Допреди седмица в нито един сценарий за развитието на събитията в Близкия изток не фигурираше конфликт между Иран и Пакистан. Но ето и равносметката: имаше размяна на ракетни удари, посланиците бяха отзовани „за консултации“ – пакистанският от Техеран и иранският от Исламабад. На картата на региона се появи нова точка на напрежение.
Техеран отмъщава за тайнствените взривове в Керман?
Макар че всъщност не става дума за нещо особено ново. Белуджистан е територия, населена предимно от номадския народ на белуджите. Тя е поделена между Иран, Пакистан и Афганистан. Движението на белуджите за създаване на собствена държавност съществува поне от средата на миналия век. Има сепаратисти, които действат от територията на Пакистан срещу Иран, и обратното – има такива, които са базирани в Иран и атакуват Пакистан. Белуджите като цяло са сунити. Организацията "Джаиш ал Адл" ("Армия на справедливостта"), чиито обекти бяха атакувани от иранците, е не просто сунитска, а радикално ислямистка. САЩ я включиха в списъка с терористичните организации. Тя действа доста активно: не по-отдавна от миналия месец нейни сили убиха 11 ирански полицаи. И въпреки това малцина допускаха, че иранският режим ще тръгне към такава ескалация в отношенията си с Исламабад.
Възможно е ударът срещу белуджистанските сепаратисти да е един вид реакция в отговор на тайнствените взривове от 3 януари на гробището в град Керман, където се провеждаше траурна церемония – в памет на генерала от корпуса на стражите на ислямската революция Касем Сулеймани, убит през 2020 г. от американска ракета в Багдад. На такова мнение е професорът от Американския университет в Бейрут Жозеф Бахут.
"В Керман загинаха около 150 души. Това нанесе мощен удар по авторитета на службите за сигурност. Властта в Иран вероятно е сметнала, че ако след това не предприеме нищо, би означавало да покаже слабост." – предполага експертът.
Цинизмът и парите на Кремъл и Техеран
Обаче наред с борбата срещу белуджистанските бунтовници Иран активно подкрепя „Хамас“ във войната му срещу Израел; с всеки ден засилва контрола си върху практически изчезващия като държава Ливан с помощта на радикалната шиитска организация "Хизбула"; финансира и снабдява с оръжие хутите (шиити-зейдити) в Йемен, воюващи срещу нестабилното централно правителство, а сега и срещу международното корабоплаване в Червено море. Като добавим към това и активното съдействие, оказвано на Кремъл във войната срещу Украйна, ще получим намираща се под западни санкции авторитарна държава, която се изхитрява да участва едновременно в няколко конфликта без видимо да напряга сили и да изтощава ресурсите си. И всичко това става независимо от сложната ситуация вътре в страната и постоянните изблици на недоволство сред самите иранци срещу сегашния режим.
"Първо, от гледна точка на иранското ръководство едновременното наличие на няколко външни врагове позволява да се отвлича вниманието на част от населението от вътрешните проблеми.
Второ, в Техеран отлично са усвоили основното правило в днешната близкоизточна политика: почти никой за нищо не воюва сам тук. Всички използват партньори "проксита". За иранците това са хутите в Йемен, "Хизбула" в Ливан и в определена степен „Хамас“ в израелско-палестинския конфликт." – посочва в интервю за DW доцентът от Катарския университет в Доха Николай Кожанов.
"За Техеран е безразлично колко животи ще бъдат изгубени в резултат на регионалните войни, както например в Газа“, смята Жозеф Бахут. „Важен е резултатът: докато Иран е способен да създава все нови и нови огнища на напрежение, и Западът, и регионалните играчи ще бъдат принудени да се съобразяват с него", посочва професорът от Американския университет в Бейрут.
Материалният фактор също не смущава иранската върхушка. Въпреки дългогодишните санкции, страната износител на петрол и газ никога няма да остане съвсем без средства. Значи винаги ще има пари за подхранване на съюзниците. Този ирански урок изглежда добре са научили и в Москва.
Иран мечтае за "победа" над Израел
Днес приоритетът на иранския режим е да принуди Израел да приеме примирие във войната с „Хамас“. Това, според експертите, всъщност би било победа за Техеран – спонсора на тази организация, обявена от повечето западни страни за терористична. "Сключването на примирие ще означава, че Израел няма да окупира ивицата Газа, няма да изсели палестинското население в Египет, на Синайския полуостров, и ще бъде принуден да води преговори за освобождаване на останалите заложници. Не се получи да бъдат освободени със силата на оръжието. Всичко това е плюс за Техеран.“ – анализира Жозеф Бахут.
Николай Кожанов отбелязва, че освен това "войната в Газа окончателно "занули" палестинската национална администрация в Рамала, оглавявана от Махмуд Абас“. Всъщност единствената палестинска политическа сила, която има влияние и сила, е съюзникът на Иран „Хамас“. Ако в резултат на тази война Бенямин Нетаняху си отиде от политиката, иранският режим може и това да запише като свой „актив".
Това, което Техеран не може да спре, въпреки дългогодишните усилия, е започналото сближаване между Саудитска Арабия и Израел. Повечето експерти по Близкия изток смятат, че през близките години тези страни ще установят дипломатически отношения. Обаче след войната в Газа саудитите ще бъдат принудени да настояват за създаването на палестинска държава като условие за нормализация, а това силно ще усложни преговорите с израелците. Това също е от полза за иранския режим. В идеологията на съвременен Иран създаването на палестинска държава е крайъгълен камък, залегнал в конституцията на страната още при основателя на ислямската република аятолах Хомейни, предшественик на сегашния духовен лидер на страната Али Хаменей.
В какво вярват Путин и Хаменей
Има и геополитически съображения, поради които Иран е готов да провокира ескалация на регионалните конфликти.
"И в Техеран, и както ми се струва – в Москва, вярват, че световният ред се променя“, смята бейрутският експерт Жозеф Бахут. „Западът в представата на иранците отслабва, на първи план в световната политика излизат нови сили и съюзи като BRICS. Затова днешните жертви и рискове не са напразни и рано или късно ще увеличат влиянието и възможностите на Иран." – пояснява той.
"В Кремъл са убедени в глобалното отслабване на позициите на САЩ. В Техеран също вярват в това и нещо повече – разчитат, че САЩ неизбежно ще си тръгнат от близкоизточния регион.“ – отбелязва доцент Кожанов.
„Разбира се, ситуацията тук се променя, много държави от Близкия изток започнаха по-малко да съгласуват действията си с Вашингтон и да диверсифицират контактите си. Но, според мен Америка го разбра. Тя променя формата и методите на своето присъствие, адаптира ги към новите реалности, но не смята да напуска региона. Сметките, че САЩ ще си тръгнат, може да се окажат голямата грешка на Техеран." – заключава той.
Превод: Faktor.bg