Повод за скандалните констатации на Благоев са публикуваните разкрития на журналиста Христо Христов на сайта му за организираното от ДС изнасяне на „История славянобългарская” от библиотеката на Заграфския манастир. Горан Благоев публикува открито писмо, в което дирктно обвинява Христов в манипулации.
„Разследващият журналист се позовава на откритата от него в Комисията по досиетата (КРДОПБГДСРСБНА) оперативна разработка „Цитадела”, както и на съдържащата се в нея оперативна разработка „Маратон”. С радост бих го поздравил за „успеха” на издирвателския му труд, тъй като неговото разкритие потвърждава публикувана от мен теза още през есента на миналата година. Но се въздържам заради некоректното отношение, което остана в задкулисието на „СЕНЗАЦИЯТА”, твърди Горан Благоев. Той обяснява, че през миналата година при проучването на разсекретеното агентурно досие на преподавателя в Богословския ф-т на СУ проф. Иван Желев (агент Ангелов) открива, че по един екземпляр от всяко донесение, свързано със Зографския манастир, се отделя в оперативна разработка „Цитадела”.
„Беше достатъчна съпоставката само на няколко факти от въпросното агентурно досие, за да стане ясно, че това е оперативна разработка, свързана със Зографския манастир и че фактите за изчезването на „История славянобългарска” несъмнено могат да бъдат открити именно в нея. По това време завършвах своята книга „Истории за плач и за надежда”, в която има специална глава, посветена на кражбата, „откриването” и връщането на Паисиевия оригинал в Света гора, озаглавена „Похитеният ръкопис”. Тъй като книгата вече беше на първа коректура и нямах възможност да извърша необходимото детайлно проучване, свързано с ОР „Цитадела” успях да направя бързо прередактиране на главата, включвайки новата информация. Съдейки от статиите на Хр. Христов за „сензационното” му разкритие, той добре познава съдържанието на „Похитеният ръкопис”, но твърде некореткто подхожда при неговото интерпретиране и цитиране. Позволявам си да припомня този текст, тъйкато именно в него е ключът към „сензационното” откритие на „разследващия журналист”, посочва авторът на „Вяра и общество”.
Той припомня, че на 10.11.2012 г. на конференция в Богословския факултет - СУ отново лансира тезата, че истината за изчезването на „История славянобългарска” е скрита във все още неразсекретената оперативна разработка „Цитадела”. Благоев разкрива, че на конференцията участвали и членът на комисията по досиетата Екатерина Бончева и Христо Христов.
„И двамата чуха моя доклад. Още тогава помолих г-жа Бончева да ме насочи в какви архивни масиви трябва да търся въпросната ОР, тъй като тя живо ме интересува с оглед на разследващ материал за предаването „Вяра и общество”. Тя ми предложи да ме свърже със специалист от комисията, който добре познавал архивите на ДС. Но за съжаление тази идея потъна във времето и срещата така и не се осъществи. Своите интереси, свързани с ОР „Цитадела” съм споделял неколкократно и с Хр. Христов при нашите случайни срещи в читалнята на КРДОПБГДСРСБНА”, твърди Благоев.
През юли тази година той прави запитване в читалнята на Комисията по досиетата каква е възможността да получи достъп до оперативна разработка „Цитадела”, но пуличава любезния отговор, че въпросът ще бъде отнесен към началниците. На следващия ден Горан Благоев е известен, че няма възможност да му бъде предоставена разработката, защото Комисията не разполагала със списък на оперативните разработки на ДС, а и много документи били изчезнали.
„Попитах дали все пак не е редно да подам писмена молба за достъп но тази разработка, но ми бе казано, че едва ли има смисъл, защото ще поуча същия отговор”, спомня си журналистът.
На 11 октомври т.г. останал потресен, след като на своя сайт Христо Христов с гриф: „СЕНЗАЦИЯ” публикувал информация за откриването на оперативна разработка „Цитадела”!!!
