Милен Максимов
По повод красивите снимки със съборения бюст на българомразеца и руски имперец граф Игнатиев и гласовитите вайкания на руската пета колона в България:
Още по-тъжно от наличието на истерясалите днешни русофили-интелектуални плазмодии, ми се струва онова, което ни припомня за пореден път появата на този стар (от "стара България") паметник в публичния фокус на внимание. А именно, че умственият и духовен слугинаж пред Русия на голяма част от българския народ не е продукт само на комунистическото "вчера" или путиноидното "днес".
Напротив, робското покорство, самоунижение и подмазвачество пред най-големия враг на България и българите - Ст. Петербург, а после Москва - си има
вековна традиция
в тази нещастна страна!
Раковски, Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков и другарите им бяха изключението.
Тодор Бурмов, митрополит Климент, Найден Геров, Драган Цанков, Радко Димитриев и Бендерев (дори Вазов!), Иван Ев. Гешов, Стоян Данев, генерал Заимов... и пр. са правилото. Те способстваха за духовното поробване на поколения българи.
Затова от столетие и до днес страната е въшлясала от руски и съветски споменици и паметници, а катурването на някой от тях става повод за многогласен вой и скърцане на зъби...