Навършиха се три години от смъртта на Алекс Алексиев. Чудя се какво да напиша на тази тъжна годишнина за него? Май е по-добре няколко думи за хумора на Алекс. За другото се знае. Алекс има огромна заслуга за края на Съветския съюз. Когато американският президент Рейгън реши, че трябва да се подпомогнат с "стингъри" афганистанските бойци срещу окупаторите - точно на крехките плещи на Алекс се падна да организира тази операция. Това беше ново оръжие и благодарение на FIM-92 Stinger (Стингър) - преносим зенитно-ракетен комплекс с инфрачервено насочване - афганските патриоти разгромиха съветската армия.
Задачата на Алекс беше да влиза нелегално в Афганистан и да подготвя тамошната съпротива. Формално не беше изпратен от Пентагона, за когото работеше дълги години. И ако попаднеше в съветски ръце трябваше да отрича, че има нещо общо с американското правителство. Не го заловиха. Но тъй като беше луда глава при едно от посещенията си в страната беше завел и големия си син.
Но за хумора...
Алекс често разправяше тази история за най-малкия си син. Нещо се мъчи с компютъра и детето му вика: "Ама татко, ти нали пишеш книги, а не можеш една проста операция да схванеш. Май си глупав".
Един друг негов син (вече забравям кой, тъй като Алекс имаше шест деца), го попитали в училище от какъв произход е. И момчето казало, че е половин американец и половин китаец. Защо китаец? Ами защото баща му готвел често китайска храна.
Наистина беше фантастичен готвач. Като идваше в Ню Йорк оставаше да преспи у нас. И готвеше. Като го питах какви продукти да купя, той викаше нищо специално да не купувам. Отваряше хладилника и си измисляше някаква манджа или салата с каквото намери вътре.
Беше научил всичките си американски приятели да казват на български "кой ми сра в гащите". И те с огромен кеф и силен акцент повтаряха като зашеметени тази българска фраза.
Три години без Алекс...
Тъжният, умният и веселият Алекс. Баща му Райко Алексиев - Фра Дяволо беше убит от комунистите. Алекс почти нямаше спомен за него. Но беше наследил жаждата за дълг и за смях от баща си.