„Той пише, че през юли т.г. е поискал от Комисията да получи достъп до ОР „Цитадела” и след по-малко от седмица Комисията му е предоставила за ползване в читалнята първите два тома от въпросната разработка. Излиза, че по едно и също време, за един и същ архивен източник Комисията предпочита да съдейства на един изследовател, а на друг фактически отказва или най-малкото го подтиква той да се откаже от по-нататъшно издирване”, протестира журналистът от БНТ. Прави опит да получи някакви смислени обяснения от председателя на КРДОПБГДСРСБНА Евтим Костадинов, но от него разбира, че нямал право да протестирам, защото всъщност не е подавал никаква молба до него. На следващият ден – 13 октомври в сайта си desebg.com Христо Христов публикува интервю с председателя на КРДОПБГДСРСБНА, в което г-н Е. Костадинов заявява: „През 2009 г. гражданин е изискал документи от комисията и тогава на наше запитване от НРС са предадени само два тома от разработката („Цитадела” – б.м. Г.Б.). Тези томове са стояли при нас до момента, в който през юли тази година вие не подадохте заявление за достъп до тази разработка.”
От отговора на Костадинов излиза, че към момента на отправеното от Горан Благоев устно запитване Комисията е разполагала най-малко с два от томовете на ОР „Цитадела”, но на единият журналист е отказан достъп. Очевидно Комисията е трябвало да запази разработката, за да бъде тя „сензационно” открита от Христо Христов, анализира ситуацията Горан Благоев.
„Недоумявам как човек, който нарича себе си „разследващ журналист и изследовател на архивите на комунизма” може да бъде некоректен към труда на свой колега. В двете статии, посветени на „сензационното” му разкритие Христо Христов свежда резултата от моето незавършено проучване само до едно: „За първи разработката ЦИТАДЕЛА се споменава в книгата на журналиста Горан Благоев "Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев... Една от задачите на "Ангелов” е да добива сведения за манастира "Зограф”.
Струва ми се, че и най-пристрастният наблюдател би установил, че в главата „Похитеният ръкопис” аз не просто „споменавам” името на оперативната разработка, но ясно изказвам тезата, че точно в нея е скрита информацията за изчезването на „История славянобългарска”. Оттук нататък всеки, който би получил достъп до ОР „Цитадела” лесно може да открие „сензационно” това което търси. Апропо, имената и на тримата офицери, замесени в изнасянето на ръкописа – Агаин, Генев и Пехливанов, които Христов открива в „Цитадела”, също са споменати в моята книга. Цитирал съм ги добросъвестно от материал на Диана Петрова във в-к „Труд” от далечната 1993 г. И тук г-н Хр. Христов не е прав, твърдейки че за първи път тези имена се споменават в статия на в-к „Галерия” от 2009 г. Материалът във в-к Труд просто го няма в интернет, откъдето очевидно „разследващият журналист” черпи своята информация”, обяснява заплетената ситуация Горан Благоев.
Същевременно Христо Христов обикаля триумфално медии и се хвали за сензационното си откритие, а журналистът на власта Николай Бареков даже анонсира идеята по сценарий на Христо Христов ТВ7 да заснеме документален филм.
Скандалът с Паисиевата история стана повод и журналистката Люба Манолова да изригне от възмущение от постъпката на Христо Христов. Тя пък разказва, че документалната й книга „Външният дълг и десети ноември 1989” в документи и факти също била обект на плагиатство от Христо Христов.
„Голяма бе изненадата ми, когато чух, че Христо Христов разследвал задграничните дружества и издал книга. Мои приятели ми позвъниха, че във форумана в. Дневник”, където Христов работеше по време на това издание, имало скандал във форума, в който скандал, българи живеещи и работещи в чужбина, читатели на книгата ми и сайта ми „Хроники” обвиняваха открито Христов в плагиатство!”, пише Манолова и с ирония си спомня, че навремето когато работила с Христо Христов в „Демокрация”, той пишел доноси срещу колегите си за да прогресира.
Христо Христов, който напоително отбелязваше на сайта си, как е посрещната от обществото сензацията му за открадването на историта, до сега не е обелил нито дума за тежките обвинения на Горна Благоев към него.