Александър Чурсин, Новая газета
Моментът за преврата беше избран идеално: в сезона на отпуските голяма част от държавният апарат, политиците, включително президента Ердоган са извън Анкара.
Тактиката на военните е предвиждала с внезапна атака да бъде превзет генералният щаб, да бъде отстранено ръководството му, да бъде овладян и главният оперативен пункт за управление на въоръжените сили. Паралелно се вземат под контрол държавната телевизия, най-големите летища, да се блокират най-важните министерства, парламентът, щаб-квартирата на управляващата Партия на справедливостта и развитието, да бъдат разоръжени полицията и жандармерията, както и специалните служби. След това, по план, е трябвало военните да направят обръщение към народа с призив да бъде свалено действащото правителство, а те да вземат цялата власт.
Особено място в плана на метежниците заемат двата моста над Босфора в Истанбул не само, за да бъде спряна комуникацията между европейската и азиатската част на мегаполиса. Босфорът има международно стратегическо значение, затова установяването на контрол върху мостовете над пролива, по замисъла на участниците в преврата, е трябвало да стане сигнал към международната общност кой държи контрола над Турция.
Защо планът на военните се провали?
Първата част на плана беше реализирана почти без проблеми. Лоялните на властите офицери от генералния щаб са арестувани, танковете блокират двата моста над пролива, войниците спират дейността на международното летище в Истанбул и е превзета държавната телевизия, откъдето, пребледнялата от страх водеща чете обръщението на метежниците. В цялата страна започват прекъсвания на мобилните връзки и интернет.
Но всичко спира до тук. На свобода остава президентът, премиерът, водещите министри и функционери на управляващите. Полицейските сили, които влизат в престрелки с военните, отказват да капитулират. Силите на преврата не успяват да неутрализират нито МВР, нито главният офис на слецслужбите. И главното – това, че превземат телевизията, не означава, че метежниците контролират цялото информационно пространство в Турция: голям брой частни радиостанции, спътниковите и кабелни телевизии продължават да излъчват, а сред тях са и „Доган медиа-холдинг“, провеждащ пропрезидентска информационна политика.
Това обстоятелство предопределя по-нататъшната съдба на преврата. Буквално веднага след началото на действията на метежниците, премиерът Бинали Йълдъръм не само имаше възможността да направи официално изявление, в което осъди преврата, но и то беше разпространено от местните и международните медии.
В първия час не беше известна съдбата на Ердоган, дори се твърдеше, че е отлетял за Германия, но спекулациите бяха спрени, когато той се появи на екрана на телевизия CNN Turk, която също е част от „Доган медиа-холдинг“ и призова гражданите да излязат на улицата в защита на демокрацията. Времето започна да работи срещу военните.
Те, разбира се, се опитаха да поправят грешката си: хора с оръжия се появиха в студито по време на пряк ефир и прекратиха излъчването, но вече беше късно.
Армия, духовенство, опозиция, кюрди - защо подкрепиха Ердоган
Командващият Първа турска армия, дислоцирана в европейската част на страната, заяви, че като цяло въоръжените сили са на страната на метежниците. Но парламентарните партии от опозицията, включително кюрдската ДПН, веднага осъдиха опита за преврата и останаха в обстрелвания парламент. Духовното ръководство на турските мюсюлмани разреши на вярващите да отказват да се подчиняват на военните.
Хиляди поддръжници на Ердоган откликнаха на призива му и излязоха на улиците, блокирайки военната техника и войниците. Няколко стотин граждани освободиха международното летище. В град Диарбекир, неофициалната столица на турски Кюрдистан пред полицейските участъци и армейски казарми излязоха кюрди, протестиращи против преврата и заставайки в защита на действащите институции на властта.
До сутринта се предават войниците разположени на мостовете над Босфора, започват масови арести сред военни и съдии.
Неуспешният военен преврат показва колко дълбок е разколът в турското общество. Отчаяният опит на група офицери, основно от средите на средния и младшия команден състав, имаше за цел да свали от власт един авторитарен президент, който непрекъснато настъпва срещу демократичните свободи и води курс към ислямизация, и да промени политическата ситуация в страната.
Декларирайки връщане към кемалистките принципи, участниците в метежа, наричат своята организация „Движение за мир в Родината“. Тяхната програма предвижда премахването на всички антидемократични закони и властови институции, връщане към „пълноценния парламентаризъм“ и политиката на независимост от религиозната върхушка на страната, диалог с всички политически сили и възстановяване на международния авторитет на Туриця.
Но, както показа развоят на събитията, заговорниците, очевидно, заради строгата конспирация, се оказаха в пълна
изолация от гражданското общество
Опозиционните партии, независимо от провеждания от Ердоган курс на разгромяване на всички несъгласни, не подкрепиха опита за държавен преврат, както и основната част от населението.
От военните побърза да се разграничи и живеещият в САЩ Фетхуллах Гюлен – известен мюсюлмански проповедник, богослов и лидер на общественото движение „Хизмет“. Преди две години турските власти обявиха движението за терористично и сега Ердоган опитва да хвърли цялата вина за преврата именно на бившия си съратник Гюлен.
Международната реакция от Вашингтон до Москва също не беше в полза на метежниците. За САЩ, НАТО, ЕС политически стабилна Турция, макар и с президент, който има практически диктаторска власт, остава главен съюзник в нестабилния Близък Изток, сила способна да се противопостави на радикалния ислямски тероризъм, както и на претенциите на Иран да е регионален лидер и най-вече сдържането на миграционния поток към Европа.
В очите на американските и европейските политици Ердоган, дори въпреки неговите властови амбиции, тежък характер и екстравагантни постъпки, е все пак по-разбираем и предсказуем политик, отколкото мечтаещите за демократични ценности офицери от турската армия.
Провалът на преврата ще има много сериозни последици за турското общество.
Действията на метежниците всъщност дадоха на Ердоган най-последния и желан картбланш за преход към неограничена диктатура.
Сега вече президентът, след като запази властта, със сигурност ще довърши започнатият през 2007 година разгром на несъгласните в армейските кръгове и окончателно ще измести турските въоръжени сили от политическия живот на страната.
Ердоган вече успя да затвори устата на медиите, когато през тази пролет „превзе“ издателството на най-големия опозиционен вестник „Заман“ и демонстративно осъди на дълги години затвор журналисти, уж за подпомагане на терористични организации. А парламентът на Турция през май лиши от имунитет близо една трета от депутатите, тях също ги очакват съдебни дела по обвинение в тероризъм.
За бъдещите репресии и степента на жестокост достатъчно ясно, още в нощта на преврата, обяви самият Ердоган: „Метежниците горчиво ще съжаляват“, а премиерът Йълдъръм заяви: „Това още не е денят на Страшния съд. Но той ще дойде за участниците в преврата“.
Превод: Faktor.bg