Петър Пешев: Новите русофили изпълняват ревностно и с фанатизъм заповедите от Москва

Петър Пешев

Петър Пешев

Вили Лилков

Русофилството съвсем не е проблем на днешното време. И преди почти 100 години Петър Пешев – един от изявените родни политици констатира, че страната ни е поразена от тази антибългарска болест.

Петър Пешев (1885, Севлиево – 1931, София) е юрист и публицист, един от водачите на Либералната (Радославистката) партия. Той е по-малък брат на революционера Стефан Пешев, обесен през 1876 г. Учи в Богословското училище в манастира „Св. Петър и Павел“ край Лясковец, след което е учител в Севлиево. Завършва гимназия в гр. Николаев (Русия) и право в Московския университет (1884). От 1884 до 1887 г. е чиновник в Министерството на правосъдието, след което  до 1899 г. е адвокат в Севлиево и до 1919 г. в София. Действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г. Председател на Софийския адвокатски съюз (1910–1912). Народен представител от 1893 до 1919 г. с прекъсване от три години. Министър на правосъдието в няколко правителства и министър на народното просвещение в кабинета на Васил Радославов (1913–1918). Неприкрит противник на режима на БЗНС. През 1923 г. е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор, но е амнистиран през 1924 г. 

Ето какво откриваме в книгата на Петър Пешев „Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението до днес“

Печатница „Либерален клуб“, 1929 г.

Част двадесет и втора: Революция. Междуособици

Глава четвърта: Старото и новото русофилство

В гражданската война, която терзае България, ний виждаме навсякъде пръста на руското съветско правителство. Известно е, че дипломацията на царска Русия чак до всесветската война не остави ни един ден на мира нашето отечество. Дипломатите на монархическа Русия интригуваха, месиха се в нашите вътрешни работи, крояха комплоти, устройваха заговори против държавния ни глава и против самостоятелността ни. Руските дипломати подбуждаха българи против България, служеха си с тях, подкрепяха ги морално и материално, даваха им подслон в Русия, организираха ги, снабдяваха ги с оръжие и ги изпращаха да вършат комплоти и бунтове. С българи, заблудени и увлечени от обич към Русия и вяра в нейното безкористие, или съблазни от материални облаги, каквито Азиатският депертамент даваше щедро, руската дипломация неведнъж си е служила, за да напакости на държавата ни.

Промяната на руския режим след болшевишката революция не изцери България от русофилството, нито я избави от пагубната руска намеса в работите ни. Русофилството не изчезна. Сега то взе друга форма, яви се в друг образ, надяна друга дреха, без да е престанало да бъде все тъй пакостно, както и по-рано.
Новите русофили, повечето заблудени от утопичните идеи на комунизма, а част от тях водени от жажда за мъст или власт, или пък от корист, се предадоха всецяло на разположението на руската съветска власт. Някои от водачите им живеят в Москва, като официални представители на Българската комунистическа партия. Новите русофили изпълняват ревностно и с фанатизъм заповедите от Москва. И те както предшествениците си емигрират в Москва, дето ги приемат с отворени обятия. И сега, както по времето на монархията, дори по-щедро, българите-емигранти се снабдяват от руското правителство с пари и оръжие и се изпращат да рушат отечествоито си под предлог, че служат на вселената, че работят за братството между народите.

Изпълнявайки плановете на руското и съветското правителство и действувайки по неговите упътвания и заповеди, с негови пари и оръжие, нашите комунисти водят жестока, безчовечна и страшна борба, от която падат много жертви и всред която самите те гинат и чезнат фанатично, безмислено, на халос.