен, преподавателски и емпиричен опит считате ли, че тези промени са най-съществените за така наречената съдебна реформа и какво биха постигнали?
- Не, не са. Някои от промените дори ще влошат положението. Ще дам три примера. Първо, премахва се изискването само български граждани да се избират за депутати и министри. Тази идея въобще не е дискутирана сред обществото, а това е абсолютно задължително! Да не забравяме, че някои държави забраняват въобще института на двойното гражданство. Второ, премахва се възможността главният прокурор да ръководи методически дейността на всички прокурори, а ще стане единствено административен шеф на главна прокуратура. Това е недалновидно решение, защото разрушава единството на прокуратурата. Трето, за първи път ще споделя огромно свое притеснение относно промените в статута на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предвижда се оттук насетне този инспекторат да проверява „за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила“; нещо повече: „при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила от страна на съдии, прокурори и следователи, прави мотивирани предложения до съответния съвет за налагане на дисциплинарни наказания“. В действащата Конституция такова опасно правомощие няма. А то е опасно, тъй като новият Инспекторат се превръща в орган, проверяваш решения на магистрати по същество. Предупреждавам, че това е опасна тенденция – процесуалните решения на съдии, прокурори и следователи, пък и на дознателите от МВР, се проверяват по инстанционен ред, уреден в НПК и други закони, и това базово положение трябва да си остане. Непонятно е за мен как такава идея се е появила – да превръщаме Инспектората в някаква четвърта инстанция, която се намесва под страх от дисциплинарни наказания във вътрешното убеждение на магистрати…
- На фона на масовото усещане в обществото за липса на справедливост, какво според вас следва да се промени, за да има наистина независима съдебна система?
- Това усещане у гражданите не може да се промени с магическа пръчка. Ще трябва да мине дълго време, нужна е последователност, а и далновидни държавни решения. Вижте какво, прокрадва се у мен усещането, че политици и граждани се раздалечават помежду си, и това поражда панически страх у управляващите, които пък компенсират това с непресъхващи идеи за нови „закони“ и нови „реформи“. Ще кажа нещо за първи път: през последните 30 години ножицата между заплатите в съдебната система и в МВР се разтвори прекомерно. Това го знаят абсолютно всички! А преди 30 години не беше така – възнагражденията и условията за труд бяха относително съпоставими. Постепенно през годините съдебната система си извоюва привилегията за разтваряне на тази ножица, а и не само това – по всички европейски статистики в нашата родина има най-много съдии, прокурори и следователи на 100 000 жители. Това, впрочем, се отнася и за броя на адвокатите. Разликите във възнагражденията между съдии, прокурори и следователи, от една страна, и полицаи и пожарникари, от друга, в момента е едно към три на съответни нива. А това е въпрос на управленска политика и са необходими трудни, но неизбежни решения. Това не може да продължава. МВР провежда разследване по НПК по над 90 % от наказателните дела, по време на това разследване разследващите полицаи по нищо не се различават от следователите, прокурорите и съдиите, дори са натоварени многократно повече, работят в мизерни условия и с пъти по-ниско възнаграждение. Ала този проблем вместо да се решава, от година на година се задълбочава! Или да вземем хаосът със съдебните експертизи. Всички го забелязват, а никой не го решава. Да вземат пример от правната помощ – единствената успешна съдебна реформа през последните 20 години, която реши един грандиозен проблем със служебните адвокати. Но не, никой министър на правосъдието не се заема с това, защото е непопулярно и не изисква телевизионни интервюта. Много по-лесно е да предлагаме нови закони и конституции, вместо реално да решаваме проблеми.
- Считате ли за реформаторски законодателните промени за КПКОНПИ , която се възприема повече като „бухалка“ отколкото като антикорупционен орган?
