Светослав Пинтев
Quo vadis, народе възродени? Така бяха попитали римляните, които вече не съществуват, но наследството им и до днес си оспорват великите сили. Както и българското…
Къде отиваш, казано по нашенски. Това е въпросът, който трябва да си зададем днес, но не само днес.
„Те ни научиха да пишем!“ , е казал за българите украинският учен Юрий Венелин, един от хората, които ни върнаха историческата памет, отхвърлил нелепицата, че българите сме „татари”, която някои насаждат и до днес.
Само една негова книга, която пазя у дома, преведена от даскал Ботьо Петков, ми даде неизмеримо повече информация за миналото ни и българите преди Аспаруха от днешните опити за учебници. А той не е написал само една…
„България се превръща в спасител на делото на светите братя и именно тук е голямата заслуга на страната ни. Затова когато честваме паметта на св. Константин-Кирил Философ, на св. Методий и групата на седмочислениците не бива да забравяме, че така назованият „осми седмочисленик“ е българският княз св. Борис Михаил, казва проф. Пламен Павлов в едно свое интервю.
Историкът просто изрича елегантно, че това, което честваме е заслуга не само на солунските братя, а
на българската държава
В днешното си битие тя, уви, не се грижи особено науката да е слънце, напротив. А това е девиз, който ни е завещан от хилядолетия, въпреки че в този вид е формулиран през Възраждането.
Днешната ни държава, макар да е пряк наследник на онази славна България на духа и меча, по инерция повтаря в учебниците си, че имало някакъв славянски език, на който Кирил и Методий пишели, което пък е отглас от нарежданията на СССР какво трябва да има в историята ни, какво не. Червената империя се разпадна, но ние не се освободихме от червените клишета, сега мнозина са готови да ги заменят с псевдо-панславянски.
Маги Халваджиян наскоро разказа как в Москва като ученик му се наложило да пише обяснения в посолството, защото се противопоставил на твърдението на учителката, че солунските братя са чиста проба руснаци. А това е само един малък детайл от тоталната подмяна на фактите.
„Делото на Кирил и Методий и техните ученици за разпространението на славянската писменост в Русия е сред най-трайните табута в съветската и отчасти в руската историография“, твърди проф. Христо Матанов от Софийския университет. Мисълта, че толкова важната за духовността азбука е „пренесена” от една малка и незначителна държава като България, е непоносима за Кремъл, смята той, цитиран преди време от „Дойче веле“.
Ала ние не винаги сме били малки, били сме духовен маяк за Русия, нейните управници го крият, което е бял кахър.
Пак ще си позволя да цитирам думи на проф. Пламен Павлов за Кирил и Методий: „За нашите книжовници още през Средновековието няма дилема дали те са българи или не. Те са възприемани и като български просветители, и като българи по род. Още повече, че в така нареченото Кратко житие на Кирил се говори, че майка им Мария произлиза от аристокрацията на българските славяни в района на Солун. В по-малко известното, но също така много интересно, житие на Методий директно се казва, че те са от български род.“ Той казва също: „Благодарение на България делото на светите братя съществува и днес и носи просвещение на милиони хора по света в продължение на векове“ .
Хубаво е да си знаем, че са българи, но това няма особено значение, защото важното е да знаем, че българската държава поема и развива делото им, че те не са създали буквите на някакъв имагинерен славянски език, както пише в учебниците. А това категорично не е вярно, направо си е
долна лъжа
Отдавна категорично е установената историческа истина. Тази, която за славистите от целия свят е доказана от деветнадесети век. Цитирал съм какво пише по този въпрос унгарският учен д-р Петер Юхас в статията си "Пътят на славянското писмо", писана през 80-те. И пак ще го цитирам:
"...след Вратислав Ягич повече от столетие не подлежи на никакво съмнение - в основата на езика на Кирил и Методий е залегнал диалектът на старобългарския език от Солунския край. Споменатите по-горе безсмислени названия бяха създадени именно и преди всичко, защото някои искат на всяка цена да лишат Кирило-Методиевия език, т.е. първия литературен език на славянството, от неговата българска етническа и диалектна основа.
С една дума, целта на тези абсурдни търсения и намирания е ясна, тя може да се илюстрира и с българската поговорка: "Като се прекатури каруцата, пътища много“.
А каруцата май вече се е обърнала. Държавата ни не е тази, която подаде ръка на братята и техните ученици, институционализира делото им. Днес тя е безхаберна, резултат от съветското влияние, но и червената ярост срещу „науката-слънце“. На тях им трябва червена наука, каквато си създадоха. А тя е здраво вкоренена и днес, впила се е в националното съзнание и не го пуска.
От народа възродени крият фактите за най-светлия му и обичан празник.
Науката е слънце??? Писал съм го, ще го напиша пак: „Свидетели сме на гавра с предците ни, които искрено са вярвали в сакралната мощ на тези думи, в това че знанието е факелът, запален и носен гордо от тях, за да осветява пътя на потомците им към едно достойно бъдеще, за да вървят те наистина напред и все напред.“
Как да си обясним, че държавните мъже славословят солунските братя, карат децата да учат стихотворения за делото им, а науката ни е просяк, парите за иновации са табу, че ДДС върху книгите ни е едно от най-високите, че инвестициите в образование са смешни. Казват, че сега нещата ще се променят. Дано…
И не на последно място, а на първо- отричаме се от родния си език, наричайки този на Кирил и Методий славянски, а днес даже черковно-славянски. За да угодим на имперските бълнувания. Какъв човек трябва да си , за да си български политик и да търпиш това . Какво пък, като се замисля, нали същите хора пребиваха като кучета сънародниците си, които не искаха да се наричат македонци в Пиринско. А останалата част от Македония я продадоха, не, подариха я, за да ги потупа по рамото Мустакатият вожд и да ги обяви за истински интернационалисти.