Михаил Найденов*, atlantic-council.bg
Забавянето на процеса на модернизация на българските въоръжени сили води до продължаване на зависимостта от унаследеното старо съветско въоръжение и бойна техника. Състоянието на руската техника, която е оперативно несъвместима с тази на съюзниците ни от НАТО, е една от главните причини за продължаващата деградация на отбранителните способности на въоръжените сили. Всичко това се отразява негативно върху изпълнението на техните мисии и задачи. Под въпрос е способността на държавата да гарантира както своята собствена сигурност, така и да допринася ефективно към системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Деградацията на отбранителните способности на въоръжените сили води страната ни до състоянието да бъде повече консуматор, отколкото източник на сигурност в Алианса. Колкото повече се отлага придобиването на нови отбранителни способности, толкова повече държавата се превръща
в тежест за съюзниците
Проблемът с дълго отлаганата модернизация и зависимостта от унаследената съветска техника продължава да стои с особена острота по отношение на Военновъздушните сили, които през последните 10-15 години получиха най-голям дял от парите на данъкоплатеца, отделени за капиталови разходи за въоръжените сили, в сравнение с останалите два вида въоръжени сили – Сухопътните войски и Военноморските сили. Същевременно, обаче, Военновъздушните сили продължават да имат най-малък принос в сравнение с останалите два вида въоръжени сили към ръководени от НАТО и ЕС операции и мисии зад граница.
Военновъздушните сили продължават да разчитат на остаряващите съветски самолети МиГ-29 за изпълнението на мисията по охрана на въздушното пространство (Air Policing) на Република България в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. Тези изтребители са оперативно несъвместими със силите на съюзниците ни от НАТО и не могат да бъдат използвани в операции и мисии на Алианса зад граница. Поддръжката им е скъпа, като разходите за тяхното използване надвишават тези на новите и оперативно съвместими самолети, произведени от компании на наши западни съюзници. Самолетите МиГ-29 във варианта, с който България разполага (15 бр.), не са многоцелеви. Те служат като изтребители-прихващачи за охрана на въздушното пространство, като за непосредствена поддръжка на Сухопътните войски на бойното поле се планира да се разчита на унаследените щурмови самолети СУ-25 (14 бр.), в случай, че такава операция въобще бъде необходима в обозримо бъдеще. Жизненият цикъл на МиГ-29 изтича към 2029-2030 г., т.е след около 12 години. Към момента не всички самолети летят и се нуждаят от ремонт и скъпоструваща поддръжка. Не на последно място, ремонтът и поддръжката на тези самолети зависи изцяло от руска страна.
Русия днес продължава да води реваншистка политика на възстановяване на сферите на влияние на бившия СССР в Европа. Политиката на
Москва днес е заплаха за стабилността в Европа и сигурността на НАТО,
включително и България. Русия изменя необратимо баланса на силите във военностратегическата сфера в Черно море, като в перспектива нейните военни способности в региона ще са по-големи от тези на всички останали страни взети заедно. Руски бойни самолети системно участват в провокации близо до границите на въздушното пространство на страните-членки на НАТО, вкл. и България.
Поради тази причина е крайно необходимо България в най-кратки срокове да се освободи от зависимостта си от остарялото руско въоръжение и техника, като реализира приоритетните модернизационни проекти и за трите вида въоръжени сили така, както са дефинирани в приетата от Народното събрание на 25.11.2015 г. Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.
Спешно необходимо е да бъдат превъоръжени Сухопътни войски, които имат най-голям принос към ръководени от НАТО и ЕС операции, като на първо време бъдат придобити нови бойни бронирани машини. Необходими са и нови многофункционални кораби за Военноморските сили, както и модернизация на фрегатите клас Е-71.
Що се отнася до Военновъздушните сили, най-наложително към момента е спешно да бъде придобит нов тип боен самолет, който да е многоцелеви, да е оперативно
съвместим с НАТО
и най-вече с него страната ни да може да участва в съвместни операции на Алианса зад граница.
Положителен факт е, че в правителствената програма модернизацията на въоръжените сили е изведена като приоритет. Независимо от това, обаче, пропуск на сегашната програма е, че, за разлика от програмата на предишното правителство, тук не се говори изрично за преодоляване на зависимостта от страни извън НАТО и ЕС.
