Тандемът Путин и Ердоган
опитва да намали влиянието на
Вашингтон
Майя Любомирска, специално за Faktor.bg
Отвъд всяко съмнение вече сме свидетели на нова геополитическа карта по оста Анкара – Москва. Затоплянето на отношенията между Путин и Ердоган след срещата на 9 август в Санкт Петербург не минава само през дипломацията. Нещо повече и двете държави започват сериозни настъпателни действия с цел осъществяване политическо и икономическо доминантно влияние не само в европейски, но и в световен мащаб. Путин вече говори открито, че иска преразглеждане на договореностите от Втората световна война(разбирай тероториални претенции,б.р.), а в Турция ислямистка партия иска да бъдат включени към държавата им териториите на Османската империя.
Икономическите карти започват да се подреждат така, че да повлияят сериозно не само на отношенията вътре в Европейския съюз, но и на бъдещето на Украйна, както и да се опитат да отслабят влиянието отвъд Атлантика.
За какво става дума?
Вече е видно, че Турция рестартира енергийната си стратегия с подкрепата на Русия. Това стана ясно от изявленията на двамата президенти за намерението да дадат ход на проекта за руско-турския газопровод „Турски поток“ „възможно най-скоро", както беше цитиран да казва Реджеп Ердоган. Впрочем това е един от първите ефекти на започналото сдобряване между Русия и Турция, в центъра на което е проектът „Турски поток".
Стратегически и за двете страни, проектът беше оставен настрана от Анкара през миналия ноември като следствие от инцидента със СУ-23, свален от турските сили. След неуспешния държавен преврат от 15 юли, Ердоган, който е остро критикуван от Запада за масираните чистки, извършени в държавата му, се възползва от случая, за да излезе от изолацията си.
„Турски поток" идва, за да замести „Южен поток", иницииран през 2007, който предвиждаше прокарването на руска газ към европейския пазар през Черно море, позволяващ по този начин да бъде заобиколена Украйна. Този проект получи одобрението на руските и турските власти, но се сблъска със съпротивата на Европейския съюз (ЕС).
Руската маневра
целеше да лиши Украйна от управлението на нейните газопроводи като следствие от разногласията от 2006 г. Проектът „Турски Поток" предвижда всъщност захранване на европейския пазар с руска естествена газ, преминаваща през турска територия, в размер на 32 милиарда кубически метри годишно, добавени към 150 милиарда кубически метри захранващи Европа днес.
Така ефектът от бъдещия газопровод става двоен:
От една страна той позволява на Москва да увеличи снабдяването на европейските държави от газ (главно за Южна Европа), осигурявайки по този начин на гиганта си Газпром – който планира да достигне 730 милиарда куб. метри годишно производство с хоризонт 2020 – нови пазарни дялове, по-специално от алжирския си конкурент.
За турската страна, приемането на газопровода гарантира преференциални цени, както и контролирането на част от европейското газоснабдяване.
Така и двете държави се оказват от печелившата страна - едната предвиждаща нови търговски перспективи и другата – като взима част от управляването на геостратегическите суровини, на които тя не е страна производител.
Не е без значение и фактът, че „Турски поток“ цели да конкурира американския проект за трансатлантически газопровод (ТАГ) предвиждащ да захранва Западна Европа, до която американската газ е доставяна с кораби. Това е може би най-видимата страна на променените отношения между Анкара и Вашингтон. И едва ли имат само икономически измерения.
Глобалната енергийна игра на Турци
започна през 2011 г. и цели да умножи партньорите производители, при положение, че държавата не е производителка на газ. Според експерти маневрата цели да намали турската енергийна фактура, да предложи енергийната й независимост (зависеща понастоящем на 80 % от руската газ) и да се нагърби с ролята на център между руските и средноизточни резерви и европейските пазари. В същото време Турция е „хвърлила" око и на залежите в Северна Африка.
Сега за реализацията на „Турски поток" Русия се ангажира, посредством Газпром, от който притежава 50,1 %, да го финансира в мажоритарната му част, до вратите на Европа.
И тук идват големите въпросителни. От една страна Европа може да види в този бъдещ проект икономически перспективи и възможности за търговско и индустриално развитие. Но от друга – това би означавало да изостави Украйна в желязната хватка на Москва. Да не говорим, че по този начин съвсем ще се оголи фланга на идващ от Анкара натиск.