Президентските избори в Русия: От какво се страхува Кремъл?

Путин запазва (фалшивата) неопределеност дали ще участва в собственото си преизбиране и усилва натиска върху опозиционера Алексей Навални

 Изабел Мандро, Льо Монд 

Противопоставяне на предстоящите президентски избори в Русия, несъмнено, няма да има, но Алексей Навални упорито продължава да напомня за себе си. Опозиционерът отново напомни за себе си с призив към симпатизантите си да излязат на протести в 80 града на страната на 7 октомври – 65-я рожден ден на Владимир Путин. 

На този ден, за разлика от предишни години Путин не отиде да играе хокей, а председателстваше заседанието на Съвета за сигурност на Руската Федерация.

Внушението е ясно: 


Редът против хаоса, държавните дела против улицата


На 4 октомври Путин и Навални заявиха своето мнение за изборите през 2018 година. На този ден опозиционерът беше в килията, където излежава 20 дневно наказание за призив към „незаконни събирания“ и продиктува по телефона своето обръщение:

„7 октомври е денят, в който заедно ще се опитаме да заявим позициите си открито и прямо. Нека Путин чуе и да отиде на заслужена пенсия. Той беше на власт 18 години, това е достатъчно“.

В същия този ден на държавния глава, който е на власт от 2 000 година, зададоха въпроса дали ще участва в изборите. Путин обаче предпочете да запази неопределеността, в която всъщност никой в Русия не вярва. 

„Не, още не съм решил против кога ще се кандидатирам, не съм решил дали изобщо ще се кандидатирам“, отговори той.


Навални — единственият противник


Избирателното законодателство на Русия дава срок на кандидатите да се регистрират официално за изборите до началото на декември. Междувременно стратегията на Кремъл се свежда до изтощаване и отрицание на легитимността на единствения, който открито застава срещу Путин.

След като борецът с корупцията в Русия Алексей Навални заяви намерението си да участва в предстоящите избори за президент (това стана преди малко повече от година), той прекара зад решетките общо 60 дни за „призиви към несанкционирани демонстрации“, и това при положение, че самият Владимир Путин нито веднъж не е произнесъл публично името му.

Неговите искания към общинските власти не водеха до никъде или защото му беше отказвано разрешение за провеждането на публични срещи (което противоречи на руското законодателство), или защото предложените места за подобни събирания обикновено са на крайно отдалечени и неудобни места. И в крайна сметка Навални реши да действа без тяхното позволение.

През март и юни той успя да предизвика небивала по мащабите си вълна от демонстрации по цяла Русия. Освен това, независимо от условната му присъда (теоретично тя не му дава право да се кандидатира за президент), Навални създаде 80 предизборни щаба в цялата страна, напук на забраните.

Демонстрация на сила

На 15 септември той проведе цяла серия предизборни митинги в Мурманск, Екатеринбург, Омск, Новосибирск и Владивосток, докато властите не решиха да сложат на това край.

На 29 септември Навални е арестуван докато пътува към Нижни Новгород. Следващата голяма „спирка“ по пътя му трябваше да бъде Санкт Петербург-родният град на Путин и то на 7 октомври – рождения ден на Путин.

Натискът на Кремъл върху местните елити е още по-силен заради факта, че държавният глава уволни десетина губернатори и ги замени с „млада гвардия“ (приемниците, назначени от Путин са средно с десет години по-млади). Валсът на регионалните власти (третият от преизбирането на Путин през 2012 година) може да засегне в близко бъдеще още десетки чиновници.

В миналата събота, 7 октомври, в Санкт Петербург (вторият по големина град в Русия) се събра най-голямата досега група протестиращи.

„Правим тази демонстрация, за да бъде допуснат Навални до президентските избори: ние искаме да покажем, че зад нас стои народната подкрепа, доколкото медиите не говорят за това. В Русия е важно да бъдеш силен и да го демонстрираш“, казва шефът на петербургския щаб на Навални Полина Костильова.

В щаба виси карта на града, на която с цветни стикери са отбелязани полицейските участъци (в перспектива — местата на поредните арести).

Вълна от обиски и арести 

Този път участниците като цяло бяха по-малко от пролетта: нееднократните предупреждения на прокуратурата и полицията видимо са имали търсения ефект.

В навечерието на 7 октомври върху щаба и активистите се стовари вълна от обиски и арести: стигна се дори до роднините на живеещия в изгнание опозиционер Михаил Ходорковски, който подкрепя Навални. Изпати си и един от най-критичните към Путин политолози - Станислав Белковски.

Но парадоксът е в това, че колкото по-силен е натискът на Кремъл, толкова повече млади хора застават на страната на Навални. 

„Ние познаваме само Путин и неговата марионетка Медведев, ние искаме промяна“, казва 19 годишният участник в демонстрацията в Петербург Алексей.

„Навални трябва да получи право да се кандидатира, това би било истинско гласуване. Без него това ще бъдат обичайните руски избори“, казва и 20-годишният Иван.

Във видеобръщение в YouTubе режисьорът на „Левиатан“ Андрей Звягинцев за пръв път се обяви в подкрепа на протестиращите:

„Не знам към кого се обръщам“, започна той, сякаш хвърля писмо в бутилка. „Но не може да има никакво човешко достойнство, когато пред очите ти така нагло, бездарно, отвратително се саморазправят с опонентите. Да наблюдаваш този спектакъл е просто отвратително“.

На 7 октомври обаче нито една държавна телевизия не спомена дори и с една дума посланието на протестиращите за „рождения ден на царя“.