Някои развития през последните месеци обаче будят известна тревога, що се отнася до реалната воля и решимост на правителството да реализира приоритетния проект за придобиване на нов тип боен самолет.
Служебното правителство, назначено по Конституция от президента, в последните си дни през пролетта на 2017 г. по немотивирано прибързан и недостатъчно прозрачен начин одобри извършеното класиране от експертната работна група, съгласно което на първо място беше поставена офертата на Швеция за изтребителите „Грипен“. Създадената временна анкетна комисия в Народното събрание, натоварена да изясни обстоятелствата и фактите по процедурата, безспорно е необходим и правилен ход. Сега следва членовете на комисията във възложения срок обективно и мотивирано да свършат своята работа, така че да дадат възможност на правителството и в крайна сметка на Народното събрание да вземат обективно и мотивирано решение за бъдещето на бойната ни авиация в рамките на системата за колективна отбрана на НАТО. Това действие на служебния кабинет, в крайна сметка, доведе до допълнително забавяне на дълго отлагания старт на процеса на придобиване на нов тип боен самолет.
Важен момент, който днес буди загриженост, са позициите на изказалите се участници в проведеното на 25.07.2017 г. редовно заседание на Комисията по отбрана на 44-то Народно събрание. На него членовете на Комисията бяха запознати от министъра на отбраната с целите, мерките и дейностите на Министерството на отбраната в изпълнение на основен приоритет „Отбрана“ от Програмата на правителството, както и със състоянието и перспективите за изпълнение на проектите за модернизация.
На базата на анализа на изказванията на участниците, могат да бъдат направени следните особено неблагоприятни за модернизацията на Военновъздушните сили и освобождаването от старата руска техника
изводи:
Придобиването на нов тип оперативно съвместим боен самолет се отлага на практика за неопределен период.
Все повече се налага като опция ремонтът и поддръжката на старите съветски самолети МиГ-29 и СУ-25, съответно 15 бр. и 14 бр.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов информира на това заседание за възможността да бъдат ремонтирани старите руски самолети, като дори са представени и финансови очаквания. Посочен е примерът със Словакия, която била договорила ремонт на МиГ-29 за 7-8 млн. долара на самолет. Ако това бъде реализирано у нас, това би струвало на българския данъкоплатец 120 млн. долара или близо 200 млн. лв. При това само за самолетите МиГ-29. За СУ-25 не се уточнява нищо. На 09.09.2017 г. сутринта пред Би Ти Ви министър Каракачанов отново говори за възможността да се осигури ремонт на съветските самолети за „няколкостотин милиона“. Това дава известни основания да се предположи, че за времето от 25 юли до 9 септември т.г. е постигната известна яснота относно финансовите параметри на евентуална сделка с руснаците. Още повече, че на същото заседание на парламентарната Комисия по отбрана министър Каракачанов даде информация и за хода на водените разговори с представителите на РСК-МиГ, както и за очакваните срокове за изясняване на финансовите параметри на евентуална бъдеща сделка. Очакванията са това да стане през м. септември.
Друг важен за вземане предвид момент е, че на същото заседание министърът на отбраната твърди, че е било заявено желанието на българското правителство да бъдат актуализират лицензите на държавното предприятие „Авионамс“ – гр. Пловдив, с идеята заводът да може да използва пълния си капацитет. В тази връзка, междувременно от руска страна дойде новината, че има сключено споразумение с България за ремонт на хеликоптери, използвани в Афганистан. БТА съобщи на 12.09.2017 г., като цитира ТАСС, че това е било заявено от Владимир Кожин, помощник на президента Владимир Путин по въпросите на военнотехническото сътрудничество. По всяка вероятност става въпрос за „Авионамс“. Същия ден от Министерството на икономиката опровергават информацията, че София е сключила сделка с Москва за ремонт на руски хеликоптери, използвани в Афганистан, съобщава на 13.09.2017 г. в. „Монитор“, стр. 4.
Предвид така представените факти, основателният въпрос е има ли връзка евентуалното даване на лиценз от страна на Москва на „Авионамс“ да ремонтира руски хеликоптери с евентуална
бъдеща сделка за ремонт на старите съветски самолети,
останали на въоръжение у нас? Ако това се потвърди, имаме ли основание да твърдим, че същността на сделката е „лицензи срещу ремонт“?
