Уолтър Ръсел Мид, The Wall Street Journal
Балканският регион, на чиято територия е започнала не една голяма война (включително Първата световна), отново може да стане епицентър на геополитическа криза от общоевропейски мащаб. За това все по-често предупреждават западни експерти, наблюдаващи геополитическите процеси.
Неотдавна на закрита среща в един от научно-изследователските центрове попитаха добре информиран германски чиновник - кой от проблемите на Европа го вълнува най-силно. Той директно отговори: „Западните Балкани“. Там, според него, назрява нова криза, особено заради това, че Турция и Русия наливат „масло в огън“.
Според него, при най-лошият сценарий, Русия и Турция ще подкрепят проводниците на своето влияние на Балканите – Сърбия и Албания – в техните намерения да прекроят границите.
Турция и Русия ще си поделят Балканите?
В резултат Сърбия с подкрепата на Русия може да анексира значителна част от територията на Босна, населена с етнически сърби. Аналогичен маньовър може да извърши и мюсюлманска Албания в Косово и Македония, където голямата част от албанското малцинство ще иска да се обедини с „родината“.
Крехкият мир на Балканите досега се поддържаше само от перспективата за членство в ЕС на Сърбия, Македония, Черна гора, Косово и Босна. Всяка балканска страна би предпочела да се присъедини към ЕС, вместо към Русия или Турция.
Но надеждите за членство в близко бъдеще гаснат. Страните от ЕС не бързат да приемат в обятията си пет нестабилни нови балкански страни, които ще направят Евросъюза още по-малко управляем и ще очакват от него финансова помощ, при условие, че бюджетът на ЕС ще бъде намален след Брекзит.
Европа се страхува
Европейците действително са не на шега разтревожени. Особено безпокойство предизвиква у тях намаляването на интереса на САЩ към Балканите, доколкото този регион не е особено интересен на новия президент Доналд Тръмп.
И ако през 1999 година след бомбардировките на Югославия САЩ изпълняваха ролята на своеобразен „балкански жандарм“, то сега ситуацията е коренно променена.
Геополитическото внимание на Тръмп е приковано в Китай, Северна Корея и Близкия Изток, но по никакъв начин не и към Балканите.
Затова и в ЕС не на шега са изплашени, че без САЩ няма да успеят да решат назряващата балканска криза. Особено, ако, възползвайки се от ситуацията, в нея решат да участват такива силни играчи като Турция и Русия, намиращи се в доста добра форма (преди всичко военна).
Европейците са убедени, че относително краткосрочно американско участие – активна дипломация и укрепване на силите на САЩ в Косово ще има голям ефект.
Затова в ЕС смятат, че трябва да убедят скептично настроеният Вашингтон да заеме по-активна позици.
Предишните доводи за единството на НАТО, защитата на свободата и страхът пред Русия вече са недостатъчни. Тръп оперерира с бизнес категории и ЕС трябва сериозно да се замисли как може да го ангажира.
Опасността съществува
Опасенията на европейците всъщност изглеждат напълно логично. Отсъствието на интерес у „големия брат“ топли съзнанието както на турците, така и на сърбите.
В Сърбия гледат на победата на Тръмп като на край на „династията“ Клинтън, която нанесе много вреди на Сърбия, Черна гора и Република Сръбска.
Сърбите, без съмнение, се интересуват от възможността американската администрация да предприеме някакво действие по отношение на балканските мюсюлмани, които в значителна степен имат контрол над региона.
Според някои аналитици, вече се разглежда възможният разпад на Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина се състои от две съставни части: Федерация Босна и Херцеговина (51% от територията на страната) и Република Сръбска (49% от територията). Според религиозната принадлежност – мюсюлманите са 50,7%, 30,7% — православни и 15,2% — католици. Сложният национално-религиозен състав на държавата е една от главните причини за предполагаемия разпад.
Ще се взриви ли бурето с барут?
Единственият фактор, дълго време предотвратяващ поредния „балкански взрив“ беше надеждата на страните от региона за влизане в ЕС. Доколко те са оправдани е друг въпрос, но надеждата умира последна винаги и навсякъде, включително и на Балканите.
Но последният час на балканските надежди наближава, тъй като там, преди всичко в Сърбия, практически не вярват, че ще бъдат приети в ЕС, а и не го желаят особено.
Единствените носители на евроидеята там остават лидерите на държавата, на първо място президентът Александър Вучич.
В региона смятат, че в Евросъюза вече няма да приемат по политически съображения, както се случи, например, с Румъния и България.
А и в Брюксел не приветстват очевидната политическа ориентация на Белград към Русия.
Ще има ли война?
Сдържащите фактори, принуждаващи балканските страни да „слагат юзди“ на амбициите си, стават все по-малко. Все по-очевидно става, че нито една нова страна от Балканите няма да попадне скоро в ЕС. Единственото, което могат да получат е членство в НАТО, което на практика само ще изостри общото напрежение.
Ще доведе ли това до голяма война, вземайки предвид факта, че сегашното разделение на страните и народите в региона представлява истинска гърмяща смес?
Ситуацията може да бъде влошена от геополитическите амбиции на Русия и Турция, които имат пряк интерес на Балканите. Потенциалното „изяснване на отношенията“ между държавите, разочаровани в надеждата си да влязат в ЕС, и, с подкрепата на толкова мощни играчи може да прерасне в сериозна война с дългосрочни последици.
Превод: Faktor.bg