Много гръмки думи се чуват от патриоти. Patria ou muerte! Да живее Патрията или Партията! Не е винаги ясно. Обгръщат телата си с различни знамена, скандират двусрични думи с широко разтворени уста и зейнали зеници. Донякъде са като онези, с чаршафите, дето се увиват в името на масонската всеобща принадлежност към Пергела, Петолъчката, Сърпа или Чука - без значение, важното е да държиш меча, а ако е възможно и властта. Обмислям напоследък да се самообявя за Матриот.
Човек който изпитва признание към майките. От Mater -майка. Защото те са, които ни родиха в болка и ни изстрадаха до края на живота си, а
от този подвиг по-голям не е възможен
Докато Pater се явяваше предимно в ролята на изпъчен страшина, който набиваше патриотизма в главите ни с безмислени и страховити марш-наскоци из полята и заучаване на враждебни към враговете песни по време на строева подготовка из казармените плацове на Родината. Там бях, прекарах две патриотични години от живота си, преди да стана на 20. Подготвях се да отбия нападението на НАТО с една карабина Манлихер с пет патрона, останала от времето, когато дядо ми е бил на война срещу коварният грък.
Е, успяхме да опазим Родината, видно е, че даже и на чехите помогнахме по бащина линия. На тях и на тяхната чешка мама. Така че, стига с патриотизма. Ставам Матриот и искам да сведа смирено глава пред майките на нашата земя преди всичко друго, защото само те са близки до нещо наистина свещено.