Този въпрос трябва да се наблюдава внимателно, като се вземе предвид наложената практика Москва да не се съгласява лесно с даване на лицензи за такъв доходоносен бизнес, какъвто е оръжейният. Ако това обаче стане факт, въпросът е каква цена ще заплати българският данъкоплатец?
Възстановяването на летателната годност на всички съветски самолети (а е възможно един ден да се стигне и до руските хеликоптери) би струвало „няколкостотин милиона“, по думите на министър Каракачанов. Ако само за 15-те МиГ-29 България заплати по 8 млн. долара, каквито финансови очаквания са изразени на заседанието, сумата би възлизала на около 200 млн. лв. Тези пари ще са част от крайно ограничените средства за отбрана. Те ще бъдат насочени не към придобиването на нови способности, а към поддържането на стари платформи.
След като финансовите средства не достигат, трябва да се прави разумен избор как те да бъдат изразходвани най-ефективно и най-ефикасно. Инвестирането в остаряла и безперспективна, оперативно несъвместима съветска техника, на края на жизнения й цикъл, не е разумен и отговорен начин за харчене на иначе крайно оскъдния бюджет за отбрана. Това е път за продължаване и занапред на зависимостта от руското въоръжение и техника и респективно от Русия. Нещо повече! Подобен ход със сигурност ще лиши Военновъздушните сили от средства за придобиване на нов тип боен самолет в обозримо бъдеще. Защото, в контекста на продължаващия финансов недостиг и при положение, че и останалите видове въоръжени сили имат спешна нужда от модернизация, е нереалистично да се очаква отделянето на огромни суми и за ремонта на всичките стари съветски самолети (15+14=29 бр.), и за придобиването на нови модерни и оперативно съвместими такива. Не е възможно да се отделят „стотици милиони“ за ремонт на всички стари самолети и едновременно с това да се очакват още поне милиард и половина лева да бъдат изразходени за придобиване само на половината (8 бр.) от необходимите бойни самолети. Ето защо ще трябва да се направи избор. Избор дали българските въоръжени сили да останат в плен на миналото или да продължат напред към армиите на бъдещето.
Следва на този въпрос да се отдели особено внимание от обществото и народните представители, тъй като, познавайки историята на т.нар. модернизация на Военновъздушните ни сили от последните години, възможно е за пореден път необходимите финансови средства за нов тип боен самолет да бъдат изразходени за способности, които не са първостепенна необходимост и които са безполезни в операции на НАТО. Така например през 2005 г. беше подписан договор за доставката на 12 транспортни хеликоптера „Кугар“ и шест „Пантер“, когато беше крайно необходимо да стартира придобиването на нов тип боен самолет. Транспортните хеликоптери „Кугар“, освен това, са без защитна броня и не могат да бъдат използвани във враждебна оперативна среда. Следователно, те са
безполезни в операции на НАТО и ЕС
Днес тези хеликоптери, които изискват скъпа поддръжка, напрактика се използват само по трета мисия на въоръжените сили „Принос към националната сигурност в мирно време“, както и за „въздушни таксита“ на вип-делегации. Тогава за 12 хеликоптера „Кугар“ и в крайна сметка за три „Пантер“ (първоначално договорената бройка от шест беше намалена на три) от бюджета за отбрана бяха платени над 700 млн. лв. Тези средства със сигурност можеше да бъдат инвестирани още тогава в придобиването на нов тип многоцелеви боен самолет, ако беше мислено стратегически и частните интереси не бяха взели превес. До момента този самолет щеше да бъде изплатен и вече щеше да бъде усвоен и приет на въоръжение. Това, от своя страна щеше да позволи освобождаване от МиГ-29 и СУ-25, респ. и от ежегодното наливане на десетки милиони левове в ремонта, поддръжката и използването на остаряващите руски самолети.
Следва да отчитаме, че през 2016 г. в централния бюджет бяха предвидени допълнителни 160 млн. лв. за модернизация на въоръжените сили – по 80 млн. за самолети и за нови кораби. От тези средства бяха усвоени само 70 млн., но не за ново въоръжение и техника, а за ремонта именно на част от изтребителите МиГ-29. За 2017 г. от централния бюджет са предвидени още 402 млн. лв. за модернизация – 231 млн. лв. за придобиване на нов тип боен самолет и 171 млн. лв. за нови кораби. Въпросът е дали тази година допълнителните средства, отпуснати от данъкоплатеца, ще бъдат изхарчени за модерна и оперативно съвместима с НАТО техника или за „рециклиране“ на старите съветски машини.