- В няколко интервюта отправих критики към тази идея. Промените бяха обнародвани преди дни в „Държавен вестник“, най-важната част от тях – за разследващите инспектори – ще влезе в сила на 1 март 2024 г. Защо съм несъгласен? Първо, идеята за създаване на нови органи, които събират доказателства по НПК, е погрешна. Тъй като става дума за най-важната държавна дейност, когато борим престъпността. Тук е нужна дълга подготовка, постепенна практическа работа, много знание и техническа обезпеченост. А изведнъж решиха да има нов корпус от разследващи инспектори към новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Ще трябва да свикваме и с новата абревиатура – КПК! Такива хора за пет месеца няма откъде да ги вземат, не могат да ги обучат и не могат да се справят с най-сложната престъпност – корупционната. Ще ги потърсят в МВР – няма къде другаде. Това ще създаде напрежение между МВР и новата КПК. Освен това: в България има 2000 дознатели в МВР, 1700 прокурори и 500 следователи. Плюс съдебни и прокурорски помощници. Т. е. изключително много разследващи органи, а са натоварени несъразмерно. Например следователите са високо квалифицирани юристи от окръжно ниво нагоре с високи възнаграждения, но с малко работа. И защо да „раждаме“ нови разследващи антикорупционни инспектори? Още нещо: закрихме специализираната прокуратура, която ръководеше разследванията за корупционни престъпления, а сега създаваме специализиран разследващ орган по същия признак под надзора на общата прокуратура. Нелогично. И още нещо – цялото политическо говорене се насочи към начина на избиране на тримата комисари в новата КПК. А това не е важно за разследването по НПК, тъй като комисарите нямат право да се намесват във вътрешното убеждение на разследващите инспектори. Новите разследващи инспектори се подчиняват процесуално само на наблюдаващия прокурор, така както го правят дознателите в МВР, следователите и митническите дознатели, и това е базово положение още от годините на Великата френска революция! Административната йерархия тук няма никакво наказателно-процесуално значение. Тази „революционна“ идея, която тримата правосъдни министри Йорданова, Зарков и Славов представят като голямо постижение, всъщност е най-голямата управленска грешка. Правим нови органи, подвеждаме Европа, и веем знамена! Дори за малко новата КПК да се сдобие със собствено звено за подслушване и физическо проследяване на граждани, поне от това се отказаха в последния момент. Опасявам се, че се създаде мастодонт, който може да се изплъзне от демократична отчетност; такива имаше назад във времето в лицето на ДАНС, специализирана прокуратура и др. Напомням, че през 2013 г. МВР и ДАНС набързо бяха преформатирани за броени дни от кабинета „Орешарски“, в ДАНС измислиха специална фигура, наречена парадоксално „разследващ агент по НПК“, назначиха специална прокурорка да ръководи това „чудо“ по разследването, ДАНС стана перфектна бухалка и предизвика невиждани протести! Това чудо „разследващ агент от ДАНС“ така и не проработи, съответно първото нещо, което сторих като министър, бе да залича това недоразумение от законите.
- Каква е оценката ви за работата на МВР ? Там думата „реформа“ като че ли е изпразнена от съдържание и се чува основно на синдикалните протести?
- МВР наистина е дълбоко нереформирана структура. Тя дори не е аналогова – тя е преданалогова. МВР до ден днешен се управлява с началнически резолюции върху хартия. Всеки ден се изсича гора от хартия заради МВР, която се мести от едно бюро върху друго. Както е било и преди 70 години. Малко преувеличавам, но не съм далеч от истината. Не е работа на синдикатите да вършат реформи, а на политическото ръководство. За първи път пред Вас ще споделя мое наблюдение. През последните 7-8 години се заличи разликата между политическо и професионално ръководство в МВР. Политическото ръководство трябва да задава и провежда политики! Но не в смисъл на партийна партизанщина. Това означава реформи, заявени в предизборна програма пред гражданите, защото министърът е политическо лице, т. е. представител на гражданите в едно силово ведомство. А професионалното ръководство трябва да управлява полицейската и противопожарната дейности. Да, хубаво е министърът да има някакви общи познания върху закони и МВР. Но той тук не е в ролята на представител на служителите на МВР, а на онази социална реалност, отделена от държавата, наричана гражданско общество. А какво се случи през последните няколко години? Висши професионални фигури от националната полиция, ГДБОП или главни секретари, стават министри. А те не са писали предизборни програми, не са се явявали пред гражданите, не са лансирали идеи за управление и реформа в МВР. По тази причина в любимото ми министерство, където премина почти целият ми професионален път, статуквото се задълбочава, вместо да се елиминира. А първото, което следва да се направи, е освобождаването от работа на пенсионерите, които работят като пожарникари и полицаи. Не искам да ми се сърдят сегашните зам.-министри или министър, не се съмнявам в професионалните им качества, познавам ги и имам симпатия. Обичам полицаите и пожарникарите, срещам топло отношение, обаче от тези свои изводи няма да се откажа, защото критиката ми е принципна, е не с оглед личността.
- Ще бъде ли приета България в Шенген до края на годината?
- По-скоро не. Това е голяма несправедливост към нас, българите. Защото едно от най-важните достижения на ЕС – свободно движение на граждани и стоки, ни е ограничено. Ние сме полуевропейци. През 2011 г. постигнахме техническите критерии, след усилена работа на екипи и на министрите Петков, Миков и Цветанов, след това поддържаме ниво. Но ставаме жертва на неясната миграционна политика на целия Европейски съюз, и на вътрешно-политически проблеми. Гледал съм го този филм, четири години отговарях за диалога с ЕС и със Съвета на Европа. В момента атмосферата е неблагоприятна, защото в Австрия и Нидерландия ще има избори, а антиимигранските партии имат най-високи рейтинги. Имам лично мнение, че миналата есен имахме огромен шанс, защото тогава нямаше непосредствени политически предизвикателства пред тези две скептични страни. Пропуснахме го. Сега ще е почти невъзможно.