В случай, че тези 402 млн. лв. бъдат усвоени до края на годината, което към момента изглежда все по-малко вероятно, тогава бюджетът за отбрана ще достигне от близо 1.1% първоначално заложени до над 1,5% от БВП. Това ще ни приближи към поставената в НАТО цел разходите за отбрана да бъдат поне 2% от БВП. Въпросът е обаче не само механичното достигане на проценти и отчитане на „актив“ пред НАТО, а за какво точно се харчат допълнителните средства. За придобиване на нови или за поддръжката на остаряващи оперативно несъвместими способности? През 2016 г. допълнителните средства де факто бяха „изядени“ от старите самолети. Дали ще се допусне подобно развитие отново и през тази година?
Разбира се, в този контекст, следва да се отчита, че до придобиването на нов тип боен самолет и неговото приемане на въоръжение е необходимо системата за отбрана да поддържа способностите на Военновъздушните сили да осъществяват Air Policing. В този преходен период тази задача очевидно ще се изпълнява с използването на старите МиГ-29.
Правилното реалистично решение в този контекст е да се поддържа единствено и само минимално необходимият брой изправни изтребители МиГ-29, така че държавата ни да може да осъществява Air Policing без прекъсване. Необходимо е обаче от сега нататък повече съвместен Air Policing със сили и средства на нашите съюзници от НАТО, които да подкрепят и допълват способностите на Военновъздушните сили. Съвместният Air Policing ще ни позволи да поддържаме само минимален брой изправни МиГ-29, като освободените средства бъдат пренасочени към придобиването именно на нов тип боен самолет. През септември 2016 г. вече в България бяха американски самолети, а от юли тук са и самолети на Италия. В наш интерес е тази практика да се утвърждава занапред като правило, а не като изключение.
Ето защо при планирането на средствата за поддръжката на МиГ-29 до замяната му с нов тип многоцелеви боен самолет следва да се отделят единствено и само минимално необходимите за целта средства. И да се разшири съвместният Air Policing със съюзници от НАТО, с който да се компенсира недостига на способности. В противен случай
рискуваме старта съветска техника да „изяде“ парите за новия самолет
По този начин за години напред Военновъздушните сили ще продължат да бъдат вида въоръжена сила с най-малък принос съм операции на НАТО и ЕС зад граница. Те ще си останат оперативно несъвместими, като същевременно ще продължат да бъдат едни от най-големите бенефициенти на средства за капиталови разходи от иначе крайно ограничения бюджет за отбрана.
Да се върнем обаче към по-непосредствените предизвикателства. Не на последно място, на въпросното заседание на Комисията по отбрана фокусирано върху модернизацията, министър Каракачанов разсъждава върху чл. 5 от Северноатлантическия договор. От думите му може да се направи заключението, че се съмнява в надеждността на колективната отбрана. На фона на гореизложеното, това представлява негативен сигнал както по отношение на българското общество, така и спрямо нашите съюзници в НАТО.
Продължаващата бавна, но сигурна деградация на отбранителните способности се дължи в голяма степен на остаряващото въоръжение и техника и на несъстоялата се модернизация. Нещо повече – на саботажа срещу нея. В не по-малка степен това състояние се дължи и на системното пренебрегване на хората в отбраната, довело до непрекъснато нарастващ некомплект от личен състав във въоръжените сили, който днес вече придобива критични размери.
Фактор за продължаващата деградация на способностите на българските въоръжени сили е и лошият отбранителен мениджмънт и най-вече неспособността на ръководителите на стратегическо ниво да управляват и изразходват разумно и далновидно ограничените финансови средства. Главният провал днес е на стратегическо ниво. Системният проблем там е неспособността да бъдат трансформирани парите за отбрана в реални и необходими, предвид параметрите на средата за сигурност, отбранителни способности.
Този проблем остава нерешен и до днес! Той се корени преди всичко в начина на мислене. Мисленето на стратегическо ниво остава обременено с постановки от миналото, в условията на една коренно променена и променяща се динамична стратегическа среда, която изисква все повече ново мислене на нови хора.
* Авторът е експерт по отбрана и международна сигурност